СофияПловдивВарнаБургасРусе

На Дания с любов 2 + фотогалерия

Небето над Орхус в полунощ. Снимки: авторката

Датчаните спазват на живот и смърт един закон (мисля, че е на Ганди): Не се подчинявай, но с мир! Вече стотици години Дания не е водила война с никой. Подчинили са агресията си на други по-важни неща, като толерантност, съпричастност и един особен вид аскетизъм, който допуска удоволствията, но не и безогледната алчност и ненаситното лапане. Датската кралица на всеки 6 месеца носи при шивачката си по-старите си костюмчета, за да ги освежи я с ново копче, я с нова дантелка. Така тя учи народа си на скромност.

Датчаните са доста инатливи в отстояването на мира и патриотичните си принципи. В решителни и опасни за страната моменти те действат всички като един. Това е единствената страна в Европа, в която има окупация на германците през Втората световна война, но тя фактически не се състои. С мирна стачка датчаните се противопоставят на вечерния час. Извоюват си правото от обяд нататък да се грижат за домовете и градините си, вместо да работят в заводите, обслужващи немската армия. Всеки ден точно в пет следобед на един футболен стадион населението на Копенхаген се събира начело с крал Кристиян и пеят до изнемога датския химн. Всеки път кралят пристига без охраната си, но на кон и с високо вдигнат национален флаг. Да, нацистите са се видели в чудо.

Пейзаж на брега на остров Самсо.

И най-големият акт – за няколко нощи целият датски народ спасява своите евреи (около 17 000 души), като с лодките на рибарите ги извозват до територията на съседни, неокупирани страни. Освен Дания, само България и остров Катерини в Гърция могат да се похвалят с такъв акт! Сега сигурно се разбира защо заглавието ми е: На Дания с любов!… нали?
Близо до квартал Кристиянсен (кръстен на Х. К. Андерсен), който отчасти е еврейски, се намира музеят на еврейската общност в тази страна. Не очаквах да видя трагични истории с концлагери, но се бях подготвила за дълги филми и много снимки, възпяващи героизма на датския народ. Каква беше изненадата ми, когато срещу 10 евро разгледах малко везани бебешки дрешки за “Брит мила” (ритуалът с обрязването на момчетата, което се прави на 8-я ден след раждането им), снимки на еврейски фамилии от началото на 20-век, Тората… и това беше! Последва кратко филмче за това какви са били еврейските имена, веднага след Инквизицията, с които те са се заселили по датските земи. И малък рекламен филм за архитекта, построил този музей. И край. Приятелят, който ме придружи, видя лекото разочарование по лицето ми и се засмя: “Разочарована си, защото вместо апотеоз на героизма, ти се срещаш с истински жест на едни хора към други хора. А истинските жестове не позволяват показно биене в гърдите. Истинските жестове се помнят и осъзнават. А това е част от така нареченото щастие – датчаните са щастливи, евреите им също. Няма нужда от публични доказателства за взаимната им любов.”
Да. Не се подчинявай, но с мир! Има да се учим в България поне още пет поколения. Да освободиш духа си е най-трудният урок!

Центърът на университетския и културния център на Дания - Орхус. През площада минава плавателен канал, който води до морето. Снимки: авторката
Центърът на университетския и културния център на Дания – Орхус. През площада минава плавателен канал, който води до морето. Снимки: авторката
Центърът на университетския и културния център на Дания - Орхус. През площада минава плавателен канал, който води до морето. Снимки: авторкатаКътче от Френско ресторантче на улица в Орхус. Снимки: авторкатаГрупа по психодрама прави занимания на площад в Орхус. Снимки: авторкатаВитрина на галерия, с каквито е пълно в Орхус. Снимки: авторкатаСпирка на улица в Орхус. Снимки: авторкатаПарк до университетска сграда в Орхус. Снимки: авторкатаУлица в Орхус. Снимки: авторкатаБели нощи - жилищен район на Орхус в 3 часа през нощта. Снимки: авторкатаНебето над Орхус в полунощ. Снимки: авторкатаЖилищен квартал в Орхус. Снимки: авторкатаВсеки безистен и стени на вътрешни дворове в Орхус са изрисувани по подобен начин. Снимки: авторкатаСъоръжения за безплатен фитнес на брега до плажа. Снимки: авторкатаКъща на брега край Орхус. Снимки: авторкатаПристан на остров Самсо в залива пред града. Снимки: авторкатаПейзаж на брега на остров Самсо.Пристанище в Орхус. Снимки: авторкатаБордист използва вятъра в заливче на остров Самсо. Снимки: авторкатаПлаж край Орхус. Снимки: авторкатаПристанище на остров Самсо. Снимки: авторкатаНа брега край Орхус. Снимки: авторкатаБивша фабрика на остров Самсо, която се преустройва в културен център. Снимки: авторката

