Призракът на Тодор Живков броди в софийска кръчма

Реликви от соца пази семейното заведение „Тато” в столичния квартал "Надежда"

Работници от близките сервизи обядват в заведението. Снимки: Валентина Петрова

Ако духът на Тодор Живков си търсеше дом в София, вероятно щеше да избере квартал „Надежда” и да се засели за постоянно в малката кръчма на бившата улица „Комунист”. На пръв поглед заведението не привлича с нищо особено – синя ламаринена постройка в двора на къща, няколко маси на открито, черна дъска, на която с тебешир е написано менюто за деня. Необикновено изглежда само името на кръчмата: „Тато”.

То обаче не е избрано случайно. С отварянето на вратата времето се връща с десетилетия назад и миналото оживява. Образът на бившия генерален секретар на партията намига от десетки портрети с различна големина и форма. По стените на кръчмата висят пионерски връзки, знамена, значки и нашивки. По полиците са подредени дебелите томове на другаря Живков. Червената книжка с устава на Българската комунистическа партия също е поставен на видно място.

Насред тези исторически паметници са подредени маси и столове, които вече са заети от гладни клиенти. Момчета, облечени в работни дрехи лакомо поглъщат кюфтета, възрастни мъже вдигат наздравица с по чашка ракия, минават и случайни клиенти, привлечени от името на заведението.

Бай Данчо сред портретите на Тато, Георги Димитров и Сталин. Снимки: Валентина Петрова

Бай Данчо сред портретите на Тато, Георги Димитров и Сталин. Снимки: Валентина ПетроваЕдна от реликвите в заведението - съветско знаме, прокламиращо готовност за борба. Снимки: Валентина ПетроваСобственикът на заведението чичо Митко, застанал под портрета на своя вдъхновител Тато. Снимки: Валентина ПетроваЧервеният юмрук е специална изработка - подарък на Митко от негов приятел. Снимки: Валентина ПетроваСъпругата на Митко изнася от кухнята порция пържени картофи. Снимки: Валентина ПетроваКнигите на Тодор Живков и уставът на БКП. Снимки: Валентина ПетроваЕдин обичаен обяд при "Тато". Снимки: Валентина ПетроваБрой на вестник "Работническо дело" от 3-ти април 1986 г. Снимки: Валентина Петрова Портрет на Георги Димитров, рисуван през 60-те години. Снимки: Валентина ПетроваПионерска връзка украсява полица в заведението. Зад нея се вижда старата табела на улицата, на която се намира кръчмата. Някога тя се е казвала "Комунист". Снимки: Валентина ПетроваЦитатът на Тодор Живков, който е станал любим на Митко. Снимки: Валентина Петрова"Тато" отвън. Снимки: Валентина ПетроваРаботници от близките сервизи обядват в заведението. Снимки: Валентина ПетроваОще соц-реликви. Снимки: Валентина ПетроваСтените на "Тато" са отрупани с портрети. Снимки: Валентина ПетроваБай Данчо в заведението. Снимки: Валентина ПетроваПортрет на Тодор Живков, заобиколен от знамена. Снимки: Валентина ПетроваКолекция от банкноти от времето на соц-а. Снимки: Валентина ПетроваЧичо Митко. Снимки: Валентина ПетроваЖивков и Сталин на една полица. Снимки: Валентина Петрова

Наред с портретите на Тато, по стените са закачени снимки на членове на политбюро. Световните соцлидери също са тук – Сталин, Брежнев и Кастро гледат от черно-бели портрети и сякаш всеки момент ще проговорят. „Щастието на народа и човека е висша цел на нашата партия”, тръби един от пожълтелите броеве на „Работническо дело”, които също са намерили място тук. До телевизора, по който върви „Шоуто на Слави”, е поставена книгата на Живков „Син на своя народ, син на своето време”. Тя е сред най-ценните придобивки на собственика на заведението Димитър Димитров, който се представя като чичо Митко.

„След 89-та всички изхвърляха и горяха старите неща, аз пък реших да ги събирам”, казва чичо Митко. Той отваря заведението в началото на 90-те и оттогава насам храни клиентите с шкембе-чорба и спомени за отминалото време. С годините заведението набира почитатели, а колекцията от соцреликви постоянно расте. Митко събира предметите от най-различни места. Поочуканият герб на Народна република България някога е украсявал сградата на съвета в „Надежда”. Портретите на Петър Младенов, Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Гриша Филипов, Огнян Дойнов (все членове на политбюро) са висели в коридорите на училище. В ъгъла до телевизора има скулптура на свит юмрук, боядисан в червено. Приятел на чичо Митко я изработил специално за него, не пропуснал да издълбае отстрани и думата „Победа”. Понеже знаят, че е запален, хората продължават да му носят най-различни неща. „Ето, оня ден ми донесоха една книга на Цола Драгойчева, „Щурмът”. Само нея нямах. Има снимки като млада, гледай каква хубава жена е била!”, вълнува се чичо Митко.

