Табела за пътниците в бюро за коли под наем в Лонгмен, провинция Хенан с правописни грешки и на абсурден английски, известен в Китай като чинглиш. Снимка: Ройтерс

По-добре човек да говори мандарински или да си служи с езика на жестовете. Защото в Пекин английският не служи почти за нищо, въпреки огромните усилия, обещани от властите преди Олимпийските игри. Интензивни курсове за доброволците на игрите, обучение на таксиметровите шофьори, наръчник за превод на имената на ястията за ресторантьорите - всички тези мерки, обявявани месеци наред, така и не дават видим за чуждите гости резултат.

“Добре дошли да вземете пекинско такси!” вместо: “Заповядайте в пекинското такси!”, произнася записан глас при задействането на брояча. Неправилният израз се повтаря хиляди пъти всеки ден по артериите на огромната столица. А много шофьори, които се надпреварват да произнасят усмихнати “Бай, бай!”, не знаят и дума английски. Винаги трябва да бъдете въоръжени с визитна картичка с написан адрес на китайски. Иначе трябва да извадите мобилния си телефон, да се обадите на двуезичен приятел или на рецепцията на дестинацията си и да дадете комбинацията от двете на таксиметровия шофьор, докато той препуска на зиг-заг между автомобили, мотори, велосипеди и пешеходци.

Чжан Цзуан, на около 40 години, се е подпрял небрежно на колата си, докато прави кратка почивка за една цигара. Запитан дали говори английски, той повтаря заучените фрази:”Как сте? За първи път ли сте в Пекин? От къде сте? Хубава страна! Обичате ли да пазарувате?” Следва усмивка на професионален актьор, която казва:”Толкова стига ли ви?”

Надпис на чинглиш: “Подхлъзвай се внимателно” вместо “Внимание, хлъзгаво”. Снимка: Ройтерс

По официални данни над 250 милиона китайци учат английски, сиреч една пета от населението. Но на улицата в Пекин малцина го говорят. Дори в хотелите, ресторантите и другите търговски обекти с голяма чуждестранна клиентела английският е рядко срещана екстра. Някои очевидно старателно са запаметили наизуст поредица от изречения, които понякога са доста сложни. Но напълно се объркват, когато им се налага да излязат от предварително заучения сценарий. “Моля съблечете се и облечете този екип! Настанете се удобно! След малко се връщам”, рецитира на перфектен английски служителка в луксозен салон за масажи. Но и най-малкият въпрос към нея предизвиква смутен кикот и паникьосан поглед.

Двуезичните надписи в магазините или в менютата в ресторантите също крият изненади. Какво бихте си помислили за някое блюдо, което според написаното в менюто “може направо да взриви стомаха ви”? А едно “пиле без сексуален живот” или едно “парче от белия дроб на съпруг и съпруга” биха ли стимулирали апетита ви?

Интернет е претъпкан със сайтове, посветени на така наречения чинглиш. Това е очарователният английски, практикуван в Китай, смесица между поезията и абсурда, плод на капризите на компютърните програми за превод, но също и на културната пропаст, която дели английския и китайския начин на мислене. Чужденците, които говорят китайски, могат да се забавляват, като разгадават произхода на някоя грешка при превода. На новодошлия простосмъртен обаче не му остава нищо друго, освен изумен да се ококори, докато този измислен английски още повече засилва усещането му, че е в чужда страна.

Китайските власти обаче не намират нищо смешно в това. “Тези преводи плашат или поставят в неловко положение чужденците и може да доведат до недоразумения, особено по отношение на хранителните навици в Китай”, предупреждава китайската информационна агенция Синхуа. “Първото нещо, което ще впечатли посетителите, няма да бъдат нашите интересни обичаи, уникалната ни архитектура или вкусните ни ястия, а “чинглишът” в надписите”, възмущаваше се миналата година в. “Чайна дейли”.

За да внесе малко ред преди пристигането на стотици хиляди посетители през август, Пекин нае инспектори, натоварени да откриват и да коригират съмнителните или неразбираеми заглавия. Сред собствениците на ресторанти освен това беше разпространен наръчник от 170 страници с над 2000 наименования на традиционни китайски ястия.

По БТА/Франс прес