Секс клуб в Сан Франциско

Реклама на сексклуба в Интернет.

Искаш ли довечера да те заведа в секс клуб?”, попита някак делово моята домакиня и гид в Сан Франциско. В първия момент вдигнах рамене – “Не знам”. Но любопитството бързо надделя. 30-годишната ми приятелка С. само се усмихна. Опитваше се да ми покаже града от различните му страни. Тя е от София, но от 7 години живее тук със Зелена карта и вече има американски паспорт. Изглежда сексклубът беше някакъв важен елемент от тукашната атмосфера.

Повече бях обикалял из Сан Франциско денем. Атмосферата в този град е особена. По стръмните улици, познати от много филми, се срещат и типичните дървени американски домове, и двуетажни монолитни сгради – смесица от средиземноморска, френска колониална и мексиканска архитектура. Оттатък океана е Азия, в града е пълно с китайци. Те са около 30% от населението, макар че по улицата не изглежда да са чак толкова. Едно от красивите места нощем е именно китайският квартал, където улиците са осветени от китайски фенери и светещи реклами с йероглифи, а магазинчета работят до късно. Сексклубът се оказа на някакво скучно място, където по улицата не се виждат заведения и атракции.
Очаквах някакво полутъмно заведение с музика и въртящи се на сцената голи красавици със силиконови цици, и разнородна клиентела, наливаща се с алкохол. Опитвах се да си представя разликата от софийските стрийптиз барове, в които не липсват красавици и не може да се каже, че не се събличат. Изненадата обаче беше пълна. Скоро разбрах, че секс клуб тук означава нещо съвсем друго.

П
аркирахме в една пресечка на улица “Мишън”. Входът на клуб “Пауъриксчейндж” беше недалеч, незабележим, без прекалено натрапващи се светещи реклами. Който е обикалял из Сан Франциско сигурно е забелязал една интересна особеност. Централната улица “Маркет” е цялата във витрини, магазини, изглежда някак представително, лицето на града. Да ме прощават за сравнението, но е нещо подобно на “Витошка” в София. Само на крачка встрани е успоредната улица “Мишън”, където беше и сексклубът. По “Мишън” (който пък е нещо като бул. “Христо Ботев” в София) няма витрини и не изглежда никак представително. Прочутите бездомници на Сан Франциско тук се срещат по-често. Изглежда някак като в краен квартал, макар че има много представителни сгради, бизнес офиси, тук е и редакцията на най-големия местен вестник “Сан Франциско Кроникъл”, който се прочу с това, че главният му редактор се ожени и после се разведе с Шарън Стоун. Тя пък е виден местен жител, има къща в тузарския квартал “Пасифик хайс”, разположен на горист склон с изглед към океана. Местните на шега го наричат “Пасифик уайтс”, защото там живеят само бели.

Пред входа на клуба на ул. “Мишън” има групичка от неколцина пушещи. Както навсякъде в щатите и тук пушенето е забранено, и пушачите палят по цигара отвън на тротоара. Пред клуба спира дълга лимузина, от тези американските по 8-10 метра, шофьорът отваря вратата на някакъв баровец, който води две дами навътре. Моята приятелка обяснява, че е идвала тук преди 3-4 години и ще й бъде много интересно да види дали нещо се е променило. Не ми обяснява обаче какво представлява клубът, за да се изненадам. В тъмното се доближава непознат мъж и ми иска цигара. Подавам му пакетчето “Кемъл” и в този момент се стряскам от наближаващата входа почти двуметрова пищна дама с къса поличка. Оказва се травестит. Тя/той се усмихва и бъбри свойски с персонала на входа.

Влизаме и изкачваме няколко стъпала към нещо като фоайе с рецепция. Вътре цари един особен мрак със слабо лилаво осветление. То обаче е достатъчно, за да се види огромно пано на стената вляво с правилата на клуба. Те са към 20 точки. Още с първите редове разбирам, че тук не е това, което съм си представял:
“В клуба се практикува само безопасен секс, задължително е използването на презерватив”
“Не” означава “не” – насилие не се допуска”
“Който изцапа нещо, трябва да го почисти” и т. н. инструкции за всякакви предвидени и непредвидени случаи.
От двата края на рецепцията са закачени кошчета, пълни с презервативи. Плащам 20 долара – толкова е входът за мъж с дама. За сам мъж е 40 долара, за сама жена – 15 долара. Това е тарифата за деня. По-късно в уебсайта на клуба виждам, че в различните дни от седмицата има различни тарифи и “тематични” вечери. Цените за вход варират от 10 до 60 долара.

Сайтът на клуба.

“Трябва да се държим плътно един за друг, за да не стане някоя грешка”, усмихва се приятелката ми. По-късно става ясно, че забележката е основателна.