Собственикът на заведението чичо Митко, застанал под портрета на своя вдъхновител Тато. Снимки: Валентина Петрова

„Те не знаят историята, за какво си говорим”, обажда се от съседната маса бай Данчо – един от най-редовните посетители тук. Той е възмутен, че „днешната младеж” няма никаква представа за времето отпреди 89-та година. „Ето те не знаят кой е Свилен Русев. А той е на баща ми брат, чичо ми е на мен. Няма да ви кажа какъв е, проверете сами, нали има Интернет!”, пали се възрастният мъж, който най-вероятно говори за един от ръководителите на Работническия младежки съюз, известни на по-зрялото поколение като „Петимата от РМС”. „А знаете ли какво е нищо? Нищо е налъм без дървена част, на който му е махната каишката – смее се бай Данчо – А моите внуци въобще не знаеха какво са налъми.”

Митко не разказва много за спомените си от времето на соца, но смята, че животът тогава е бил по-спокоен. Като всички свои връстници е бил чавдарче, пионерче, комсомолец. Успял е да види на живо вдъхновителя на своето заведение. „Имал съм удоволствието да го видя на живо на два метра от мен. Мисля, че беше през 81-ва, когато се посрещаше Индира Ганди. Те тогава заставаха един до друг, вдигаха ръце, махаха на публиката”, спомня си Митко. Той има и любим цитат на Тодор Живков, който също е окачен на стената като част от вестникарско заглавие:„Това, което ние построихме, вие не можете и да го боядисате”. Наистина много прав излезе, коментира Митко.

Междувременно на съседната маса разказват виц за Иван Костов. Качили го почитателите му на Черни връх и взели да викат отдолу: „Кой не скача е червен, кой не скача е червен!”. А той се чуди – да скача или да не скача? В кръчмата избухва смях, но посетителите бързо се връщат към яденето и пиенето. Някои вероятно се вдъхновяват от табелката с руска рецепта за дълголетие: „Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества”. Или от зловещия надпис, според което „внезапна смърт дебне нередовните пиячи”. Никой обаче не се притеснява от мултиплицирания образ на другаря Живков, който сякаш всеки момент ще започне да рецитира „Качамак, качамак, вчера ядох, днеска пак…”, както веднъж направил в една от речите си като държавен глава.

Портрет на Тодор Живков, заобиколен от знамена. Снимки: Валентина Петрова

Може би причината е, че в менюто на заведението качамак няма. Има обаче кебапчета за 70 стотинки, шопска салата за 2.50 и шкембе-чорба за левче. „Цените са народни, като за работническата класа. Той и кварталът си е такъв”, смее се чичо Митко. На въпрос какво се поръчва най-много, бай Данчо отговаря вместо него: „Какво търси българинът? Търси да се наяде евтино”. Покрай приказките за пари, Митко се сеща да покаже колекцията си от соцбанкноти, която е подредил на една от стените в заведението. Банкнотите са десетки от всички краища на света, но Митко като че ли се гордее най-много с „червонеца”, който има. „Той е от времето на Ленин, тогава не са били рубли, а червонци. Това е банкнота от три червонци”, разяснява той.

Улична табела с надпис „Комунист” заема почетно място на полицата до телевизора. Преди 89-та улицата, на която се намира „Тато”, се е казвала така. Днес тя носи името „Любородие”, но според Митко „то е едно и също”. Към вратата на кухнята с кабърчета е закрепен огромен портрет на Георги Димитров, рисуван през 60-те години. Над него висят табели с надпис „Партиен кабинет” и „Партиен секретар”. Колкото и да се вглежда човек, непрекъснато отнякъде изниква по още нещо, което е интересно да се разгледа. Всяка вещ в кръчмата е парче история.

„Това е историята на България, ние не можем да се отметнем от нея, минали сме го този перипет, добър или лош, това е положението”, казва Митко и изведнъж добавя: „А знаеш ли, че който е влязъл тук, не е казал една лоша дума за Тато?”

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.