Новият президент трябва да скъса с догмите от миналото за Ирак

в. Вашингтон пост

Хенри Кисинджър. Снимка: официален сайт

Американската президентска кампания се води от толкова дълго време и така интензивно, че сякаш е напълно изолирана от външния свят и е забравила да промени предварително набелязаните си цели. Шокиращ пример е дебатът за изтеглянето на американските сили от Ирак.

През последната година мнозина предложиха да се установи краен срок за изтеглянето. Онези, които направиха това предложение, се аргументираха, че конкретна дата със сигурност ще принуди иракското правителство да ускори политиката на национално помирение. Конкретната дата би ускорила края на войната и би дала възможност на САЩ да съсредоточат усилията си към райони с по-голямо стратегическо значение, като Афганистан. Онези, които направиха това предложение, се аргументираха преди всичко с факта, че войната в Ирак е загубена и изтеглянето на американските сили от там ще бъде най-евтиният начин за справяне с това поражение.

Тези предварително набелязани цели бяха задминати от събитията. Почти всички обективни наблюдатели са единодушни, че беше постигнат голям напредък по всичките три фронта на иракската война. Ал Каида, сунитската джихадистка сила, съставена главно от чуждестранни доброволци, изглежда е изчерпала силите си в Ирак. Местният сунитски бунт, който се опитваше да възстанови сунитското надмощие, почти замря. А доминираното от шиитите правителство в Багдад поне временно овладя шиитските милиции, които представляваха опасност за неговия авторитет. След години на разочарование сме изправени пред необходимостта да променим начина си на мислене и да обърнем внимание на новите възможности за успех в Ирак.

Разбира се, ние можем да кажем дали тези промени са трайни, или дали, и до каква степен отразяват решението на нашите противници, в това число и Иран, да пестят силите си за времето след президентските избори в САЩ. Но ние знаем, че резултатът от тази война ще определи в какъв свят ще трябва да води политиката си новата американска администрация. И всеки признак, че радикалните ислямски сили са отговорни за поражението на САЩ, ще има огромни дестабилизиращи последствия далеч извън региона. Как и кога да напуснем Ирак следователно се очертава главното решение, което ще трябва да вземе новият американски президент.

Каквато и да е интерпретацията на последните събития в Ирак, факт е, че сунитската част от страната създаде местни сили, подкрепяни от няколко сунитски държави, за да се сражават срещу Ал Каида и местните бунтовници. Това от своя страна успокои страховете на сунитите, че са маргинализирани от шиитското мнозинство. Междувременно кюрдският регион създаде свои собствени сили за самоотбрана. Така перспективите за помирение между трите части на иракското общество – кюрдите, сунитите и шиитите – се откроиха не чрез законодателни текстове, както се предвиждаше в решения на Конгреса, а от необходимост и мярка за постигането на военно и политическо равновесие в Ирак. Тъй като необходимостта от американски войници, които да се справят с масовия бунт в Ирак, намаля, те могат все повече да насочват усилията си за подпомагане на иракското правителство да устоява на натиска на съседите си и на спорадичните изблици на терористични нападения на Ал Каида или на подкрепяните от Иран милиции. В тази среда различните национални и провинциални избори, които съгласно иракската конституция трябва да се произведат идните няколко месеца, могат да допринесат за оформянето на новите иракски институции.

Сега САЩ могат да създадат стратегически резерв от част от силите, разположени в Ирак. Някои от тях могат да бъдат преместени в други застрашени зони, други да бъдат върнати в САЩ. Разполагането на американските войски в Ирак се трансформира от абдикация в част от геополитически замисъл. Кулминацията му трябва да бъде дипломатическа конференция, натоварена със задачата да постигне официално мирно споразумение. Подобна конференция за първи път беше свикана преди две години на ниво министри на външните работи. В нея участваха всички съседи на Ирак, в това число Иран и Сирия, плюс Египет и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Тази конференция трябва отново да бъде свикана и да бъде натоварена със задачата да дефинира международния статут на Ирак и гаранциите за налагането на спазването му.

В допълнение на това сега са в ход и регионални усилия за стабилизиране на ситуацията. Турция се стреми да посредничи между Израел и Сирия. Катарската инициатива сложи – поне засега – край на боевете в Ливан.

