www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 20 януари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Чувам вечер как в бахчата доматите растат

30 Юли 2008

 

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Сигурно вече съм споменавал, любезни читатели, че в моя чергарски живот досега съм сменил 20 къщи/апартаменти в различни държави. Докато бях журналист се смениха 6 главни редактори на в. “Поглед” от 1975 до 1991 г.

После, като преминах на работа в Международния червен кръст (МЧК), от 1991 досега се смениха 6 генерални секретари и 4 президента. Всичко това води до интересен опит и много главоболия.

Търсенето на дом (къща или апартамент) в Женева е интересно преживяване.Тук има една митична институция наречена “Режи” и само и единствено чрез нея, ако си наемател, можеш да намериш покрив над главата си. Различните райони на Женева се контролират от различни “Режи”-та, които публикуват (скромни) списъци със свободните апартаменти, отдавани под наем. Въпросното “Режи” се договаря със собственика на апартамента, който също не може да го даде под наем без да избегне митичната институция. Така се контролират наемите (вдигат се планомерно и целенасочено), контролира се и също на кого точно ще се даде апартаментът. Ако те харесат, може и да се класираш. Ако не те харесат, свободен си да търсиш колкото искаш и където искаш. Дава ти се избор.

Часовник от цветя в женевски парк. Снимка: Пътеводител на Женева

Ние с жена ми посетихме 45 апартамента и къщи в различни райони, кандидатирахме се за 25, от тях истински ни харесаха само 5, макар че ни предложиха 2-3, които не харесахме. За останалите 20 кандидатствахме ей така, като за участие в Олимпийските игри, не за медал… От тези 5, които ние харесахме, ни предложиха само един, останалите 4 ни отказаха. Защо и по какви критерии, никога няма да стане ясно. Поне на мен. Няма значение, че си платежоспособен. Когото си харесат, на него го дават. Както някога в Москва, когато комуналките се раздаваха от Градския комитет на партията.

Този процес ни отне точно 4 месеца - от юли до ноември. На мен така ми беше писнало, че бях готов да вляза в първия, който ни предложиха. Жена ми обаче геройски издържа и накрая намерихме това, което искахме.

Един философ навремето беше казал, че научил повече за живота във Франция през 19 век от романите на Балзак, отколкото от томовете на всички историци, взети заедно. По тази скромна причина, без да имам нещо общо с Балзак, (за съжаление) и аз ще ви напиша нещо за всекидневния живот в Женева, така че да придобиете представа, ако не сте били в този град, като как се живее в него.

Живее се добре, ако трябва да сме честни. Стига заплатата ти да е добра. Тук повечето заплати са добри, поне в контекста на България. Те варират от 4-5 хиляди франка месечно, до 15-20 хиляди, че и нагоре, ако сте в банковия сектор. Един приятел ми каза, че месечната заплата на директора на летището в Женева е 18 000 франка. Предполагам, че е вярно.
$1=1,02 шв.фр. в момента, в който пиша това писмо (б. р. - по сегашния курс 1 фр. е 1,21 лв.). Месечният наем на къща (3-4 спални) с двор варира от 5 до 7 хиляди на месец, в зависимост от района и обзавеждането. Апартамент с 2 спални в хубав район е 3-4 хиляди на месец. Режийните отделно.

Едно от най-хубавите неща в Швейцария е, че учителите са платени достойно. По тази причина т.нар. “държавно образование” тук е солидно и качествено и не отстъпва на частните училища. През зимата децата ходят задължително да карат ски през ваканцията. В сравнение със САЩ храната тук е по-скъпа, но и много по-качествена. Дебели хора се виждат много по рядко, отколкото по улиците в Ню Йорк. Това обяснява защо някои от моите “хуманитарни” колеги се пристрастяват към Женева и вече не им се ходи в Косово или Мозамбик, например.

