СофияПловдивВарнаБургасРусе

Георги Кехайов: В цирка, дори да паднеш, трябва да се усмихваш

И 5-годишният ми внук се записа в книгата на рекордите, казва легендарният акробат

Георги Кехайов

Георги Кехайов е жива легенда в българското цирково изкуство. Животът му преминава през най-големите циркови арени в 35 страни, на 5 континента. Роден е през 1938 година в Асеновград. На 12 години за първи път гледа цирк „Република” и от този момент остава очарован от акробатите, клоуните, арената, специфичния мирис на триците. През 1958 година завършва физкултурен техникум в Пловдив и след казармата заминава за София през 1960-а. На кастинг в стария цирк, сеньорът на цирковото изкуство Лазар Добрич, Мистър Сенко и Никола Панов му казват „ДА”. От тогава животът му е двързан с арената. През 1969 година основава трупа „Кехайови”, след като 2 години по-рано е сключил брак с голямата си любов Ани. Сватбата му също се състои в цирка, в ден, когато и двамата имат представление. Кехайови изживяват един „живот на колела”, но не съжаляват. Напротив – ако можеха да върнат времето назад, пак биха излезели пред многохилядната публика, която някога ги е аплодирала в най-големите зали на земята.

– Г-н Кехайов, има ли в момента български цирк?

– Хубав въпрос. В момента няма, с изключение на това, което е направил Александър Балкански. Другите са малки пътуващи циркове. „Балкански” е на най-високо ниво и може би съперничи на много европейски циркове с високо художествена програма. Това той доказа на дело.

– Защо българските циркови артисти постигат големи успехи в чужбина, а не могат да се реализират у нас?

– Имаше един златен период за българския цирк – от 1950 до 1985 година, до преди настъпването на промените. Тогава действително се държеше на високото художествено ниво и голямото жанрово разнообразие в номерата. На всеки един фестивал, където са участвали български циркови артисти, те са се връщали с награди и много високи постижения. Това е факт. Освен това, през този период българският цирк беше на второ място в света след съветския. В последствие израснаха и други. Не говоря за американския „Ринглинг”, който е вече на над 130 години. В последно време на високо художествено равнище се представя канадският „Солей”. Наистина, те взимат артисти от целия свят. Имат десетина шоу-програми, най-много в Лас Вегас, пътуващи циркове и постоянна сграда. Гледал съм доста техни представления и може би са първи в момента.

Георги Кехайов и съпругата му в САЩ, в „Най голямото шоу на Земята“. Снимка: личен архив

– А къде е сега българският цирк?

– След катастрофата от 1983 година, когато изгоря Софийският цирк, нещата тръгнаха назад, назад, назад, докато циркът се ликвидира и се продаде базата му. След 1992-ра бяха уволнени всички артисти. Тогава министър на културата беше Елка Константинова. Тя не поиска българският цирк да продължи, защото нямахме база и средства, за да поддържаме ниво и на практика се превърна в негов гробокопач. Полека-лека дойдоха и други директори, парашутисти, които не можаха да застанат на това място… и така дойде краят му. Единственият, който изплува, е Александър Балкански.

– Какво те подтиква да си цирков артист, като всеки ден си изложен на такъв риск?

– Любовта! Ако нямаш живеца в себе си, любовта към това изкуство, то по-добре не се захващай. Световната конкуренция е на такова ниво, че е много трудно да се изградят такива постижения на арената, каквито бяха преди 30 години. Всички бивши социалистически страни запазиха своите циркове, единствено ние тук си го запалихме. Хората нямат това отношение, както в златното време на българския цирк. Сега той е един старец на 110 години. Вече става много трудно. А трудностите трябва да се преодоляват от младото поколение, което няма тази любов, която ние имахме едно време. Ние движехме живота си в цирка. Затова се родиха големите постижения.

– Как се постига успехът?

– Всичко става последователно, с много репетиции, защото не всяка майка ражда цирков артист. Циркът е изкуство, което иска смелост и постоянство. Дори да паднеш, пак трябва да се усмихваш, за да не разбере публиката какво е станало на арената. Опитваш пак и когато стане, хората те аплодират спонтанно. Но всичко става с много труд.

Трупа „Кехайови“. Снимка: личен архив

– В какво се състои магията на цирка?

– Не те ли притегли мирисът на триците, на манежа, светлините, музиката и това, което се демонстрира, а се смята за невъзможно, голямо изкуство не се прави. И затова казах, че конкуренцията ражда големите постижения. Имаше и стимул за повишаване на художествената стойност на номерата, награждаваха артистите с „Кирил и Методий”, с „Икар”. Когато излезеш на голям форум и получиш приз, имаш някакъв стимул. Така дойдоха много награди в българския цирк, за да бъдем носители на осем сребърни клоуна и един златен. Това е престиж, малко страни могат да се похвалят с тези постижения.