След тази, да я наречем еврейска сутрин, посветих следобеда на протестантските църкви. Признавам си, аз съм лаик – очаквах претрупаност, икони и религиозна мощ. И пак изненада – семпла и пестелива зала от жълто сив мрамор, само с един кръст в дъното. И отново две двойки, едната от които датчанин и индийка, се натискаха като за последно в църквата. Всички останали поглеждаха с кратко благоговение влюбените и присядаха за минута на простите дървени скамейки. Моят придружител ми обясни, че за датчаните вярата е в реалните дела, т. е. по-богатите помагат на по-бедните, изпаднали в беда, по-силните спасяват по-слабите и незащитени. Нямало нужда от показност, злато, свещи и т. н. Храмът се използва като клуб, в който се разпределят мисиите и задачите.

Реших, че на всяка цена трябва да вляза в един от техните домове, обхващаше ме безпокойство и съмнение – исках да надникна в тайните им. Да открия нещо гнило в Дания! Съдбата ми предостави такъв шанс. Докато се разхождахме безцелно по малките улички, три девойки с колела и еднакви разноцветни такета бяха посрещнати от майка им с шампанско в елегантни чаши, а баща им свиреше “Бийтълс” на хармоника. Плюх на всякакво възпитание и с отвратителния ми английски попитах компанията какъв е поводът и дали мога да ги снимам. Те се изненадаха, но срамежливо изчервени ми позволиха, след което ме поканиха в дома си. Тържеството беше в чест на едната дъщеря, която е взела с отличие изпита си за медицинска сестра. Коктейлът беше съвсем скромен – хапки с риба, шампанско, плодове. След малко започнаха да прииждат приятели на семейството, гаджетата на момичетата. Пуснаха с нормални децибели музиката и стари, и млади се впуснаха в танци. Обърнаха ми достатъчно внимание, за да ме приобщят като скъп гост към останалите (поне аз така се почувствах), разпитваха ме за България с нескрит интерес и най вече за хората. Да – хората ги интересуваха повече от всичко, не природата, не историята! Малко се затрудних да изглеждам оптимистично. За да не се поддам на изкушението да хуля страната си, прегърнах за довиждане новите ми приятели и напуснах партито. Скришом си поплаках. През цялото време ми се случваше необяснимо да си поплаквам – къде от хубост, къде от тъга по изгубения късмет на България…

Група по психодрама прави занимания на площад в Орхус. Снимки: авторката

Вечерта решихме да посветим на кулинарни изкушения. Тук “Макдоналдс” излиза най-евтино, но за това пък е най-мръсното място в цяла Дания. Крайно непопулярно, обслужват те леко дрогирани румънци и албанци… Тоалетните са под всякакво критика. Ха! Като говорим за тоалетни – на всеки 100 метра можеш спокойно да се изпишкаш срещу четвърт евро или безплатно… Такава тоалетна за без пари разгледах в близост до един канал. Цялата беше от ковано желязо, вътре в един улей под непрекъснато течаща вода бяха накачени блокчета с химически сапун и скъпа тоалетна хартия (никой дори и не си помисля да я краде). В следващите две нули се слизаше в нещо като подлез и се озоваваш в помещения като от 5-звезден хотел. Посрещна ме жена с ярко червена коса и артистична рокля, като излязла от картина на Реноар. Дървени врати със сецесионни стъклописи и инкрустации, кристални ретро огледала и малки шишенца с шампоан направиха прекарването ми незабравимо в тази арт-галерия – тоалетна. С кеф се разделих с четвърт евро.