Улица в Женева. Снимка: Крис публична галерия

Нашият апартамент е в района “Пети-Саконе”, на около 15-20 минути пеша до самия център на града и на 7 минути пеш до моята служба. Блокът е строен преди около 40 години за дипломати от ООН. На пръв поглед отвън и отвътре изглежда като социалистически блок в хубав район на Москва или София, строен за партийни апаратчици първа категория. Хората, които днес живеят в него, са всякакви: и местни, и чужденци. Чужденците ще ги познаете по по-силните децибели в изразяването. Повечето швейцарци говорят тихо и любезно. За една година само веднъж чух от прозорците на съседен блок да се вие към небесата тъжната македонска “Йовано, Йованке”, само че на сръбски. Грил (барбекю) на балкона също не се препоръчва, както и шумът след 10 часа вечерта.

Наоколо има зелени паркове с огромни дървета. Чисто и уютно като в картина на Моне. Цветя навсякъде, по балкони и дори покриви. Както и дървета по покривите, за да е още по-зелено. (На нашия покрив освен трева, цветя и дървета, има и няколко асми.)

Пак там има и два басейна: детски и за възрастни. 10 на 15 метра всеки. Водата е чиста като в алпийско езеро. От юни до септември, от 7 сутринта до 9 вечерта обитателите на блока могат да се излежават на покривната тераса, да гледат езерото и прочутия фонтан, а зад тях снежната шапка на Монблан е ярко огряна от слънцето. Плуваш, гледаш гордия Монблан и ако ти стане много топло, спускаш се до апартамента си и отваряш хладилника… Или просто си носиш хладилна чанта с много лимонада…

Най-ранобудни и амбициозни са пенсионерите. В 7 сутринта те вече прилежно плуват в стройни редици и дисциплинирано си редят сандалите край стената на терасата да не пречат на минаващите на път за душа. Те са стройни (за годините си), загорели и си шептят тихо. Децата на разни дипломати от Испания, Венецуела, Черна гора и т.н. се забавляват така, че се чува чак в Лозана… Това кара част от тихите и кротки женевци да се оттеглят с презрение по апартаментите си, когато врявата стигне до Бога.

Влак тръгва от гарата в Женевя. Снимка: Пътеводител на Женева

Всичко в сградата работи безотказно. Токът и водата никога не спират, освен ако не си платите сметките. Подземните помещения (мазета и скривалища) са изрядно чисти, а разните тръби на водни и прочие инсталации изглеждат повече като фасадата на центъра “Жорж Помпиду” в Париж. Водата в басейните не я източиха през зимата. Защо, не знам. Видях я даже замръзнала, с дебела кора лед. Как не протече тези вода надолу и до днес се чудя. Аз вече имам фобия от нескопосани покриви като този на моята къща в Драгалевци. Тук е строено с такава марка цимент, че когато моят приятел Миша дойде да ми монтира ТВ-антена на балкона, бормашината му почти загина от якия бетон.

Около блока има: два супермаркета - един “Кооп” и едно “Мигро”, сладкарница със собствена фурна, където се пекат пресни кифли и сладкиши всяка сутрин, будка за вестници, поща, банков клон на ЮБС, пред който винаги клечи със страдалчески вид една румънска ромка, 4 ресторанта, училище от 1 до 12 клас, бахча (зеленчукова градина) и пазарче за пресни зеленчуци и плодове. А, има и гробище, за всеки случай, ако на някого му дойде времето и Бог го повика там, горе…

Ето, така е устроен животът в махалата и, ако човек не иска да слиза до езерото, а да го гледа от покрива, може никога да не напуска това кварталче. В него има всичко за един нормален, идиличен живот, от раждане, та до оня, крайния момент…

Най-близките ски писти са отсреща, в Жура, на френска територия, буквално зад летището. Точно на 18 км от нашия блок. Все едно да караш на “Алеко”. Ако искаш в Алпите, Шамони е на около 50 мин. с кола. И 30 евро за лифта на ден.

