Америка се колебае между петролни сонди и вятърни генератори

Ферма за вятърна енергия в Палм Спрингс, Калифорния. Снимка: Ройтерс

Два големи проекта разделят американците. Заради поскъпването на бензина и „зависимостта от чуждия петрол“, която е обсебила САЩ, те се чудят дали да възобновят масово петролните сондажи или да заложат на вятърната и слънчевата енергия. Двете решения разделят и кандидатите за Белия дом, републиканеца Джон Маккейн и демократа Барак Обама.

Първият проект, чийто лозунг е „Drill! Drill! Drill!“ (Пробивайте! Пробивайте! Пробивайте!), е дело на бившия лидер на Републиканската партия Нют Гингрич. Той призовава да се увеличат петролните сондажи в САЩ, както на суша, така и по вода, за да се експлоатират неизползваните петролни резерви. Кампанията вече е събрала милион и половина подписи и настоява за отмяна на сегашната забрана за сондажи в американския континентален шелф, в Аляска и в битумни шисти – богати на петрол седиментни скали. Ембаргото е наложено преди 20 години в името на опазването на околната среда. Поддръжниците на Гингрич смятат, че САЩ си вкарват автогол, докато другите страни производителки на петрол стават по-активни.

„Американците имат избор между: „Плащайте повече, пращайте повече пари на чуждестранните диктатори и осакатявайте още повече Америка“ и „Произвеждайте повече, печелете повече, плащайте по-малко, подсилете десноцентристкото мнозинство“. Направете избора си“, повтарят Гингрич и лобито му „Америкън сълушънс“.

По техен пример президентът Буш неотдавна обяви отмяна на ембаргото върху петролни сондажи в открито море, но за да влезе в сила решението, ще е нужно съгласието на Конгреса, което е малко вероятно, тъй като там мнозинство имат демократите.
Според официални изследвания битумните шисти съдържат три пъти повече петрол от резервите на Саудитска Арабия. Те предизвикаха въодушевление, особено около гигантско скално образувание в Скалистите планини, Бакън Шейл, при канадската граница, където се смята, че се съдържат между 3 милиона и 4,3 милиона барела петрол.

Милиардерът Т. Бун Пикънс обаче настоява за завой на 180 градуса. Той настоява да се заложи главно на вятърната и слънчевата енергия, за да се намали вносът на петрол. 80-годишният Т. Бун Пикънс, който е легенда в тексаския петрол, премина през зрелищен обрат и сега се бори за изграждането на гигантски ферми за вятърна енергия, които според него след 10 години ще могат да произвеждат 20 процента от електроенергията на страната. Той се опира на неотдавнашен доклад на американското правителство, в който тази хипотеза се смята за възможна. Пикънс настоява също за по-голяма употреба на природния газ като гориво. Това би намалило петролния внос на САЩ в следващите десет години с една трета, което прави 230 милиарда долара икономии. Пикънс се обръща към двамата кандидат-президенти и ги предизвиква да направят избор.

Милиардерът води масирана медийна кампания за своя „План Пикънс“. Той използва лозунги като „Америка е вятърната Саудитска Арабия“ или „Вносът на чуждестранен петрол струва три пъти колкото войната в Ирак“. Милиардерът влага и свои пари – ще похарчи над 10 милиарда долара, за да изгради в Тексас гигантска ферма за вятърна енергия с мощност 4 гигавата, най-голямата в света с 2700 вятърни генератора, която трябва да заработи през 2014 година. Противниците му го обвиняват, че защитава собствените си интереси, защото е инвестирал във вятърната и слънчевата енергия.

Това са двете визии, които отразяват една и съща нетърпимост към скъпия бензин – новост за американците, които са силно изкушени от идеята за нови петролни сондажи. Под натиска на общественото мнение Джон Маккейн, който досега беше против, запя друга песен. Барак Обама продължава да е против в името на опазването на околната среда и предлага значителни помощи за възобновяеми енергоизточници. Но трябва да отбележим, че нито един от двата лагера не се бори за икономии на енергия.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.