ЕС успя с ареста на Караджич, с България и Румъния - не
30 Юли 2008
Дегизировката беше впечатляваща. Трудно беше да се повярва, че зад очилата с железни рамки и буйната сива брада на човек, практикуващ алтернативна медицина, в тих квартал на Белград стои Радован Караджич, прочутият босненски сръбски лидер от времето на войната. Не е учудващо, че арестът му и вероятното му екстрадиране, за да бъде изправен пред трибунала за военните престъпления в Хага по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството, бяха посрещнати с такъв възторг по света.
Това е не е краят на балканската трагедия, предизвикана от разпокъсването на бивша Югославия в началото на деветдесетте години. Военният командир на босненските сърби Ратко Младич е все още на свобода, както и още една едра риба, издирвана от трибунала. Босна все още има проблеми с вътрешното разделение като сръбската й част продължава да заплашва да обяви едностранна независимост. Самата Сърбия не се е приближила до приемане на независимостта на Косово, което смята за своя непослушна южна провинция. Но все пак арестът на Караджич, който скоро може да бъде последван от този на Младич, предлага някаква форма за затваряне на проблема за хората от този отдавна страдащ регион. Триумф за концепцията и стойността на международното правосъдие е също това, че след 13 години укриване такъв важен заподозрян може да бъде открит от съдилищата.
Това също, по един тих начин, е успех за Европейския съюз. Страните от Западните Балкани и особено Сърбия издигнаха някои трудни предизвикателства за ЕС, който отговори непохватно на избухването на войната през деветдесетте години. С други страни от Централна и Източна Европа успешната тактика на ЕС бе да бави перспективата за членство като стимул за въвеждането на демократични и либерални реформи. Но атавистичните националистически сили, които преобладават в района на Западните Балкани, често бяха неподвластни на това третиране. А решението на повечето страни от ЕС да се присъединят към Съединените щати в признаването на независимостта на Косово през февруари миналата година заплаши да затрудни още повече ЕС в работата му със Сърбия. В случая ЕС, подпомогнат от проевропейското лоби в Сърбия, се справи с този проблем блестящо.
Предложеното в последната минута Споразумение за стабилизиране и асоцииране, което обикновено е прелюдия към преговори за членство, окуражи сръбските избиратели да подкрепят проевропейските партии в общите избори през май. Демократите на президента Борис Тадич след това успяха да формират широко проевропейско правителство, отстранявайки националиста Воислав Кощуница като премиер. Не е съвпадение това, че арестът на Караджич дойде само две седмици след като това ново правителство дойде на власт и по-малко от седмица след назначаването на нов шеф на сръбската агенция за сигурност, който замени човека на Кощуница.
Но този успех на “меката сила” на ЕС подчертава друг проблем - съюзът страда от тежък случай на умора от разширяването. Миналата седмица Румъния и особено България бяха наказани от Брюксел за това, че не са се преборили с корупцията, потвърждавайки мнението на мнозина, че тези две балкански страни са били приети в клуба твърде рано. Лидерите на Франция и Германия наскоро отстъпиха от настояването си, че не може да има ново разширяване, ако не бъде ратифициран договорът от Лисабон, което остава много несигурно. Новата френска конституция, одобрена тази седмица, запазва възможността за референдуми във Франция за всяка нова страна, която иска да се присъедини към ЕС.
Все пак алтернативата на членството в ЕС за страни като Сърбия, Босна и накрая Косово не е подредено сдружаване в швейцарски стил. Именно перспективата за присъединяване към ЕС помага Западните Балкани да бъдат държани в мир. Ако тя бъде блокирана, някои може лесно да изпаднат в националистическа треска, която би могла дори да възпламени конфликт. За свое собствено добро, както и за доброто на Балканите, ЕС трябва да държи вратите си отворени.
По БТА
напиши коментар