Тримата оцелели за ужаса на връх К2

К2 сред облаците. Снимка: експозеднейчър.ком

Всяка година Еверест не пропуска да привлече вниманието на света. Пътят на алпинистите към върха се следи от милиони хора, които виртуално ги придружават от мониторите на своите домашни компютри. Когато приключи сезонът на Еверест, се разгръщат нови драматични събития – В Пакистан и Китай се открива сезонът на Каракорум. Обикновено далече от взора на големите медии, изявени алпинисти се събират тук през юни и юли, за да атакуват друг един връх – К2. Въпреки че Еверест се намира на по-голяма надморска височина, мнозина смятат, че не той, а К2 (8 611м) е най-трудното и опасно изкачване в света, поради което са го удостоили с прозвището ”Дивата планина”. С изолираното си разположение сред планинската пустош, той е смятан за част от митичната страна Шангри-ла и продължава да примамва най-добрите алпинисти на планетата със загадъчното си и зловещо очарование. До днес само 305 човека са изкачили този връх в сравнение с 2600 алпинисти, покорили Еверест. От първите опити за покоряването му (1902г.) досега 76 души са намерили смъртта си по пътя нагоре.

Норвежецът Ролф Бае, загинал на 1 август при спускането от връх К2. Снимка: Ройтерс

Неотдавна светът научи за поредната трагедия близо до върха К2 в Хималаите – най-жестоката досега. Единадесет души от различни националности, европейци и азиатци, загинаха при злополуката, между които и ирландецът Джерард О’Донъл, човекът, достигнал пръв върха при това изкачване. Трима от същия тим: ирландецът О’Донъл, норвежецът Ролф Бае, французинът Жан Луи д’ Обаред изкачват върха, но са погълнати от ледения ужас в съдбовните часове на първи и втори август.

Според известния ирландски алпинист Пат Фалви, приятел на О’Донъл, който следи експедицията в реално време от дома си в Ирландия, ясното и топло време е помогнало на алпинистите да достигнат върха, но им е изиграло лоша шега, като е предизвикало разхлабване и срутване на ледени масиви. Същия ден, по време на слизането от върха в тъмнината, една огромна ледена стена над урвата, известна като „Гърло на бутилка” се откъсва, като помита със себе си част от алпинистите и шестте инсталирани спомагателни въжета. Останалите се озовават безпомощни в клопката на Зоната на смъртта – в която няма достатъчно кислород, за да се поддържа животът. В продължение на няколко денонощия те остават там сами – в несигурната територия между живота и смъртта. Някои падат в бездната, други са замръзнали, трети просто са изчезнали в ледения ад на 8000 м надморска височина. Шер Кан, вицепрезидент на алпийския клуб на Пакистан и бивш партньор на легендарния

Оцелелият италианският катерач Марко Конфортола след транспортирането му с пакистански военен хеликоптер от базовия лагер на К2. Снимка: Ройтерс

Райнхолд Меснер, казва тежката си дума: „Този, който изчезне на К2, не е между живите.” Все пак оцелелите са: холандците Ван Ройен и Ван де Гевел са спасени с хеликоптер едва на трети август, а италианецът Марко Конфортола – ден по-късно, след шест денонощия, прекарани на височина около 8000 м.

Ван Ройен прави пред агенция „Ройтерс“ горчива равносметка от военната болница в северното пакистанско селище Скарду: „Най-голямата ни грешка беше, че се опитахме да правим уговорки помежду си. Всеки трябваше да поеме отговорност за нещо и някои от нас не изпълниха това, което бяха обещали”, казва алпинистът, като уточнява, че едната от групите не е взела въже с необходимата дължина, а два пъти по-късо. „ А това струваше човешки животи!

Вилко ван Ройен, спасеният ръководител на международната група, чиито 11 члена загинаха. Снимка: Ройтерс

Бяхме хванати в ледената клопка на височина 8 200м, а загубихме ценно време да преместваме нагоре въжето. „Повечето тичаха надолу, без да знаят къде отиват и много от тях навярно са отишли в грешна посока, към опасната южна страна, откъдето излизане няма”.
Ван Ройен казва, че е призовавал хората да останат заедно, но повечето не са реагирали по никакъв начин, трескаво обзети от стремежа да спасят самите себе си. „На такава височина, казва Ван Ройен, просто няма възможност да спориш и да убеждаваш когото и да било. Нямах време да дискутирам, единственото нещо, което трябваше да правя, беше да слизам надолу, където има повече кислород и повече шансове за оцеляване.” Неговото слизане заедно с Ван де Гевел и шерпа Пемба от няколко дни се обсъжда във всички алпинистки уеб-сайтове като легендарен триумф на волята и уменията за оцеляване.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.