Криза в Германия – боклукът не достига

Новата централа на преработвателната компания Инфрасерв в Хьохст ще доставя енергия на промишлен комплекс от 90 фирми. Снимка: индустриален парк Герстхофен

Добре дошли в германската криза с боклука – страната страда не от излишък, а от недостиг на боклук, който да бъде изгорен в пещите й. След като през 2005 година влезе в сила закон, който забранява на домакинствата да изхвърлят непреработен боклук в сметищата, в цялата страна бяха построени заводи за изгаряне на боклуци. Много от тях използват топлината от изгарянето за изпаряване и загряване на вода, а някои задвижват с енергията турбини, които произвеждат електричество. „На практика потокът на боклука се насочи към пещите“, обяснява икономистът от Дрезднер банк във Франкфурт Кристоф Партиш. При това отпадъците могат да се използват за добив на евтино гориво, алтернативно на петрола и на природния газ, чиито цени растат стремглаво.

Сам по себе си боклукът все още е безполезен и досаден, но той може да бъде желан материал за собствениците на преработвателни станции, които произвеждат енергия от него. Защото те получават пари за изгарянето му, както и известни приходи от топлината, която се отделя при процеса. В съответствие с германското федерално законодателство тези енергийни централи получават сериозни облекчения от правилата за ограничаване на емисиите на въглерод. Те могат спокойно да отделят въглероден диоксид, тъй като не използват изкопаеми горива. Вероятният резултат е недостиг на твърди отпадъци, които да бъдат изгаряни в германските пещи.
Германските домакинства изхвърлят около 14 милиона тона твърди боклуци годишно, без да се броят хартията, стъклото, старите опаковки и растителните отпадъци, които се събират разделно за рециклиране. По данни на министерството на околната среда в Берлин, досега са построени 68 инсинератора с годишен капацитет близо 18 милиона тона, които изгарят както боклук от домакинствата, така и отпадъци от индустриални предприятия и офиси. Към тях могат да се добавят редица малки електроцентрали, които работят с горива, извлечени от отпадъци (ГИО). Тези горива се добиват чрез изсушаване, разделяне и раздробяване на боклука, при което се получава субстанция, която гори почти толкова добре, колкото дървените въглища.

Германия, която нямаше достатъчен капацитет за преработка на боклуците, скоро може да се окаже изправена пред жестока конкуренция за боклук, подлежащ на изгаряне, а това би трябвало да понижи цената на отпадъците. В момента общинските пещи взимат по 150 евро за изгаряне на един тон боклук.

По данни на Германската федерация на предприятията за преработка на отпадъци в страната ще бъдат построени около 100 нови заводи за изгаряне. Според организацията тези пещи ще работят икономично само ако собствениците им сключат дългосрочни договори за доставки на боклук с промишлени компании и други източници на отпадъци. Говорителят на федерацията Карстен Хинцман заяви, че би желал правителственият контрол над изхвърлянето на боклука да бъде прекратен. „Трябва да можем да търгуваме с боклука както с всяка друга стока“, отбеляза той. Едно от оплакванията на организацията е, че са необходими разрешителни за вноса на боклук в Германия. Това пролича особено силно, когато Италия се обърна към Германия за помощ при разчистване на боклуците в Неапол и областта Кампания. Това беше чудесна бизнес възможност за фирмите, които се занимават с изгаряне на отпадъци, но за да се премине през всички формалности, бяха необходими месеци. Германия се съгласи да поеме 160 000 тона италиански боклук.

Според Федералната агенция за околната среда миналата година Германия е получила 6 милиона тона отпадъци, предимно от западните си съседки като Холандия. Освен това страната е изнесла 1,8 милиона тона боклук, пак предимно на запад. Често се случва някои градове да извозват отпадъците си до по-близък завод за изгаряне отвъд границата, вместо до по-далечен в собствената страна.
Всяко прехвърляне на боклук през границите трябва да бъде докладвано на Европейския съюз. „Това е просто формалност, но отнема време“, отбелязва говорителят на хамбургската служба за отпадъците Райнхард Фидлер. Някои говорители на компании, занимаващи се с отпадъци, призовават за свободна търговия на боклука без правителствено регулиране.

Само в германската провинция Хесен, ако се построят планираните общински пещи, излишният капацитет за изгаряне на отпадъци може да достигне един милион тона годишно. Боклукът от офисите и фабриките може да се окаже недостатъчен, за да запълни този капацитет.

В допълнение към това в провинцията се строят четири електроцентрали, които работят с ГИО, между които една централа на стойност 300 милиона евро в предградието на Франкфурт Хьохст. Тя трябва да изгаря по 657 000 тона обработен и изсушен домакински боклук годишно.

„Имам буркан, пълен с такива отпадъци на бюрото. Те са раздробени. Виждат се парченца дърво, хартия и метал, като например пирони“, казва говорителката на преработвателната компания „Инфрасерв Хьохст“ Констанце Буков-Вален. „В Германия има компании, които изсушават и обработват боклука по този начин“, допълва тя. Новата електроцентрала ще доставя енергия на промишлен комплекс от 90 фирми. „Тук парата е много ценна, тъй като се използва в химическите и във фармацевтичните фабрики“, отбелязва Буков-Вален. Комплексът в Хьохст става все по-независим от световното повишение на цените на горивата и ще увеличи количеството енергия, което се произвежда на място от 40 на 60 процента. Говорителят на местното министерство на околната среда в провинция Хесен Едгар Фройнд защитава правото на подобни електроцентрали да не плащат данъци за отделяните от тях емисии въглероден диоксид. Според него въглеродният диоксид излиза от комина и допринася за глобалното затопляне както при всяко горене, но този газ ще се отдели ако боклукът бъде оставен да гние в сметищата. Изгарянето му в електроцентрали, ползващи ГИО обаче работи в полза на обществото и допринася за ограничаване на употребата на изкопаеми горива.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.