Споменах бахчата (извинете за турцизма). Това е една градина от около 10 декара между училището, нашия блок и парка. В долния й край има три постройки: едната е хамбар, другата е закрит пазар в който всеки вторник, петък и събота се продават зеленчуците от градината, в третата живеят Вашку и жена му. Вашку е португалец (аз съм го кръстил така, може и Педро да се казва човекът) и всяка сутрин, в 6.30, докато аз си пия кафето на терасата, Вашку вече е навел гръб, плеви доматите, скубе прясна салата, репички и моркови, за да зарежда щандовете на пазара. Ако не вали, Вашку пуска цяла нощ маркуча с пръскачката и полива реколтата. Просто чувам как вечер доматите растат, ако се перифразира една стара песен на “The Move”. Има домати, пъпеши, тикви, бакла, магданоз, моркови и 5-6 реда буйни картофи. Пазарът пращи от свежа стока, а Вашку работи от сутрин до мрак. Изглежда, че хлябът не е малко, хлябът стига за него и децата му, както казва поетът…

Градината е без ограда, домати и пъпеши се смеят насреща ти, но никому и на ума му не идва да иде нощем и скришом да си скъса 5-6 домата за салата с ракийка, която тук наричат кирш.

Пейзаж от Женева. Снимка: Крис публична галерия

Отсреща, на 500 метра източно от нашия блок, се е кротнала една ферма с коне, крави и даже две магарета. Тя е по средата между Международната организация на труда, Международната здравна организация, ООН, и почти опира до хотел “Интерконтинентал”, където през ноември 1985 г. беше пресцентърът за срещата Горбачов-Рейгън. Тази среща положи началото на един нов исторически етап и аз бях много горд, че го отразявах за “Поглед”. Като се върнах в София, на летището ме съблякоха чисто гол в една стая на Държавна сигурност, претърсиха ми всяко листче от документацията и багажа и накрая ме пуснаха да си вървя. След една седмица получих писмо от тях, в което пишеше: “Лицето претърсено, нищо не е намерено.” Още го пазя и го показвам на децата, защото те не вярват. Но това е друга история от моя живот.

Последният персонаж от този разказ е Мануел консиержа. (Не знам точния еквивалент на български). Нито е само портиер, нито е само чистач, нито само технически надзирател на блока. Мануел е испанец. Макар и консиерж, той се държи като принца на Астурия. Горд и непристъпен като Монблан. Ако желае, може и да ви проговори. Тук се смята, че испанците държат тази категория служби в Швейцария и не пускат никой друг да ги измести. Принцът на Астурия ми дава веднъж седмично ключовете от пералното помещение в мазето. Нашият график е сряда от 12 на обяд до 8 сутринта в четвъртък. Който изпрал, изпрал. Когато ми дава ключовете, астурийският принц го прави с жест, като че ми подарява 1 милион долара. От него да мине.

Ето, сега вече, мили читатели, имате представа как живеят местните хора в Женева. И понеже в миналото писмо бях малко по-критичен, сега ще завърша с нещо по-ведро. Женева е хуманитарната столица на света. Тук има над 120 международни организации. Европейското по футбол мина спокойно и финансово успешно. Световното автомобилно изложение пък е само едно от събитията, които привличат милиони туристи всяка година. Дори моите племенници Тереза и Даяна, деца на братовчед ми Оги от София, дойдоха от Милано да видят най-новите модели “Мазерати”… И двете студентки в Милано, и двете хубавици, дойдоха да гледат новите играчки на богатите. Не си спомням баща ми да ми е казвал дали баба ми, когато е била млада, е ходила на изложението на кабриолети и двуколки от Добрич във Варна… Два свята. Единият си отиде.

Сърдечни поздрави, мили читатели. Вече е полунощ и чувам как доматите в градината на Вашку бавно вървят нагоре и леко червенеят, а принцът на Астурия е почистил басейните, защото скоро слънцето ще огрее снежната глава на Монблан и новият ден може да започва.

