Психо – частният концлагер на Йозеф Фрицл

Елизабет Фрицл, каквато е като дете на последната известна снимка, и нейният баща и насилник Йозеф Фрицл. Снимка: Ройтерс

Неотдавна светът беше шокиран от покъртителна драма, разигравала се в продължение на близо четвърт век върху няколкото квадратни метра на едно подземие в Австрия и останала скрита за всички през също толкова дълъг период от време. Разкриването на тайната става сякаш случайно, но не съвсем:
На 19 април един възрастен мъж докарва в болницата в Амщетен 19-годишната Керстин. Момичето е на ръба на смъртта. Още на пръв поглед доктор Алберт Рейтър установява неестествената бледност на пациентката, толкова неестествена, че не може да бъде резултат от каквото и да било заболяване. При по-обстойния преглед се открива, че момичето почти няма зъби. На въпросите на лекаря 73-годишният Йозеф Фрицл отговаря неприветливо и неангажирано. Д-р Алберт Рейтер споделя: „Това, което ме накара да изпитам недоверие е, че него сякаш не го беше грижа да отговори на моите въпроси, просто искаше да излекуваме Керстин и да си я отведе отново”. В дрехите на Керстин персоналът открива следната бележка, написана от майка й: “ Керстин се страхува от хората. Досега тя никога не е била в болница. Можете да помолите баща ми за помощ. Той е единствения човек, който тя познава. Моля ви, помогнете й!”

За лекаря е ясно, че историята, която разказва Фрицл, не се връзва: той твърди, че момичето е изоставено без грижа от майка си, а тонът на бележката е съвсем различен. „Не можех да повярвам, че майката на едно сериозно болно 19-годишно момиче ще го стовари на входа на болницата и ще изчезне. От тона на писмото личеше, че тя е дълбоко загрижена за детето си.”
С влошаването на състоянието на момичето и невъзможността да се постави диагноза у лекаря назрява убеждението, че само майката може да помогне. Той се обръща отново към Йозеф Фрицл, който, макар и неохотно, се съгласява да съдейства. Междувременно отделът „Връзки с обществеността” на болницата се обръща с апел към медиите да помогнат за издирването на майката. Журналистите скоро се озовават на вратата на семейство Фрицл, но 73-годишният мъж ги наругава и заявява, че няма нищо общо с този апел – „проклетият доктор го е насадил”. Междувременно специални агенти на полицията се опитват безуспешно да открият майката Елизабет. А тя се намира само на няколко километра. Затворена в подземието без каквито й да било контакти с „горния” свят, тя разбира от телевизията какво става с детето й и моли Фрицл да я заведе в болницата.Той се съгласява, като изтръгва от нея обещание да не го предава, и телефонира на лекаря: „Елизабет се върна. Ще я доведа в болницата. Не викайте полицията – не ни трябва да се шуми около нас.”

Полицията обаче е вече там. Фрицл е арестуван незабавно, а след 2 часа внимателно убеждаване и обещание, че никога повече няма да види баща си, Елизабет разказва своята потресаваща история.
Сексуално насилвана от баща си от 11-годишна възраст, през август 1984 г. тя е упоена и затворена в изграденото от него подземие в собствената му къща. Подземието е изградено като противоядрен бункер и е отчасти спонсорирано от местните власти. Там, пленена зад 8 дебели стоманени врати, Елизабет прекарва близо четвърт век от живота си.

Къщата на ужасите в Амщетен, където Йозеф Фрицл е държал дъщеря си 24 години в подземието. Снимка: Ройтерс



В продължение на месеци след затварянето й Елизабет е била държана вързана за каишка и пускана само за да посети тоалетната. На следователите тя казва, че е била измъчвана с глад: „ Единственият избор беше – изнасилване или глад!”