Американски войници вървят към базата си след патрул по улиците на Багдад. Снимка: Ройтерс

Установяването на краен срок за изтеглянето от Ирак е най-сигурният начин да се подкопаят основите на вдъхващите надежди перспективи за успех там. Този краен срок ще насърчи разгромените до голяма степен вътрешни групи да преминат в нелегалност, докато настъпи по-благоприятен за тяхното оцеляване климат, когато американските сили си тръгнат от страната. Така Ал Каида ще има краен срок, на базата на който ще започне да планира цялостното възобновяване на операциите си. Подобен краен срок ще даде на Иран стимул да укрепи позициите на своите поддръжници в шиитската общност в Ирак, така че те да са готови за действие в периода след американското изтегляне. Установяването на конкретен краен срок ще доведе и до разпиляване на авоарите, необходими за дипломатическия край на играта.

Присъщите противоречия на предложената схема за изтегляне от Ирак правят още по-трудно прилагането й. Съгласно точно установения график бойните части ще бъдат изтеглени от Ирак, но там ще останат достатъчно сили, за да защитават американското посолство, да се противопоставят на възраждането на Ал Каида и да подпомагат защитата срещу външна намеса. Тези задачи обаче изискват бойни, а не поддържащи сили, и очакваната полемика, която ще възникне около тяхното неясно разграничаване ще отклони вниманието от всеобщата дипломатическа цел. Не е необходимо да се изтеглят войските от Ирак, само за да бъдат осигурени допълнителни части за операциите в Афганистан. Няма нужда да рискуваме усилията в Ирак, за да изпратим две или три допълнителни бригади в Афганистан. Тези войски ще бъдат на разположение дори при липсата на краен срок за изтегляне от Ирак. (Тук трябва да отбележа, че съм приятел на сенатор Джон Маккейн и че от време на време го съветвам по някои въпроси).

Като израз на позитивно мислене някои от водещите защитници на установяването на краен срок, в това число и сенатор Барак Обама, неотдавна прокараха идеята, че и изтеглянето, и оставянето там на някакви сили трябва да бъде подчинено на определени условия. Но защо тогава да фиксираме изобщо краен срок? Това би предполагало пренасочване на дебата към условията за изтегляне вместо към графика му.

Именно в този ред на мисли може да се обясни поведението на иракския премиер Нури ал Малики по време на визита на Барак Обама в Ирак. Малики преговаря с администрацията на Буш за споразумение за статута на въоръжените сили, които ще останат в Ирак. Като се вземат предвид настроенията на обществото и наближаващите провинциални избори, Малики вероятно искаше да отправи посланието, че американското присъствие в Ирак не е планирано като постоянна окупация. Инцидентното пристигане на американски кандидат президент в Ирак, който вече направи обществено достояние мнението си по темата, подейства на Малики като още по-голям стимул в тази насока. Ако Малики беше отхвърлил плана на сенатора от Илинойс за изтегляне на американските сили от Ирак, и то пред големия медиен контингент, който го съпровождаше, това щеше да означава, че той възразява на някого, с когото в бъдеще може да му се наложи да работи – вече като президент.

Американското присъствие в Ирак не трябва да се представя като нещо, на което не му се вижда краят. Защото подобно нещо няма да понесе нито американското, нито иракското обществено мнение. Но то не трябва да се обвързва и със строго фиксирани крайни срокове. Постигането на баланс между тези две неща е начинът за нашата страна отново да се обедини, на фона на появилата се възможност за конструктивна развръзка. Преди тридесет години Конгресът прекрати помощите за Виетнам и Камбоджа две години, след като американските военни се бяха изтеглили оттам и местните сили отчаяно се съпротивляваха. Тогава вътрешните разделения надделяха над всякакви други съображения. Сега не трябва да допуснем да се повтори последвалата трагедия.

Следващият американски президент има голямата възможност да стабилизира Ирак и да постави основите за решителен обрат във войната срещу джихадисткия радикализъм и за създаването на един по-мирен Близък изток. Със сигурност той ще иска да оцени ситуацията на място, преди да набележи стратегията за своя мандат. Новият президент не трябва да бъде ограничаван от строгите предписания да отстоява максими от миналото, независимо колко правдоподобни са изглеждали тогава. Изтеглянето на американските сили от Ирак е средството. Целта е един по-мирен и по-изпълнен с надежда свят.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.