– Децата ви тръгват по вашия път, как се чувствате да ги гледате изложени на риск?

– Крушата не пада по-далеч от клона. Ние, когато бяхме всеотдайни към това изкуство, възпитавахме децата си в различните жанрове и дойдоха и техните постижения. И до сега някои деца продължават да работят в това поприще. Ето, още имаме артисти, които са в най-голямото шоу на земята – „Ринглинг”. Аз даже съм изпращал тези трупи, защото още съм близък с хората там. 15 години не са малко, дал съм своя принос и затова съм американски пенсионер , както и много колеги. Децата станаха действително звезди.

– Един от внуците ви в момента изпълнява много опасен номер с мотор.

– Внуците ни продължават и те. Единия, на покойната ми дъщеря, сънува един сън, когато беше на 5 години. Разказа това на чичо си, който е режисьор и много добър постановчик. Сега се прави филм по съня на това дете. Внуците ми са част от голяма трупа – „Еспаня”, и продължават делото. Най-малката ми дъщеря също започна с нея и се омъжи за човек от тази трупа. В момента и тя кара мотор в „Глобуса на смъртта”, единствената жена в света. Директорът на цирка подари на сина й Максимъс едно моторче за рождения му ден. Той летеше по плацовете с него и постепенно на баща му хрумна идеята, да видят дали ще може да се завърти в този глобус. И така в момента и той е атракция в цирк „Ханифорд”. Едва на 5 години е, но изправя публиката на крака. Когато свършат номера, отиват до конферансието, което се сбогува със зрителите, и му слагат малко столче, от което си взима довиждане и всички деца го възнаграждават с аплаузи. Гордея се с него.

– Голямата ви дъщеря загива трагично преди 4 години. Какво точно се случи?

– Грешката не е нейна. Поради големите й успехи, „Ринглинг” й предложи контракт за 2+2 години. Тогава тя работеше с известния номер „Шифони”. Това са платна, които се спускат от купола на цирка и на тях се правят най-различни упражнения. Тя създаде този номер, и после много циркове, дори и „Солей”, направиха такива комбинации. За голямо съжаление, по невнимание на техническия персонал, тя пада. Цирковият артист пада веднъж, и ако се случи, е жестоко. Там няма охраняваща мрежа, няма въжета и затова се получи този нещастен случай. Бог да я прости. Ще си спомняме само с най-добри чувства за нея. У нас й посветихме един малък кът, малка черквичка, където вечно се пали кандилото в нейна памет.

Салтоморталната колона от седем човешки ръста – рекорд в цирковото изкуство, поставен от трупа „Кехайови“. Снимка: личен архив

– Цял живот преследвате успеха и се борите за рекорди. Какво ви стимулира?

