Д-р Чавдаров: Мутрите, далаверите и шашмите отприщват агресия у всички

Проф. д-р Димитър Чавдаров. Снимка: авторката

Д-р Димитър Чавдаров е професор по неврология. Има над 300 научни труда, сред които – много учебници. Удостоен е със званието „Български лекар на годината“ през 1998 г. Завършил е медицина в София, работил е в Института за мозъка на БАН и в Медицинска академия – София. Наскоро излезе последната му книга: „Агресията – от двигател на прогреса до бруталното насилие“.

Има ли положителна агресия? Как се възпитава тя в децата и как се изкоренява отрицателната?

– Агресията може да бъде градивна и полезна в живота и трябва да се възпитава в децата, за да има в тях някакъв стимул, някаква упоритост. Това е благородната агресия – да си напорист и настойчив. Много трудно в едно семейство може да се намери границата кога един родител съветва детето си да бъде положително агресивно и кога, без да иска, прекрачва тази граница и се преминава към тревожната, опасната агресивност. Страшното кое е – ние не се раждаме агресори, агресията се учи. Ако се научим на благородна агресия, може цял живот да я съхраним, освен ако не ни се случи някакво много неприятно преживяване, което да ни накара да си променим характера и да се отнасяме към хората по-жестоко и агресивно. Но ако се допуснат грешки още във възпитанието и децата заживеят с един по-бруталноагресивен подтик и стимул в себе си, тогава вече няма връщане. Просто няма връщане. Практически е безкрайно трудно човек да се откаже в живота си от някои агресивни похвати.

Как може да се разбере кое е положителното и кое отрицателно?

– Преди всичко, това е личният пример. Не може на едно дете да не се каже, като отива на училище: „Трябва да се стремиш да бъде пръв.“ Това е агресивен подход. Когато детето вдига настоятелно ръка: „Аз да кажа“ и иска да изпревари другите, когато иска да си научи много добре урока, да бяга най-бързо от всички, да е най-интелигентен, най-отворен, да печели състезания – това е чисто агресивен подход, но много приятен, много благороден. Но когато той играе футбол и вместо да гони топката, реши да срита противниковия играч, тогава вече агресията става доста по-различна. Когато гледа да злепостави и да накисне приятелчетата си, за да изплува над тях, тогава нещата загрубяват.

Защо се получава това?

– Защото в семейството, неволно, без да искат възрастните, понякога дават неприятен пример. Карат се мъжът и жената, и жената казва: „Ти не можа ли да му затвориш устата или да направиш еди какво си?“ Детето чува и мисли, че правилният път е силовият. Или бащата казва: „Защо допускаш да те бият? Не можа ли да му отвърнеш?“ Простички неща, които се случват. Когато при мен дойдат родители и кажат, че детето им е агресивно, ние започваме да проучваме това поведение по-детайлно и задълбочено. И веднага можем да различим дали агресията се дължи на разглезване или е закостеняла като агресивен подход. Има деца, които в домашни условия отиват, бият бабата, дядото, изкарват си го на тях, късат на куклите ръцете, ако видят буболечка, отиват да я стъпчат. Те проявяват една жестокост, която не е мотивирана, тя няма цел. Благородната агресия има конкретна цел – да стана учен, да постигна нещо, да науча нещо, да победя в спорта, да стана пръв. А когато няма цел, тогава вече минаваме в другото измерение на агресията, което се нарича насилие. Ако едно дете проявява насилие спрямо своята баба, дядо или срещу майка си (което също е много често), веднага ни става ясно, че се касае за едно разглезено дете. Защото нито в училище, нито в магазина, нито по отношение на съседи или други близки, не се проявява тази агресивност. Там, където може, детето усеща, че минава и иска да наложи своето.

Но ако едно дете спрямо всички предмети и животни е агресивно, ако в поведението и съждението му по отношение на родители, близки и непознати винаги има една неприязън, силовост и бруталност, тогава задължително веднага трябва да се търси медицинска помощ. Леки дефекти във възпитанието – тук се държал лошо, там направил някаква постъпка, се коригират в семейството. Но когато се забелязва агресивна нагласа (даже не и вече формирано поведение), трябва да се вземат мерки от специалист. Агресията се проявява чрез определен инструмент. Тя може да се проявява с думи – този инструмент го използват жените – да те злепоставят, да пуснат клюка, да те нагрубят, което понякога повече засяга от физическото насилие. Други използват ръцете си, краката си, трети използват оръжие – бухалка, пистолет, нож. Някои използват органа в гащите си – пак с агресивна цел. Има и диапазони за масова агресия. Държавниците например, със заповеди изпращат хиляди войници да бъдат убити или правят закони и наредби, от които страдат и се мъчат хиляди хора.

