Делтата на Нигер: проклятието на черното злато

Бунтовници от Движението за еманципация на делтата на Нигер край инсталациите за втечнен природен газ в делтата на Нигер. Снимка: Ройтерс

Нигерия е един от най-големите производители на петрол в света. Но боричкането за богатствата на страната заплашва да разори региона и хората му. Тук би трябвало да бъде рай. Страна на изобилието. Най-добрите училища и болници, блестяща инфраструктура, която да засрами Запада, място, където богатството буквално извира от мочурливата земя.

Но това са само мечти. Ако кажем, че петролът се превърна в кошмар няма да е достатъчно, за да опишем ужаса, който властва в делтата на Нигер. Така дори няма да опишем колко катастрофално се оказа откриването на „черното злато” преди повече от 50 години за хората, които живеят тук.

В делтата на Нигер са събрани 30 млн. души от повече от 40 етнически групи, говорещи повече от 200 различни езика. Тя се намира на южните брегове на Нигерия, най-многолюдната страна в Африка. Но докато ние използвахме петрола й, за да караме колите си, да пълним самолетите си и да поддържаме оборотите на икономиките си, земята, животът и мечтите на хората в делтата бяха разрушени.

Петролни разливи замърсиха реките и земята им като направиха невъзможен риболова и селското стопанство. Постоянно горящите пламъци напълниха въздуха със сажди. Милиарди долари бяха изпомпани от земята, без тук да бъде върнато нищо. Дори работните места, които петролната индустрия обеща, отидоха другаде – за добре платените чужденци и нигерийци от по-малко маргинализираните части на държавата. Най-доброто, за което може да мечтаят тези, които живеят най-близо до петролните полета, е временна работа: когато има разлив или пробита тръба местните хора почистят мръсотията за жълти стотинки.

Петролът замърси делтата до неузнаваемост. Но той замърси и политиката на страната. Когато „черното злато” беше открито за пръв път в края на 50-те години, Нигерия беше на стъпка от независимостта от Великобритания. Много хора гледаха на потенциалните приходи от петрола като на перфектен старт за независима Нигерия. Но нещата не се получиха точно така. Вместо това тя стана плодородно поле за корумпирани политици и бизнесмени, които забогатяваха за сметка на народа си.

Това е мръсен бизнес. Петролът в Гвинейския залив, който се вие край брега на Западна Африка от Бряг на слоновата кост до Ангола, е евтин и в изобилие – а до април Нигерия беше най-големият производител на петрол в Африка като бълваше повече от 2,5 млн. барела на ден. Това количество обаче намалява, тъй като положението в делтата става хаотично, арена на въоръжени групировки, на отвличания и на всекидневно насилие. Петролните компании и хората, които работят за тях, се превърнаха в мишена.
През последните няколко години съмнителни войнстващи групировки като Движението за еманципация на делтата на Нигер започнаха да печелят от надигащия се гняв срещу петролната индустрия. Те отвличат работници на компаниите и нападат петролните инсталации. След плащането на значителен откуп почти всички отвлечени се връщат невредими. Петролните компании и нигерийското правителство винаги твърдят, че исканите суми не са платени, но никой не им вярва.

За петролните фирми седемцифрен откуп е малка цена за продължаването на производството. Защото тук е десет пъти по-евтино да вадиш петрол, отколкото в Саудитска Арабия. Но цената на бизнеса става все по-висока. Атаките на Движението за еманципация на делтата на Нигер на петролните инсталации, включително на едно петролно поле, разработвано от Шел през юни, намалиха производството с поне 20 процента. В резултат Ангола взе водачеството от Нигерия като най-големия производител в Африка.

Движението за еманципация на делтата на Нигер твърди, че се бори за честна подялба на печалбите от петрола, които да отиват за делтата. Но като че ли не са съвсем искрени. Войнстващите групировки може и да се представят за бунтовници, борещи се за народа, но много от тях са само наемници, които печелят от хаоса. Понякога работят за гангстерски босове, понякога за политици, но резултатът винаги е един и същ. Откупът се озовава в чуждестранна банкова сметка, а живеещите в делтата стават още по-бедни. Същите тези сметки редовно се пълнят с пари, направени от bunkering – кражби на петрол директно от петролопроводите и продажбите му на черния пазар.

Стабилността в делата обаче има голямо значение, дори за онези, които никога не са чували за нея. През следващите десет години САЩ очакват да извличат близо една четвърт от петрола си от Гвинейския залив. За тях мястото е по-сигурна алтернатива от Близкия Изток и имаше голям дял в решението за установяването на US’s Africa Command – планът за изграждане на поредица от постоянни военни бази на континента.

Великобритания, един от най-големите инвеститори в Нигерия, също е разтревожена. Гордън Браун предложи помощ на президента Умару Ярадуа, за да се справи с „беззаконието”, както той го нарича, и заяви, че британската армия е на разположение.
Ярадуа стана президент през април 2007. Той твърди, че е бил избран, но малцина от свидетелите на вота биха го описали като демократичен. Когато се качи на власт, Ярадуа заяви, че делтата е основният му приоритет, но не се промени почти нищо. На бунтовниците беше обявена война, но тъй като много от тях са тясно свързани с вишси правителствени представители и богати проправителствени бизнесмени всяка форма на военно разрешение на проблема се оказа невъзможна.

Делтата плаче за политическо решение на проблема, още повече, че то ще доведе в региона, гладувал толкова време, истински инвестиции. Но нещата с петрола като че ли не стоят точно така. Един поглед към Гвинейския залив показва, че „черното злато” не е донесло никъде мир, сигурност и развитие. Донесе богатство на малцина и мизерия за останалите. На хартия Екваториална Гвинея е една от най-богатите държави в Африка. В действителност парите й контролира един човек – президентът Нгуема Мбасого, диктаторът, който „спечели” 97 процента от гласовете на последните избори. Подобна е ситуацията и в Габон, където приходите от петрола държат диктатора на власт повече от 40 години.

Единственото по-надеждно място е Гана – относително стабилна демокрация, която откри петрола наскоро. Но когато откриването му беше обявено, малко хора се радваха. Те гледаха неспокойно към Нигерия и се чудеха какво им предстои.

По в. Индипендънт

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.