Избрахме един турски ресторант. Две огромни порции великолепен пилешки пилаф, бира и сладкиши с джинджифил ни струваха около 20 евро. Емигрантите много бързо свикват и се претопяват в датския начин на живот. Много от тях сключват бракове с датчани и от това се раждат божествено красиви деца. По улиците се разхождат мъже с негроидни черти и великолепни тела на викинги, прекрасни жени с дълги руси коси и дръпнати очи… Там в момента се ражда нова раса. И не съществуват никакви изцепки на шовинизъм и национализъм.
Същата вечер в същия този турски ресторант се запознахме с турчин карикатурист. Той живее вече 12 години в Копенхаген. И за пореден път аз се изненадах, когато той изрази изумлението и огорчението си от ислямските терористични заплахи по повод уж скандалните карикатури с Мохамед. Този мъж обясняваше тези карикатури като проява на чувство за хумор и добронамерена критика, която не заслужава заплахи за бомби и атентати. Чух всичко това от устата на един турчин.

Случи ми се да попътувам между островите със скромна яхта на приятели… Няма да се спирам на кокетните малки къщички в курортите им – никоя не прилича на другата, но неизменно фамилията на семейството е изписана с огромни горди букви, като рисунка на наивистичен художник. На всяко плажче, заедно с хората в мирно единство си живеят многобройни патици, лебеди и други морски птици.

Пристанище на остров Самсо. Снимки: авторката

Всички остават до късно на плажа и така се запознахме с едни мъже, които печаха месо в пясъка (чувала съм, че и в България има такъв обичай – да се пече великденското агънце, зарито в пясък под земята). Беше уикенд, момчетата бяха вече леко замаяни от бира и вино. Ние акостирахме на малкото пристанище и отидохме да ги молим по съседски за сол – моментално ни поканиха да споделим месото им, печено в пясък. Мисля че това е била една от най-щастливите ми нощи. Пяхме датски, английски, български песни, учиха ме да свиря на акордеон, гмурках се в студената нощна вода. Месото беше най-вкусното и сочно на света и – да, понапихме се. За момент не усетих някой да прескочи мярката, да псува и да бъде агресивен. Заспах като доволен пашкул, увита в едно от одеялата им, направо на пясъка. На сутринта боклукът от пикника беше прибран разделно в 3 цвята пликове.

През следващата нощ бяхме вече на друго пристанище, на друг остров и приятелката ми за беда получи язвена криза. Един през нощта, в селцето нямаше лекар, както разбрахме от полицейския участък. Изненадата ни беше огромна, когато полицаят любезно ни помоли да му се доверим (няма да забравя странния му израз – “Доверете ми се!”), звънна на някакъв телефон и след половин час от съседното селище се появи истински доктор, яхнал неизменното колело. Даде някакви хапчета на приятелката ми след обстоен преглед и ни насрочи за следващия ден час в кабинета му. Към четири заранта докторът си отиде да поспи. За прегледа и за нощното повикване той не прие никакви пари.

Да, въздухът на Дания е вълшебен, за нула време ти се превръщаш в нормален, добър, влюбен човек… Задоволяваш се не с малко, а с достатъчно. Вървя по улиците и всеки мъж или жена, в когото се загледам, ми се усмихва в отговор. Искам да се целувам с всичките им мъже от 15 до 86 годишни…

Това е времето на белите нощи. Изпращам деня от балкона на апартаментчето в университетския град Орхус. Под розовите и сивите небесни жилки прозорците един по един светват.
Започна да ръми леко и мило. Тогава разбрах, че тези хора контролират времето. Снегът за тях е само за да се наиграеш със снежни топки и за танци с кънки. Слънцето за тях е като любовна игра, не се потиш, не те изгаря – само те обгръща и гали с лъчите си. А дъждът е лекото им дишане.

Дойде време да се връщам в София… На летището получаваш билетите си направо от компютри – прилични на машини за покер. Така че, подготвям ви – не изхвърляйте листовете, където е изписана електронната ви резервация – сами трябва да си въведете номера в компютрите. Имах прекачване във Варшава и някак си магично се пренесох във времената на Варшавския договор. Мърляво летище, изкорубени автобуси, сърдити поляци – които почти счупиха личната ми карта от проверки и огъвания. Не можех да преглътна топката в гърлото си.
Познах София по миризмата.

Виж още: На Дания с любов + фотогалерия 33 снимки

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.