Ако в една агресивна проява се забелязват повече насилствени, физически действия, с цел да се предизвика болка в другия човек, тогава ние говорим за насилник. Насилникът започва да се формира от момента, в който се формира като ембрион в корема на майката. И въпреки това разграничаваме генерално нещата и казваме – агресията е добър опит, който може да се научи и купи в живота. Лошата и жестоката агресия също е опит, който непрекъснато се купува в живота, а насилникът се ражда с генетична готовност да бъде насилник. На такива хора трябва да се обръща изключително сериозно внимание. Родителите им трябва да се стремят да задържат избуяването на проявите на жестокост и насилие от страна на детето, за да може до известна степен да се тушира тази заложба.

Ако генетично човек е много добър, мек и неагресивен, това няма ли да му попречи да се реализира в живота?

Снимка: авторката

– Генетично човек може да е много благороден и мек, и ако си остане така цял живот, той едва ли ще постигне нещо, защото животът е толкова труден, че изисква непрекъсната борба. Ако малко не се натисне с рамо и не е по-агресивен, няма да постигне нищо. Но ако той си е нормално агресивен, кротък и добър човек, и проявява една прилична агресия, това е само за негово добро. Има агресори, които помагат на много хора – спасяват ги, водят ги, те са добри ръководители на фирми, печелят за всички и хората им казват с възхищение: „Шефът е борбен, агресивен, той успява да ни осигури всичко, съвестен е, проявява милост.“ Това е прекрасна агресия. Но тя може да бъде и в другото измерение, а може и да се промени в живота.

Как се разпознават насилниците?

– Проблемът с насилниците е доста сложен, защото те дълго време успяват да заблудят хората около себе си, а като възрастни – и обществото, че са най-кротките и благородни хора. Те не се изхвърлят веднага с агресивни прояви, както правят децата, но ако насилникът си постави някаква агресивна цел – да убие някого, да озлочести едно момиче, да си върне на някого, да подпали една къща – тези неща той ги планира много планомерно, деликатно, отдалече, с изключителни подробности, а в това време спазва човешките етични норми и никой не може да го обвини или заподозре. Затова хората се оказват изненадани като разберат за някого, че е насилник и все казват: „Как да го подозираш този кротък човек?“ Eто например това момче, което уби съученика си преди няколко месеца. Никой за него не е казал лоша дума в квартала и в училище, услужвал е на бабите и в същото време се е снабдявал с инструменти, мислел е как да убие приятеля си и е четял книги по анатомия, за да знае как да го разчлени.

Кое най-много допринася да се формират агресивни и жестоки хора?

– Основните фактори за агресията са два. Околната среда е водеща. Първите години тя се свежда до възпитателния процес. Детето гледа пример на агресивно поведение от страна на обкръжаващите го роднини един към друг, към други хора, или към него се проявява насилие. Оттук тръгва зачатъкът. По-нататък детето излиза на улицата и купува лошото, което се купува сто пъти по-лесно от доброто. Учи се на агресия. След това отива в училище, там също попада на агресия, усвоява я и я проявява по жесток начин. Ако погледнем психологически, в основата на агресията стои фрустрацията – някакво недоволство, неудовлетвореност, неизпълнено желание, обида, засегнатост и т.н. Дори най-малките деца, когато са гладни, ритат с крачета и удрят с юмручета, докато не бъдат заситени. Когато са по-големи, другите отиват на кино, а на него не му дават пари, или им купуват кънки, а на него не и той започва да се бие, да се кара, да прави номера, за да постигне своето. Състоянието, което изпитва, е някаква фрустрация. По принцип, човек може да се почувства фрустриран по 20 пъти дневно. Ако сте пътник в автобуса, 100 пъти се фрустрирате от заобикалящите ви. Ако сте на волана и няколко пъти ви притиснат някакви хулигани или мутри отстрани, също ще го изживеете. Ако в работата ви натисне шефът, също ще изживеете фрустрация. Ако жена ви ви нахока по телефона – още един път. Всичко това се акумулира и се трупа. Тогава човек взима решение – или се предава и вдига бяло знаме, и става една мекица, една безволева и раболепна личност, която не може да бъде прогресивна, или си казва: „Аз трябва да се взема в ръце и да започна да връщам по същия начин.“ И се формира като агресор.

Как да се освобождава човек от лошата агресия, без да си го изкарва на близките?