Част от подземието в Къщата на ужасите. Снимка: Ройтерс

Вследствие на изнасилванията се раждат седем деца. Когато моментите на раждане наближават, Елизабет е оставяна да се справя сама – само с няколко медицински книги. По-късно по-големите деца помагат при раждането на по-малките. Само веднъж Й. Фрицл „оказва помощ”: при раждането на близначета едното от тях умира поради липса на медицинска помощ – малкото телце е изгорено от него в отоплителната инсталация на сградата. Атмосферата в подземието е влажна и нездравословна, стените са покрити с мухъл и децата страдат от проблеми с дишането. Фрицл заплашва пленниците си, че ще ги задуши с газ, ако правят опити да избягат.

Твърде много напомня хитлеристката действителност, за да бъде случайност. Не случайно в много от световните медии случаят „Фрицл” се коментира във връзка с нацистките тайни на Австрия, „тази южногерманска провинция”, както я нарича Хитлер. Повечето австрийци, за разлика от това, което докладват официализираните и политизирани исторически източници, не са се възприемали като жертва на военна агресия, а са се идентифицирали с хитлеристите: голяма част от редовните войници на Хитлер и 40% от служителите в концлагерите са били австрийци.
Край градчето Амщетен са били изградени две подразделения на концентрационния лагер Матхаузен. Вероятно, фигуративно казано, и малкият Фрицл (той е роден през 1935г.) е стоял с часове край оградата, попивайки в съзнанието си сцените на насилие. Азбучна истина е, че впечатленията от детството се запечатват трайно в паметта и могат да определят до голяма степен човешкото поведение, ако останат непреработени през призмата на това, което наричаме осъзнаване. Но защо насилието е „очаровало” Фрицл до такава степен, че да го накара да се идентифицира с носителите му и да го възпроизвежда върху собственото си дете отново и отново в продължение на 24 години?
Ето откъс от изявлението на Фрицл за медиите: „ Аз съм израснал в годините на нацизма и това означаваше респект към авторитета и необходимост от контрол. Предполагам, че съм съхранил в себе си някои от тези ценности. Той си спомня как е бил отгледан от майка си в малко жилище и за бащата, който тя е изритала, тъй като бил „прахосник”. „Към нея аз изпитвах пълно страхопочитание.” И подчертава: „Абсолютно пълно страхопочитание!”
Ето какво казва 56-годишната Кристине Р., сестра на съпругата на Фрицл:” „Йозеф е израснал без баща. Майка му го е отгледала с юмруци. Тя го е биела до посиняване почти всеки ден. Навярно това е пречупило в нещо в него. Той не може да изпитва съчувствие към някой друг човек . Непрекъснато унижаваше сестра ми през целия им съвместен живот”.

http://www.youtube.com/watch?v=uOrXXwKeVtY&feature=related

Историята на Елизабет Фрицъл – видео на потребител в Youtube

Първоначалният профил, изготвен от известният австрийски съдебен психиатър д-р Рейнхард Халер, заключава, че Фрицл страда от комплекс за власт и надмощие, който вероятно е резултат от насилието, на което е бил подложен от майка си в годините на детството. Според Сигрун Розманит, друг известен съдебен психиатър, психиката на Фрицл е „култивирала” две личности, едната от които е доминирана от нуждата да упражнява тотален контрол над други хора. Собствената му дъщеря е жертва на този комплекс за надмощие: “ Тя е била в ролята на робиня, от която той е можел да се възползва във всеки един момент така, както си пожелае. Той я е направил покорна и я е използвал съобразно своите нужди, като е упражнявал над нея абсолютен контрол.”
В пресата се процеждат и оценките на изтъкнати психиатри, работещи в научната сфера. Ето какво казва известната швейцарска психоложка д-р Алис Милър, чийто основополагащ труд „Това е за твое добро” стои в основата на съвременната практика на закрила на децата и работа с възрастни, претърпели насилие в детството: „ Фрицл показа на света какво може да се случи в по-нататъшния живот на едно дете, тотално лишавано от свобода от една властна и социално изолирана майка, която го отглежда сама, при липсата на свидетел, който да му изрази съчувствие, и което трябва да изпитва само признателност към майка си, никога да не й противоречи, а скрито да култивира в продължение на години желанието за мъст, породено от тази жена и да го разтоварва върху невинни жертви чрез серийно изнасилване, без никога обаче да може да го задоволи. Защото отмъстителността никога не носи удовлетворение, а винаги иска още и още.”