Поставят ни по едно печатче на дясната ръка, което се вижда само на ултравиолетова светлина и влизаме в още по-голям полумрак. Клубът е на 4 нива. Всеки етаж е на площ около 500 кв. м. Приятелката ми ме дърпа за ръкава към стълбите надолу – “Ела да започнем от мазето”. Слизаме по едни стълби. Долу е по-светло. Излизаме в просторен сутерен, добре осветен, в краищата на който има много полутъмни сепарета, лабиринти от коридори с тухлени стени. Срещу стълбите има няколко клетки от метални пръчки като в арест. На кожен хамак в клетката право срещу входа се люлее разкрачен гол мъж с кожена препаска, който демонстративно лъска бастуна, впечатляващ като размер. Прилича на латиноамериканец. Паджеро – сещам се спонтанно каква е испанската дума за чекиджия. Неясно защо японската автомобилна компания “Мицубиши” е кръстила така най-известния си джип. Поради това в щатите и в цяла Латинска Америка той се продава под името “Монтеро”, а не “Паджеро”. Очевидно паджерото, който размахва пред влизащите посетители стърчащия си член, е на заплата в заведението, за да създава атмосфера. Подминаваме го и вляво от него забелязваме, че голяма част от залата е заградена с решетки. Зад тях е оформен нещо като гимнастически салон – фитнес-зала. На стената са закачени вериги и разни приспособления за мъчения. Изглежда това е някаква секция за садо-мазо. Вътре седи сексинструктор с кожени дрехи и бръсната глава – напълно в садо-мазо стилистиката. За мое учудване след малко виждам как при него влизат няколко момичета на не повече от 20 години. Той започва да им обяснява нещо, после хваща една от тях, вдига ръцете й над главата и ги завързва на някакви пранги с вериги за стената, така, както е облечена. Прихваща я отзад откъм гърба и се притиска грубо до нея, като й говори нещо в ухото. Прави няколко възвратно-постъпателни движения в таза, сякаш и показва как ще я обладае. Разбирам, че това е нещо като обучение – показно. После секс-инструкторът хваща едно друго момиче с голяма къдрава коса и едро дупе и започва да я върти в разни пози на някакъв стенд за фитнес. Ляга върху нея, после я поставя върху седалката по корем, с навирен задник и я подпира отзад. Демонстрира й как може да се прави секс в най-различни пози, без да я съблича и като внимава да не я опипва повече отколкото е нужно за демонстрацията. Момичето се залива от смях. Изглежда като лекция. Започвам да си мисля, че може би е по-добре за една ученичка да си плати и да дойде в сексклуба, за да й покажат това.
На няколко метра встрани паджерото продължава да лъска бастуна, но никой не му обръща внимание.

До садо-мазо секцията има малко сепаре с една врата с кръгло прозорче като илюминатор. Вратата е затворена, вижда се, че вътре е полумрак. Пред вратата седи някакъв и гледа през прозорчето. Зяпа известно време, после си тръгва и освобождава илюминатора. Поглеждаме и ние – вътре в полумрака се вижда двойка, мъжът е седнал, жената коленичила пред него и му прави свирка. След разходка из сепаретата на най-долното ниво се убеждавам, че в клуба идеята за воайорството е залегнала в дизайна на пространството. Има достатъчно кътчета за усамотение, но всички са така направени, че малко или повече могат да те виждат. Но има места с достатъчно дистанция, така че да не ти пречат.

Н
а няколко места са сложени кожени дивани и монитори, на които тече порно. Тук-там седят зяпачи. Една стая с призрачна светлина стои с отворена врата. Вратата обаче е преградена с верижка. До прага стоят двама и надничат навътре. Доближаваме ги. Единият се отдръпва и си тръгва. Като минава край нас ни казва доверително: “По-добре да не виждате това” и кимва към вратата зад гърба си. Любопитството ни нараства, но скоро се разочароваме – в стаята има един диван, на който е седнал някакъв мъж, а пред него партньорката му е коленичила и му духа. Нищо оригинално.

В следващите 2 часа многократно ще видим дивани, пред които коленичили жени правят свирки. Убеждавам се, че част от двойките вероятно са тук на заплата и просто създават атмосфера в заведението.
Най-долното ниво на клуба, което обикаляме, е общодостъпно – за всякакви – травестити, двойки, тройки, единици. Виждаме огромния травестит, който влезе преди нас, да си говори със симпатично полуголо миньонче. В най-тъмната част двойка се опипват прави. Около тях са застанали няколко воайори и гледат. Един пуска ръка на жената откъм гърба. Тя не реагира и продължава да се натиска с партньора си.

На горния етаж има най-много атракции. Тук е същинско изобилие от кътчета и сепарета за сексуално уединение. Най-впечатлява една просторна зала, разделена на няколко клетки с нарове, които копират едно към едно арестантските килии в щатските шерифски служби. Тук-там вътре се виждат белезници, а в една от килиите има и полицейски буркан, свален от някоя кола, който мига беззвучно с червено-сини светлини. Това сепаре изглежда е за хора, свикнали на секс в ареста. Но докато се мотахме наоколо, не се намериха любители на този интериор.
В съседство пък има друго сепаре, където в полумрака се забелязва истинско парково кътче с изкуствени храсти и пейка – може би за хора, които са свикнали да правят секс в парка. По-нататък една стая впечатлява с обзавеждането си – отпред има саркофаг с мумия, а зад него просторно легло с балдахин, като за фараон.
На това ниво преобладават червеникавите светлини.