– Има хиляди начини за освобождаване от лошата енергия, но зависи каква е структурата на личността и как възприема човек себе си. Няма човек, който да не е допускал грешки като родител, като семеен и да не е изпадал в агресивни състояния. Ако тези състояния са мимолетни, епизодични, човек сам разбира, че това не е пътят. Проблемът е, че цялата структура на обществото в България стимулира агресията. Този преход, който го караме толкова много години, с толкова много неприятности, е един непрекъснат огън, върху който се пекат хиляди хора и това също ги води към фрустрация и стимулиране на агресията. Всички ставаме повече или по-малко агресивни, дори и най-благородните. Трагедията е, че после няма да се отърсим от това нещо. Единствено може да се постараем да не допуснем нашите деца да бъдат агресивни. Агресията е в целия свят, обаче, ако има ред, законност, правила в едно общество, ако в самото възпитание са заложени достатъчно морално-етични принципи, агресията се тушира. В Америка също е пълно с убийци, престъпници и агресивни типове, и в Германия ги има, но там има ред. Не може да хвърлиш един фас на улицата, не може да правиш зулуми по пътищата, не може да си позволиш да ругаеш под път и над път. Там се използва по-често: „Моля, ако обичате, извинявайте“, вместо: „Мръдни се бе, говедо“, което е новият начин на общуване в България и той е много тревожен.

Защо брутално агресивните хора в България са най-богати и недосегаеми?

– Защото няма правила. Някой да е наказан, че е проявил агресия? По пътищата не може да ги хванеш. Катаджиите гледат за нарушения. А когато някой лавира с колата, притиска те, гледа да те изхвърли, бута се отпред, вместо да чака на опашка – това не се наказва. Излиза закон, според който официално да те обират като ти взимат пари за нещо, без да си го ползвал – електроенергия, отопление и др. Там, където има правила, това просто не може да се случи. Има някакви кретени, но конкретни, изолирани случаи, които като направят нещо, обществото казва: „Аууу, какво чудо“, след което полицията веднага ги залавя, наказва ги и хората не остават с впечатление, че трябва да последват примера им. А тук всеки гледа да последва примера да направи зулум, защото знае, че ще е безнаказан.

– Тази безнаказаност на престъпниците не се ли дължи на липсата на агресия и активност в по-голямата част от обществото?

– Има различни слоеве на обществото. Преди всичко се допуска, че който иска да стане политик, е агресивен – иска да се издигне и да заеме определена позиция, което е благородна агресия. Когато обаче той казва: „Ще служа и на царя, и на партията, и на този, и на онзи – ще се натисна навсякъде, стига да има файда“, това вече е една опасна и злокачествена агресия. Следователно, който иска да стане властник, той знае, че като отиде там, ще си служи с такива средства – с подкупи, с далавери, с шашми, които са незаконни подходи. Но има една прослойка от населението в България, която доста години беше потискана през последните 60 години. Преди 1989 година нямаше самоинициатива в хората. Казваха: „Дават 5 лева към заплатата от Тодор Живков“, „Дават банани по случай Нова година“, „Дават ми по-голяма заплата“ – дават му, като че ли той не си я е изработил. И изведнъж идва един период, в който на същите хора им се казва: „Трябва да отидеш и сам всичко да си вземеш.“ Някои млади се захванаха с бизнес. Провалиха се веднъж, два пъти, пак започнаха, тръгна им и се замогнаха. Други казват: „Като се хванеш с бизнес, трябва да си послужиш с далавера, защото тук е беззаконие“ и пак прекалено много се замогнаха с непочтени и нечестиви средства. Но сред една по-голяма част от населението от по-старата прослойка тези свободолюбиви принципи бяха напълно ликвидирани. Тя не можеше да се отърси от руслото, в което се движеше и трябваше сама да си търси пътя. А как на 55 години някой за първи път да се захване с бизнес?

Само този, който нямаше тегобата на тези канализирани в живота принципи, можеше да си позволи да рискува. Другите слушаха и чакаха. Докато си в очаквателно и послушно състояние, ти не можеш да се надигнеш. Но вижте какво се случва в демократичните страни, където хората са свободни и мислят. Във Франция например, като приемат някой лош закон, палят коли, бият се, целият народ е там. А у нас това го няма. Хората стоят, чакат и ги е страх. И това ще се изживее много бавно и трудно, защото, наред с това, ние развалихме етично-моралният фактор в отношенията между хората. Такъв вече не съществува, той напълно е сринат и трябва да минат няколко поколения, за да се възстанови една законност и да се възвърне самочувствието на хората, че те имат думата. Сега например вие може ли да гласувате за някого, когото искате да изберете? Там се въртят един омагьосан кръг от хора на всички избори и ние отиваме да гласуваме само за тях. Аз харесвам други личности и искам тях, но просто така се е завъртяла играта, че само това трябва да избереш, което ти дават. Това са нещата.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.