Руските олигарси разширяват империите си в Германия

Руският милиардер Олег Дерипаска с президента Дмитрий Медведев. Русия се оказа тясна за руските олигарси и те разгръщат бизнеса си в Германия. Снимка: Ройтерс

Обнадеждени от бързия икономически растеж и високите цени на стоките за масово потребление, новозабогателите руски петролни магнати засилват присъствието си в Германия. В обстановка на рязко активизиране на бизнес отношенията между двете страни те заемат позиции в редица германски индустрии като козметиката, модата, туризма, строителството, енергетиката, медиите и корабостроенето. Руски предприемачи проявяват интерес и към недвижимите имоти около Берлин, превръщат порутени имения от пруско време в луксозни вили и петзвездни хотели. А темпото на руските инвестиции в най-голямата европейска икономика изглежда се ускорява.

Алексей Мордашов, ръководител на най-голямата руска стоманопроизводителна компания, съобщи миналата седмица, че увеличава акционерското си участие в ТУИ – водещият европейски туроператор. Руските железници пък планират да купят акции на германските държавни железници Дойче бан, които ще бъдат приватизирани тази година. Размерите на германския пазар го правят привлекателен за руските инвеститори. Освен това Германия играе ролята на“врата към други страни от ЕС“, смята Оливер Виек, който ръководи източноевропейския отдел във Федерацията на германските индустриалци. „Руските инвеститори могат да инвестират в области, които не са достъпни за тях в Русия“, каза той.

Доказателствата за засилване на руската бизнес офанзива в Германия не са малко. Твърди се, че руският милиардер Сюлейман Керимов, ключов акционер в руския енергиен гигант „Газпром“, обмисля да увеличи дела си в най-голямата германска банка Дойче банк. Бившият офицер от КГБ и настоящ бизнесмен Александър Лебедев преценява дали да купи 76 процента от акциите на друг голям германски туроператор – Озер турс. Внезапната поява на някои от най-богатите руски бизнес барони в списъците на акционерите на водещи германски компании е и последен етап в развитието на новите икономически отношения между двете страни, които започнаха да се оформят след падането на комунизма в Източна Европа преди почти две десетилетия. След като в първите дни след края на комунизма Германия наля огромни суми в Москва, за да е сигурна, че руските войски ще се изтеглят от страните на някогашната съветска империя, германската индустрия започна да навлиза в Русия с надеждата, че там ще настъпи нова бизнес епоха. Това изглежда е дало резултати, тъй като сега Германия е най-големият търговски партньор на Русия, а общо 4500 германски компании, включително гиганти като „Сименс“, „Бош“ и БАСФ са се настанили на руския пазар и са важен фактор в икономическите отношения между двете страни.

Бързо разрастващият се руски автомобилен пазар започна да привлича свежи инвестиции от ключови германски автомобилостроители. „Даймлер“ обмисля да закупи дял от руска компания за камиони, а БМВ и „Фолксваген“ увеличават продажбите си в Русия. През първото тримесечие германският износ за Русия нарасна с 25,4 процента, като отговори на необходимостта от развитие на инфраструктурата. Така Русия в известен смисъл рециклира пари в световната икономика. Въпреки проблемите на световната икономика тази година, Германия и Русия продължават да бележат солидни икономически резултати. Двете държави изграждат съвместен петролопровод за бъдещи доставки под Балтийско море. В Москва се планира създаването на суверенен финансов фонд за широкомащабни частни инвестиции. Засега обаче ролята на такъв фонд в известен смисъл играят руските олигарси.

Доскоро руските инвестиции се съсредоточаваха в държави от бившата съветска империя. Дойче банк обаче смята, че Русия сега е вторият най-голям пряк инвеститор в икономиките във възход. Със сигурност при наплива на пари в руската икономика руските инвестиции се разпространиха по света и се разнообразиха, излязоха извън петрола, газа и металообработването, като се насочиха към други индустриални сектори. Това е и знак за ролята, която играе германското инфраструктурно и инженерно ноу-хау в стратегическите ходове на руските предприемачи. То обаче отразява и целта на корпоративна Русия да се придвижи на Запад като отвори нови пазари, увеличи печалбите и създаде нови пътища за финансиране, като същевременно осигури суровини и постига глобалните си амбиции.

Освен инвестиции в модната къща „Ескада“ и суровини за торове, руският конгломерат АФК „Систерман“ обмисля да закупи акции от производителя на компютърни чипове „Инфинеон“ и Дойче телеком – най-голямата европейска телекомуникационна компания. 40-годишният руски милиардер Олег Дерипаска притежава около 10 процента от акциите на най-голямата германска строителна компания „Хохтиф“, а руският енергиен гигант „Газпром“ има значително участие в германската газова компания „Вингаз“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.