В една от залите има автомати за пепси кола и безалкохолни напитки и малка сцена. В клуба не се пие алкохол. Някак се усеща, че всичко е под контрол и цари сигурност. Навсякъде има по някой от персонала, готов да се намеси. Няма пияни, няма шумни подвиквания и изцепки.
На сцената излиза съблечено до кръста мургаво момиче с азиатски черти и големи гърди. Изглежда плод на любовта между поне три етноса. Танцува известно време, а отдолу няколко зяпачи ръкопляскат. Един от тях е брадат мъж около 50-те, гол, с обувки, препасан през кръста само с един пешкир. Едната си ръка е пъхнал под едрия си корем и подръпва члена си без да откъсва поглед от азиатката на сцената. С другата ръка вади банкнота от 20 долара и я протяга към момичето. По едно време на сцената до азиатката се появява паджерото от долния етаж и започва да се гърчи край нея с навирен член. След час го виждаме на друго място отново в ерекция и започвам да се чудя колко време този издържа така.

На следващия етаж е само за двойки. Пред входа на нивото има човек от персонала, който любезно поздравява и пожелава приятно прекарване. Тук също е пълно със сепарета и тематични стаи. Голямо тъмно фоайе с мека мебел в средата е най-просторната част. На един диван е седнал чернокож и е заровил глава между големите черни гърди на партньорката си. Тя с удоволствие се притиска до него. По-нататък на друг диван виждаме първия класически полов акт – дамата е възседнала кавалера си и се поклаща бавно. Тази гледка не впечатлява толкова, но интериорът наоколо направо ми събра очите – навсякъде са опънати палатки – двойни, тройни и по-големи. Невероятно. Щом палатките са толкова много, очевидно се намират и достатъчно двойки да ги напълнят. В други дни изглежда има повече посетители и палатките влизат в работа. Днес малкото двойки предпочитат диваните.
Всъщност този клуб е удобна територия за секс – двойката плаща 20 долара, влиза в тъмното в някоя палатка или сепаре и прави това, за което ще плати 50 долара в някой мотел. Може би някои го оценяват и откъм тази му страна.
В съседно помещение отново кожена мебел и монитори с порно на стените, и отново двойка в момент на фелацио.

Най-забележителна обаче е полутъмна стая със свещи, в която сварваме цели три двойки в различни пози. На дивана – свирка от седнало положение, в средата друг мъж седи прав и коленичила с гръб към нас жена също му духа. Вдясно се вижда огромно легло модел отпреди век. Прав мъж чука легнало по гръб на леглото момиче, с вдигнати на раменете му крака. Докато се поклаща, оглежда останалите в тъмното. Вглеждам се и изтръпвам – това са детски крака. Дръпвам за ръкава приятелката ми и се готвя да й кажа да се махаме, защото току-виж дойдат да ни арестуват всичките. След малко обаче забелязвам, че дамата не е дете, а просто китайка, чиито крака изглеждат детски.

В същата стая в най-тъмния ъгъл има забележително устройство – дървени пранги като средновековен уред за мъчения. Две дървени рамки, в които са оставени малки отвори, колкото да се пъхнат ръце, се пристягат с дървени винтове. Мъжът застава от едната страна, пъха си ръцете, дамата го стяга, така че да не може да мърда. А в средата на дървеното устройство е оставен малък отвор за члена. Размерите и разположението на дървенията недвусмислено показват, че това е уред за особено правене на фелацио.
След двучасови обиколки из трите нива на сексклуба решаваме да си тръгнем. До нас минава странна двойка – мъжът, който чукаше китайката върху леглото, гол до кръста. Китайката пък е гола от кръста надолу, хванала го е под ръка и двамата се разхождат тържествено в полумрака на сепаретата.

Четвъртия етаж нямахме честта да посетим – там беше само за хомосексуалисти. Отвън в 2,30 часа през нощта продължаваха да спират коли с нови посетители. В петък вечер купонът май тепърва започва. Прибираме се развеселени от културното мероприятие.
Три дни по-късно съм в Ню Йорк и разказвам на мой приятел, който живее там, в какъв секс клуб съм попаднал в Сан Франциско. “Не може да бъде – искрено се учудва той. – В Ню Йорк такова нещо е невъзможно”. Чак тогава разбирам, че в страна на здравия морал като Америка такъв публичен клуб май е изключение. Може и да има частни клубове с членски карти, където са възможни свободни изпълнения, но публичен клуб – не. Калифорния, изглежда, не е съвсем Америка.

П
риятелката ми обаче не беше особено впечатлена. “Преди 3 години в клуба беше пълно с хора, правеха сексигри, състезания, имаше повече живот”, обясни тя. Едва ли сексът в щатите е в упадък. Може би просто не бяхме случили най-оживения ден на клуба. Опитвам се да си представя нещо подобно в София. Дали е възможна такава организация… дали хората ще се държат по начин, който позволява да съществува такъв клуб?
У нас беше популярен лафа “Кога ще ги стигнем американците?”. И в секса ли?

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.