– Конкуренцията. За да бъдеш в американския цирк, където най-дълго съм гастролирал, трябва да си най-добрият. Заминавайки през 1972 година за първи път, ние направихме тук салтомортална колона на пет човешки ръста с помощен реквизит. Обаче впоследствие останах недоволен от това постижение и казах: „Ще направя двойно салто на пет човешки ръста.” И стана. Гледаха ни представителите на „Ринглинг” и веднага подписахме контракт. Така 1973 година заминахме за 3 години в най-голямото шоу на земята. Там ми хрумна идеята да увеличим петте човешки ръста на шест. Започнахме репетиции и когато го постигнахме, то влезе в книгата на Гинес, защото до този момент нито една циркова трупа не го беше постигала. Постиженията ме ласкаят, но не спрях до тук. Уговорихме се с една изключителна партньорка в групата ми, възпитаничка на Лазар Добрич, сеньора на цирковото изкуство, Емилия Иванова. Казах й: „Виж какво, ти си талант, можеш и трябва да докажеш на дело, че можеш да направиш един световен рекорд – 4 салта от трамплин и да седнеш във висок першев стол!” Това постижение ни отне една година. Когато в Лос Анжелис всички известни кинозвезди гостуваха в залата да гледат шоуто, конференсието обяви, че Емилия Иванова за пръв път в света ще се опита да направи четворно салто. И чудото стана. По този начин през 1976-а и тя се записа в книгата на Гинес. След това се върнахме в България за една година да покажем до къде сме стигнали. Изпратиха ни в тогавашния Съветски съюз в една представителна българска програма. На следващата година пак пожелаха да ни вземат в най-голямото шоу на земята. Тогава в „Медисън скуеър гардън” започна една конкуренция между различните номера кой да влезе в „Гинес” . И тогава пред 28 хиляди зрители Тито Гайова, който работеше в „Лиген Трапец – летящите хора”, обяви, че ще се опита да направи четворно салто, отдолу с предпазна мрежа. Опитът излезе несполучлив и екипът, който беше дошъл да снима, започна да си събира камерите. Но Чарли Бауман, един известен цирков дресьор и артистичен директор на синьото шоу на „Ринглинг”, ги спря, казвайки: „Последният номер е на трупа Кехайови и те ще направят всичко възможно да подобрят световния си рекорд от 6 човешки ръста на 7 човешки ръста.” Целият екип остана и опитът излезе сполучлив. За първи път Силвио Ласков се изстреля във въздуха на 11,5 метра височина и постигна салтомортална колона от 7 човешки ръста. Още същата вечер вестник „Daily news” беше поместил снимки. И така с трупата още 4 години работихме в „Ринглинг”, върнахме се и започнахме да носим славата из Европа и другите фестивали. Станахме носители на сребърен клуон в Монте Карло, сребърен медал от световната циркова олимпиада в Белгия, станахме златни циркови артисти в най-големия цирк в Италия. Така се въртяха годините из европейските арени, докато не дойде мойто хрумване на върха на колоната да не е момче. Получихме контракт за златния цирк в Блекпул, където реших на върха на салтоморталната колона да застане момиче – 13-годишната Магдалена Милошева, която беше олимпийска надежда. Тогава от „Ринглинг” изгледаха шоуто, на което се справихме безпогрешно, и ни предложиха контракт за още 5 години, едната от които в Япония. Това бяха и последните ми години в цирка. В последствие едната ми дъщеря се съсредоточи върху въртенето на обръчи и постави рекорд, като завъртя около тялото си 102 обръча! Това беше 1991-ва и близо 15 години постижението не бе подобрено. Сега – не знам, всичко е относително. 5-годишният ми внук също се записа в книгата на Гинес като най-малкият моторист, който прави лупинги с 40 мили в час в „Глобуса на смъртта”.

– Салтоморталната колона на 7 човешки ръста ли е най-големият ви успех?

– Да. Този рекорд ни донесе контракти из целия свят.

– Има ли номер, който сте искал да направите, но не сте успял?

– Достатъчно се занимавах с много циркови номера – и лостове, и акробатика, и колонада, и въздушен балет, и т. н. И коферансие дори бях. Моята сила обаче е в акробатиката. Възпитаник съм на физкултурен техникум, където направих изключително здрави крака. Можех да издържам много килограми на тяло си… което после ми донесе коксартроза. Преди 2 години се наложи да си направя операция и сега съм като момченце.

– Прави ли нещо в момента държавата, за да възроди цирка?

– Тази година на 5 април в Нова телевизия, в „Часът на Милен Цветков”, имахме една среща за проблемите на българския цирк и какво може да се направи, за да се решат те. Оказа се, че никой не иска да ни подаде ръка. Всъщност ние сами бихме си изградили наш стационарен цирк, всеки със своята помощ. Имаме стари колеги, които могат да работят върху създаването на нови номера. Най-печалното е, че нямаме свой дом, своя къщичка. Борим се да вземем място, на което да израсне тази циркова сграда, в която да се раждат бъдещите артисти. В момента не се създава нищо ново. Младото поколение не се занимава с изкуство, а с наркомания.

– В момента някъде обучават ли се нови артисти?

– Има една малка школа в бившия дворец на пионерите, на булевардите „Александър Стамболийски” и „Константин Величков”. Останали са и две зали в циркова база „Илиянци”, където номерата, които са на доизживяване, могат да бъдат репетирани. Там не се плаща, защото няма нито осветление, нито отопление. Условията са мизерни. Но добре, че тези номера, които още живеят и пътуват в малките циркчета, има къде да бъдат упражнявани. А Сашо Балкански си има своя база в Храбърско, където условията действително са съвсем други и се раждат големите постижения.

– Очаквате ли да настъпи ново златно време за родния ни цирк?

– Единственият начин нещо да се възроди, и то бавно, е ако имаме свой дом. Всеки един като мен, който е във възрастта на мисленето какви нови номера може да създаде, ще подаде ръка. А циркът е изкуство на фамилиите. Те са тези, които създадоха големите номера и прославиха българското изкуство по световни фестивали и форуми. В най-голямото шоу на земята известен период от време имахме над 100 артисти. Тогава бях негов финансов и административен ръководител.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.