Искрено ваш,

Енчо Господинов





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Стефан
    Велика статия написана със стил и достойнство. Като от друг свят недостижим за нас младите. Идилията е удивителна особенно сравнена с родния хаос. Но историята е разказана като от някой от Големите разказвачи. Рядко срещано в Бългаската блогосвера и бързия днешен живот. Мойте почитания г-н Господинов
  2. 2) Ура
    Дядо Енчо, нямаш спира.
  3. 3) Скат
    В България хората мрат от глад, а този господин не престава да ни занимава с глупости.
  4. 4) Божко
    Скат, ти да не си атакаджия? За мен беше удоволствие да прочета. Само атакаджии грухтят на всичко, което описва Запада. Да, чета за Швейцария и завиждам. Там можеш да живееш спокойно и да не слушаш някой да ти грухти като Волен Сидеров. И там има националисти, ама не са като нашите.
  5. 5) Скат
    Енчо, стига с този соц. реализъм. Събери някой грош в богата Швейцария, за бедните деца от домовете в България. Нали си от Червения кръст или си от Червената партия?
  6. 6) линда
    великолепна стати9!полеzна и поу4ителна...
  7. 7) баба ти
    скат4е...ти да не си слу4аино мухльото сидеров..или непрокопсаника расатко?А ТЕКСТА...БРАВО НА ЕН4О!!!
  8. 8) читател
    Поздравления за добрият разказ на г-н Господинов ! Още си спомням неговите статии във в. "Поглед" , защо си мисля, че бяха в края на 60-те години - можи би беше 68 , но във всеки случай преди 1970 . По това време бях в гимназията - достъпа до такива скопосно написани статии беше кът . Четяхме едни соц.простотии в "Народна младеж" - изпитвахме глад да научим нещо зад "желязната завеса" - нейсе пък за Швейцария - за мен поне това беше далеко, по-далеко от Луната, може би - един недостижим и загадъчен свят. Спомням си , че с нетърпение ...още

  9. 9) Лала до Скат
    Скат, българите гладуват, защото ги мързи да работят! Всички висят по кафенетата, мрънкат, че нямат пари, но не работят. Само не ми казвай, че няма работа. Затова и плачат за комунизма. Колкото до автора, дай боже всекиму такава дарба и наблюдателност.
  10. 10) 77
    С огромно удоволствие прочетох и тази статия за Женева.Няма да е лошо следващия път да има снимка на частна зеленчукова леха.И тя е като швейцарски часовник.Начинът на живот в Австрия е същата идилия.
  11. 11) Големи кукувци
    Големи кукувци щъкат из форумите - какво пише горе в статията, какви ги ръси Скат - ДС, 6-то. Пий си хапчето, Скат, и не взимай много насериозно какво пише по вестниците, може да избръмчиш повече.
  12. 12) Anonymous
    Според мен въпросният Скат е някой некадърник, неуспял журналист навремето при комунизма и има някаква персонална завист и омраза към автора.
  13. 13) Скат
    До Лала. Не ги мързи българите, драга, ами им писна да превиват граб за жълти стотинки. У нас най-бедни са честните, почтените и работливите. Най-богати са хора, които нямат един ден трудов стаж, но ги наричат бизнесмени. Я погледни като отиде българинът в страна с висок стандарт и човешко отношение как бързо се адаптира, изучва си децата, къщичка си купува, заприличва на бял човек. А за дядо Енчо - писанията му са направо неадекватни и смешни - чист соц. реализъм.
  14. 14) новак
    За Енчо - консиерж би могъл да го преведеш като домоуправител( полузабравена българска думичка, явно турския ти е по-пресен - поради какви ли причини?:sm98) - функциите са същите, но за жалост отдавна забравени в БГ. Настоящите домоуправители си късат нервите само докато съберът таксата за асансьор и чистач на входа, а швейцарските предполагам като и в другите страни не само ползват безплатен апартамент в блока, но и заплатка получават, парко място с предимство и т.н. за бахчата - то и по други страни се среща подобен вид "спортно съоръжение" и хората обичат да се занимават, ама в БГ много се смеят ...още

