Приказка за Дубна, за корупцията и високите технологии в Русия

По времето на Съветския съюз Дубна беше образцов научен град, който олицетворяваше постиженията на суперсилата в ядрената физика. Снимка: дубна.мск-ситис.ру

Като езически богове два гигантски паметника на Сталин и Ленин някога стояха един срещу друг от двете страни на канала, свързващ реките Волга и Москва. Изграден през 30-те години, предимно със затворнически труд, каналът е описан в Съветската енциклопедия като „прекрасен архитектурен ансамбъл от нов социалистически тип, отразяващ творческата мощ на съветския народ, вдъхновен от великите идеи на изграждането на комунизма“. Малко след смъртта на Сталин паметникът му е взривен. Ленин обаче продължава да се извисява над Дубна – образцов научен град, който някога олицетворяваше постиженията на Съветския съюз в ядрената физика.

Сега Дубна иска да играе роля в разнообразяването на руските високи технологии. Неотдавна градът беше обявен за свободна икономическа зона, в която руските компании за високи технологии са освободени от мита и получават данъчни облекчения. На левия бряг на Волга се строи нов град по проект на британски архитекти. Русия се надява, че Дубна ще се превърне в местен вариант на Силициевата долина – или поне на Бангалор. Анатолий Карачинский, който ръководи най-голямата руска компютърна компания Ай Би Ес, планира да премести там стотици програмисти.

Дубна е изграден след войната като затворен град. След смъртта на Сталин в него е настанен международен институт по ядрена физика, в който членуват други страни от Варшавския договор. Това е съветският отговор на открития в Женева CERN (Европейски център за ядрени изследвания). От една страна той е бил зорко охраняван от КГБ (в Дубна е имало завод от военно-промишления комплекс и ракетно конструкторско бюро). От друга страна е давал на учени и инженери свободи и привилегии, за които повечето съветски граждани са можели само да мечтаят.

Краят на Съветския съюз доведе до спад във финансирането на науката до една двадесета от предишния й бюджет. Научноизследователският институт в Дубна обаче оцеля. „Науката преживя епидемии и войни, защо да не преживее разпада на Съветския съюз?“, пита Юрий Оганесян, ръководител на лабораторията за ядрени реакции. Дори когато паричните постъпления пресъхнаха, експериментите продължиха. Всъщност 90-те години бяха продуктивни – тогава бяха открити новите свръхтежки ядра, открит беше университет и възстановен ускорител. „Може и да не е красив, но е най-мощният в света“, казва Оганесян и въодушевено посочва огромна инсталация от магнити и тръби.

За разлика от повечето руски научноизследователски институти, Дубна не е загубил кой знае колко учени, предпочели да отидат на Запад. Още по-необичайно е, че са оцелели конструкторските бюра и военно-промишлените заводи. Престъпните банди, които вилняха из руските индустриални градове през 90-те години останаха настрана от Дубна, който беше охраняван от службите за сигурност. А икономическият шок от прехода беше смекчен от развитието на малките предприятия, казва динамичният кмет на Дубна Валерий Прох. „Премахнахме всички препятствия и за две години бяха регистрирани 2000 нови фирми, 700 от които продължават да работят днес.“ Една от тези фирми изгради първия ускорител за граждански цели в Русия, който се използва за изработване на филтри, отделящи кръвната плазма от червените кръвни телца.

Миналата година тогавашният президент Владимир Путин заяви, че „бързото развитие на фундаменталната наука се превръща в необходимо и основно условие за модернизиране на руската икономика и за извоюване на водеща позиция в света“. След години на високи цени на петрола парите отново не са проблем – през 2007-а Русия вложи 130 милиарда рубли (5,5 милиарда долара) в държавна корпорация за нанотехнологии, която се сравнява с Проекта Манхатън. Дори Китай, който напусна Дубна след критиките на Хрушчов към Сталин през 1956 година, беше привлечен обратно в ядрения институт.

Големият проблем за високите технологии в Русия обаче не са нито парите, нито идеите. Той е вездесъщата бюрокрация, слабата съдебна система и културата на корупция. Това може да обясни защо нанотехнологичната корпорация досега успя да инвестира само в един проект (при това регистриран в Холандия). Обемът на високотехнологичните продукти в руския износ е само 0,6 процента – „срамен показател“, казва членът на Руската академия на науките Владимир Фортов. През последните 15 години Русия не е представила на пазара нито едно важно лекарство, допълва той.

Средната възраст на руските учени е над 50 години. Една от главните търговски дейности в руските научноизследователски институти е отдаване на лизинг или продажба на имоти и земи. Научните открития обикновено се правят в чужбина. Веригата, по която научно нововъведение се превръща в пазарен продукт, просто не съществува, казва Фортов. А ключът към създаването й не е да се учредяват държавни корпорации, а да се освободи системата от оковите на бюрокрацията и да се позволи на частните фирми да работят свободно, смята той. „Опитали сме всичко друго и знаем, че не работи“, заключава той.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.