Защо Румъния призна „македонския език“

Македонка на митинг срещу спора за името на страната между Скопие и Атина. Снимка: Ройтерс

Гръцкото външно министерство нито разбра, нито пък реагира, след като на равнище страни-членки на Съвета на Европа беше положен първият камък за признаването на „македонския език“ като „защитен регионален или малцинствен език“ в Румъния. Това поизложи премиера Костас Караманлис, който в прословутия си отговор на писмото на Груeвски написа, че в Гърция „никога не е имало македонско малцинство“.

Ние в Гърция може да твърдим, че нито е съществувал, нито стои въпрос за признаване на „македонски“ език и на „македонско“ малцинство, но след като „македонският“ беше признат като защитен регионален малцинствен език от Румъния, не е изключено същото да сторят и други държави, граничещи с бившата югославска република Македония (БЮРМ). Дипломати в Страсбург казват, че не е далеч времето, когато „македонският език“, тоест „македонското малцинство“, което говори този език, ще получи косвено, но ясно признание и от други съседи на Скопие, като ще оставят по този начин Гърция сама да говори, както впрочем става с въпроса за името на БЮРМ, и да обяснява с писма за несъществуващия „македонски“ език и малцинства на нейна територия.

На 1 май 2008 година Румъния се присъедини към Европейската харта за регионалните или малцинствени езици на Съвета на Европа, като призна съществуването и необходимостта от защита на „македонския“ език на нейна територия. Тук трябва да се каже, че Европейската харта за регионалните или малцинствени езици на Съвета на Европа беше „отворена“ за полагане на подписи на 5 ноември 1992 година и беше представена за ратификация на 1 май 1998 година. Хартата съдържа цяла „панорама“ от регионални или малцинствени езици, които 47-те страни-членки на организацията смятат за защитени и определят като езици, които „по традиция се използват в границите на дадена територия на една държава от гражданите, представляващи група, която по численост е по-малка от населението на страната“.

БЮРМ подписа тази харта на 25 юли 1996 година, но все още не я е ратифицирала, тъй като се въздържа да пристъпи към признаване на някои защитени регионални или малцинствени езици на нейна територия. Гърция не е подписала хартата, както и още 23 страни. В Съвета на Европа членуват 47 страни. До 1 май 2008 година „македонският“ език не беше признат като регионален или малцинствен от нито една от тези 23 държави-членки на Съвета на Европа.

До преди два месеца БЮРМ нямаше възможност да повдигне въпроса за съществуването и защитата на „македонското малцинство“ в нито една от държавите-членки на Съвета на Европа, тъй като основното условие за това беше да се признае езикът на това малцинство като регионален или малцинствен. Такава възможност беше предоставена на 1 май 2008 година от Румъния, която ратифицира Европейската харта. Румъния призна съществуването на „македонския език“ и смята за необходимо въпросният език да бъде защитен като регионален, малцинствен в границите на нейната територия. Този факт убегна от вниманието на ръководителя на гръцката дипломация.

Въпросът за „македонския“ език и за малцинство в Гърция беше повдигнат преди две години от правозащитната организация „Хюмън Райтс Уоч“, която препоръча на правителството в Атина следното:
– да признае съществуването в страната на „македонско“ етническо малцинство, на този език и на културните му традиции,
– да спре ограниченията върху свободното слово на „македонците“,
– да разреши на „македонските“ политически бежанци да се завърнат в Гърция, за да се сдобият отново с гражданство и да се установят в страната или да я посещават, така както правят гръцките бежанци,
– да не забранява преподаването на „македонски“ език,
– да разреши на „македонците“ да създават културни дружества,
– да проучи каква е дискриминацията на „македонците“ в държавата
– да се спре преследванията на „македонците“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.