  15. 15) Оттук-оттам
    Енчо ни развеселява с чудните си демоде пътеписи.
  16. 16) Anonymous
    Скат, Оттук-оттам - все същият некадърник, който нещо завижда на автора. Това, първо, не е пътепис. Второ, не е демоде. Демоде е да говориш за шесто и ДС под такава статия. Пий си хапчето, че става лошо
  17. 17) fti4ka
    браво за Добричлии
  18. 18) Mary
    Скъпи чичо Енчо, не знам дали се зачиташ в коментарите след сладкодумните си репортажи, но са пълни със завист, злоба или леко потупване по рамото, за добре свършена работа. От мен ще чуеш суперлатива: Браво Енчо, ти си мъж!! Съвсем сериозно, аз ти се радвам на статиите за Женева. Моля те, Следващия път напиши една статия и за Голямата ябълка, през твоя балкански поглед. Аз много си мечтая един ден да го видя и на живо този мегаполис, ама е друго от българин да чуеш нещо хубаво. Само не изпадай в подробности за църкви, площади или служби, а разказвай повече за местните хора, ...още

  19. 19) Енчо и енчовщината
    Много добре написан разказ. Човекът си е печен още от комуноидното време на което честно и почтенно служеше. Верно е, че Поглед беше един отдушник, но е и верно чии копелета работеха там. Щто се отнася до описанията, те наистина са демодирани като тематика, защото българина отдавна вече патува, или ако не пътува, има информация от свободните (и не до там) телевизии как е в т.н. бели страни. Така, че Енчо да смени темата. Знаем, че и преди и сега е живял и живее добре, а знаем и защо. Горкият, как приятелите и началниците му го съблякли гол. А, бе ...още

  20. 20) Марин
    Статията отразява живота в Швейцария през погледа на българина Енчо Господинов, който вероятно все още не може да приеме някои порядки на това общество,като например "домоуправителя" или германците го наричат Хаусмайстер.Усеща се и "превъзходството" на автора над домоуправителя.Нека г-н Господинов да влезе в дълбочина на живота там-дори за чистачките и домоуправителите, сметосъбирането, данъците, начина на плащане на сметта, потдържането на общите части на сградите, здравното осигуряване, образованието и тогава няма да има това надменно отношение към околните, а ще им свали шапка за организираният начин на живот.
  21. 21) Верен почитател
    Браво бате Енчо! Искаме още инфо за Женева! Не си писал вече цял месец! Искаме и снимки, направени от теб лично! Бъди жив и здрав! Очакваме новите летописи!
  22. 22) Do #22
    Не! Стига толкова, то не беше самоизтакване, то не беше чудо. Писна ни.
  23. 23) Anonymous
    Едни от най-хубавите неща за четен в този сайт са текстовете на Господинов. И, разбира се, щом има нещо хубаво, веднага изпълзяват плювачите. Ако в България се роди гений, това ще е геният на завистта. Така беше казал Елин Пелин.
  24. 24) Anonymous
    Обяснимо е младите да не разбират бате Енчо, защото не знаят колко много е живял и видял. Не са чели репортажите му във в.Поглед от къде ли не по света още по Татово време. Аз помня една негова чудесна статия след разрушителното Стражишко земетресение от Противоземетръсната служба в Лос Анджелис, Калифорния, където се очакваше предстоящо земетресение. Шеф на службата беше български инженер Питър от София, който разказваше за всички превантивни мерки, които се провеждат за спасяването на хората и особено бях впечатлена от благотворителността, спонсорството, дарителството и презицният контрол върху дарените суми за всеки цент и липсата на злоупотреби със средствата ...още

  25. 25) Anonymous
    >






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com