Паралелните светове на Саркози

в. Файненшъл таймс

Френският президент Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни си говорят на празненствата по случай Деня на Бастилията в Елисейския дворец. Снимка: Ройтерс

За близо 72 часа тази седмица, в най-неподдаващата се на реформи страна в Запада, френският президент Никола Саркози постигна повече отколкото двамата му способни предшественици Франсоа Митеран и Жак Ширак успяха да постигнат за няколко години. Той прокара в Националното събрание конституционна реформа, която ограничава броя на президентските мандати и дава на президента право на обръщение към нацията, подобно на речта за „състоянието на съюза“ на американския президент. След това законодателите реформираха, или по-точно анулираха, закона, който ограничава работната седмица до 35 часа и беше проклятие за френските бизнесмени през последните 10 години.

Ако Саркози продължи да реформира държавата с такава скорост, ще се превърне в най-важния френски лидер след Шарл дьо Гол. Но той гради и паралелна репутация – на човек, който често прави гафове и е същинско бедствие. Или както писа вестник „Дейли мейл“: „Човекът, който направи Франция за посмешище.“ Дори във Франция през последните месеци рейтингът му често пъти беше под 40 процента. Откъде идва тази двойнствена репутация?

От една страна личният живот на Саркози засенчва политическия. В положителен аспект: Саркози се ожени за певицата и манекенка Карла Бруни – елегантна красавица, която той дори не познаваше, когато беше избран за президент преди 14 месеца. В отрицателен аспект: французите се интересуват повече от секса и наркотиците, за които пее Бруни в новия си албум, отколкото от френското председателство на Европейския съюз. Всичко, до което Саркози се докосва, се превръща, сякаш по магия, в материал за трета страница. Държавната му визита в Израел беше белязана от самоубийството на един от войниците, които го охраняваха. При посещението си на селскостопански панаир Саркози беше заснет как нарича „“загубеняк“ човек, който преди това го апострофира. Да оставим настрана разните подвизи на красивия му 21-годишен син Жан – от злополуките със скутера, годежа с богата наследница, та чак до ролята му на влиятелен политик в предградието Ньойи, старата електорална крепост на баща му.

Това е стара история. Лидери, които нямат задръжки, могат да водят безразборен личен живот. Но ако живееш по този начин, личните ти малки прегрешения ще отвлекат вниманието от политическите ти постижения, при това завинаги. Това важи не само за компетентните съвременни технократи като Бил Клинтън, но и за исторически личности като Хенри VIII. Но в тази история има и нещо ново. Постиженията на Саркози са реални. Той случи на добро политическо време – периода на затишие във войните в Ирак и Афганистан, и възстанови близките отношения на Франция с НАТО, като се възползва от стоплянето на отношенията между Израел и Сирия (и славата си на враг на Иран) отчасти, за да реабилитира сирийския лидер Башар Асад.

Но повечето от постиженията му свидетелстват за воля, а не за умение. Той се осмели да направи неща, за които гласоподавателите наистина ги е грижа, но предпазливостта съветва да не се правят: устоя на исканията на стачкуващите транспортни служители през ноември м.г. – нещо, което дори Ширак и неговият премиер Ален Жупе не успяха да направят през 1995 година. Той се превърна в постоянна бариера по пътя на Турция към членство в ЕС. И убеди вътрешните министри в ЕС този месец да одобрят ново паневропейско споразумение за имиграция, с което си навлече укорите на лидери от развиващия се свят.

В тази светлина готовността на Саркози да бъде осмян е негов плюс. Това уверява гласоподавателите, че им е верен. Онези, които очакваха френското председателство на ЕС да усмири популистката енергичност на Саркози, не разбират политическите предизвикателства, които то носи. Председателството е опасна съблазън за всеки национален лидер – гласоподавателите, пред които той е отговорен, ще търсят доказателства, че разменя интересите им заради международни аплодисменти. Умен ход за отвличане на вниманието би била словесната атака срещу някой чужденец. По време на италианското председателство преди пет години Силвио Берлускони избра известен германски депутат, когото сравни с охранител в концентрационен лагер. Саркози пък обвини главния търговски преговарящ на ЕС Питър Манделсън, че е твърде склонен да отваря селскостопанските пазари на ЕС.

И тук виждаме с пълна сила „метода Саркози“. „В свят, в който има 800 милиона бедни и гладни хора и в който на всеки 30 секунди по едно дете умира от глад, каза той, аз никога няма да приема намаляване на селскостопанската продукция като жертвоприношение пред глобалния либерализъм.“ Това е изопачаване от икономическа гледна точка. Децата, които той споменава, не умират в Европа. Вестниците, които са свикнали да оценяват такива изказвания от гледна точка на логиката, би трябвало да видят, че то е нахално.

Но търговията е свързана с политиката, от която Саркози разбира по-добре и от Манделсън, и от печата. Французите настояват за протекционизъм в най-подходящото време. Ширак успя да защити Общата селскостопанска политика в благоприятния икономически климат на 90-те години, но протекционизмът няма да загуби гласове в момент, когато повишаващата се цена на петрола демонстрира (принципно) рисковете за сигурността от промяната на цените на суровините и (на практика) намали ефективността на морския транспорт на хранителни стоки в света. Саркози винаги залага на позиции като тази, позиции, които са далеч по-силни отколкото изглеждат на пръв поглед.

„Писателят трябва да се самоопредели, обяснява литературен агент в романа на Мартин Еймис „Информацията“. Обществеността може да запомни по едно нещо за всеки писател. То е като автограф. Пиян, млад, луд, дебел, извратен, сещате се. По-добре вие да го изберете, а не те.“ Тъжна мисъл, но нейният политически еквивалент е в основата на най-новия вид политика. Политиците обичат да се смятат за хора с идеи. Те очакват да бъдат обичани по-скоро заради програмите си, отколкото заради самите себе си. Но повечето гласоподаватели ги е грижа предимно дали жената на президента е хубава, какво е казал на фермера на панаира и как води битките си. Това е истината, без значение дали президентът е човек с идеи или не.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.