Йозеф Фрицл на почивка в Тайланд. Снимка от екрана на RTL

Това, което стъписва дълбоко австрийското общество, е как е било възможно това престъпление да продължава 24 години. Как е станало така, че семейството и съгражданите на Фрицл са останали слепи и глухи за признаците на нещо нередно, на които са били ….свидетели? Необичайните шумове в подземието, надутите сметки за електричество, плащани от наемателите на горния апартамент, странното поведение на кучетата им?… Загадъчното изчезване без следа на една от дъщерите на семейството в мистериозна секта, чието присъствие не е известно на територията на цяла Австрия? Последователната трикратна поява на три деца, изоставени на стълбището на това порядъчно семейство с бележка в пелените, като в плиткоумна мелодрама от годините на войната? При осиновяването на всяко от децата семейството е било подложено на оценяване от социалните институции – и оценката винаги е била положителна! Как е успявал Йозеф Фрицл да заблуди не само обикновените хора, но и представители на властите, създавайки впечатление на обикновен почтен австриец?
Ето забавленията на един почтен австриец по време на една от няколкоседмичните му почивки в Тайланд. (Следователите недоумяват как през тези няколко седмици са оцелявали пленниците в подземието.)

http://www.youtube.com/watch?v=0T7aGwVmRN8

Част от отговора на загадката може би се крие в следното: Фрицл е проектирал в обществото образа на един авторитетен и авторитарен човек, един образ, който повечето хора възприемат като „този, който непременно е прав”. Много от нас, както и жителите в това австрийско градче, са имали „късмета” да израснат в семейства, където сблъсъкът с авторитаризъм под една или друга форма е съдавал нашите детски светове, които ние носим със себе си и в по-нататъшния си живот. Такива преживявания в детството създават обусловеност да приемаме авторитарната фигура като човек, който непременно е прав и на когото може да се има доверие. Умението на Йозеф Фрицл да проектира впечатление на авторитет и авторитарност върху околните е било това, което му е създало „имунитет” за години наред. Той е бил дотолкова убеден в това свое умение, че е подготвял връщането на Елизабет и децата-пленници към нормалния живот, като хладнокръвно е вярвал, че историята ще остане тайна завинаги. В изявленията си сега той се опитва да убеди, че „не е чудовище”, че респект към висши семейни ценности го е подтикнал да създаде „второ семейство”, че това, което е направил, било продиктувано от грижа дъщерята да не тръгне по лош път, че той всъщност полагал грижи за пленниците – носел им храна и играчки, че ако искал, можел да ги убие, но не го е направил … Все логично звучащи брътвежи, които могат да подхлъзнат интелекта на слушателя в тъмните дебри на манипулативния ум на психопата. Защото, противно на широкоприетите схващания (дължащи се на незнание), психопатът говори и действа интелигентно и убедително – но без капка съчувстие към околните, които възприема като кукли в измислената от него пиеса. И точно тази липса на емпатия и човешки емоции го прави чудовище.

Какво щеше да стане, ако д-р Алберт Рейтер, подобно на всички свои съграждани, не си беше дал труда да се довери на чувството си, че нещо не е наред и не беше съпоставил действителността с лансираното от Фрицл през онази съдбовна седмица в края на месец април? Сега лекарят казва „ Все още изпитвам удивление, че всичко това излезе на бял свят. Нямах представа какъв може да бъде крайният резултат – кой би могъл да предположи всичко това – но безкрайно се радвам, че се доверих на инстинкта си.”
На първи юни Керстин е била изведена от изкуствената седем-седмична кома. На 11 юни немските и австриийски медии излъчиха прес-конференция с д-р Алберт Рейтер. Просълзен, той разказа за вълнението, което е изпитал, когато Керстин за пръв път отворила очи за нов живот и отвърнала на поздрава му. И десет дни по-късно: „Това беше един необикновен момент в моя живот: когато хванах Керстин за ръка и я заведох до нейния нов дом. Така тя прекрачи прага към своя нов живот.”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.