Кипър мечтае за душ, по-дълъг от една минута

Пресъхналият язовир Курис близо до Лимасол. Водните запаси на Кипър са пълни едва на 5,5 процента, а страната е налегната от невиждана суша. Снимка: Ройтерс

Нашето домакинство работи във вторниците и в четвъртъците. Понякога е закъснял, понякога капещ, но звукът на вода от кранчетата е най-хубавото време от седмицата ми, тъй като Кипър страда от една от най-лошите суши, регистрирани досега. С воден резерв, най-нисък от десетилетия насам, обитателите на средиземноморския остров се сблъскаха с най-суровия режим на водата от години. Резервоарите са пълни едва 5,5 процента, двата завода за обезсоляване на морската вода не могат да покрият нуждите на 800 хиляди души и от Гърция пристигат спешни водни доставки.

Пейзажът в Кипър става по-пустеещ и осеян с напуканите дупки на празни кладенци. Всичко това е ярък спомен за миналото – според някои историци Кипър почти е бил обезлюден през 306 г. сл. Хр. заради продължила 17 години суша. „Каквото и да става, ще осигурим вода за хората“, казва уморен служител на службата по водоснабдяване, натоварен с незавидната задача да регистрира понижаването нивото на водата на всеки час и да се занимава с гневните оплаквания в случай че доставката на вода се забави.

Два пъти седмично в 20 ч. моят квартал в покрайнините на Никозия се ражда за нов живот – когато прозвучи звукът на вода, която се разплисква в кофи. Веднага след като водата потече, хората започват да пълнят съдове, с които да заредят многото резервоари, накацали по покривите на къщите. Понякога водата пристига и в събота, но обикновено привечер.

Идването на водата диктува живота ни. Душовете се превърнаха в 30-секундно занимание с гъба и кофа под едва капеща струя. Цялата отпадна вода използвам отново, за да поливам растенията си. Почиствам пода на дома само с една кофа вода. Вторник е нощта за пране, в която натъпквам пералнята машина с капацитет от седем килограма до степен да се пръсне по шевовете и пера на 30-минутен режим. Припомням си шокираща статистика, която чух по радиото – за един килограм пране се изразходват 35 литра вода. По тази сметка аз пилея 245 килограма вода за една пералня.

Когато водният режим влезе в сила през април, приятелите започнаха да си ходят по домовете, за да взимат душ. Освен ежедневното неудобство, на този остров, разделен на етническа гръцка и етническа турска част, има и сериозно безпокойство, че водата може напълно да пресъхне. Един от най-ранните ми детски спомени е продължило дни наред безводие по време на едно особено сухо лято през 80-те години, когато умряха много от котките в квартала. Чрез пестеливо използване този път не останах без вода нито веднъж.

Недостигът принуди туристическият сектор да се адаптира. Когато единият от двата завода за обезсоляване на морска вода спря работа за три дни през юни, хотелиерите се разбързаха да пренасят вода в цистерни с надежда, че 2,5 милиона туристи, които се тълпят на кипърските пясъчни плажове, няма да забележат. „Точно сега се справяме, но ситуацията е много тежка“, казва Харис Лоизидис, председател на асоциацията на хотелиерите. Туризмът осигурява около 13 процента от брутния вътрешен продукт на Кипър. Хотелите също са обект на режим, но не така строг като този, наложен на домакинствата, а много заведения имат уговорки и за частни доставки на вода от кладенци. „Не сме получили никакви оплаквания“, допълва Лоизидис.

Властите винят за тежкото безводие промяната на климата, който според тях през последните три десетилетия е довел до намаляване на дъждовете с над 10 на сто. Това е объркало екосистемата. Колкото по-суха става земята, а границата между сезоните се размива, с всяка изминала зима започвам да намирам все по-малко диви гъби в горите. По-топлите и по-сухи зими означават, че любителите на разходките сред природата трябва да внимават и за змии, които иначе би трябвало да стоят свити в някоя дупка и да спят зимен сън. Язовирите, пред един от които веднъж прекарах часове, очаквайки една от неуловимите пъстърви да захапе стръвта, сега приличат на кални локви, а на места по изсъхналата твърда кал са залепнали гниещи трупове на риби.

Кипър е сред страните в света с най-много цистерни за вода, но дори 17-те главни резервоара не могат да се справят с безводието. „Никога не съм преживявал подобно нещо. Пробихме планините си дупка до дупка в търсене на вода. Това положение ще има дългосрочно влияние върху флората и фауната“, казва Кирякос Киру от службата по водата. Подобно на всички останали обаче аз мисля в краткосрочен план. Бленувам да си взема душ, по-дълъг от една минута, да изтъркам подобаващо колата си и да спра да се тревожа, че до вторник остава още много време.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.