Защо Сърбия мълчи за Грузия?

в. Политика

Грузинци погребват на гробището в Тбилиси свои войници, убити във военния конфликт между Грузия и Русия. Снимка: Ройтерс

Бързата ескалация на конфликта след опита на Грузия с оръжие да си върне суверенитета над Южна Осетия доминираше на международната дипломатическа, медийна и обществена сцена през изминалата седмица. От целия свят се изсипаха мнения, коментари и емоции. Всички изглежда имаха становище за това, кой е виновен, защо конфликтът ескалира и как да бъде приключен. Всички освен официалните лица в сръбското правителство (с важното изключение на Оливер Иванович). Тяхното мълчание съвсем ясно говори за това, какво не е наред с външната политика на Сърбия.

Официалните лица от сръбското правителство и неговият външен министър имаха и морални, и политически причини да заявят позицията си веднага след началото на конфликта между Русия и Грузия. Най-малкото Сърбия би могла да се присъедини към хора на онези, които призоваваха за мирното му решаване и трябваше да повтори своето принципно становище за ненарушимостта на вътрешните граници. В края на краищата Грузия, въпреки значителния натиск от някои европейски страни и Вашингтон, отказа да признае независимостта на Косово и нейните висши официални лица дори предупредиха, че независимостта на Косово може да дестабилизира Кавказ.

Още по-важна причина за това е, че Сърбия и сама беше жертва на „хуманитарна интервенция“. Мълчанието на официална Сърбия послужи като знак на мълчалива подкрепа на руското наказание за Грузия. По принцип една декларация на Сърбия би могла малко да разгневи Москва, но не и да предизвика осъждане, освен ако Москва не е била неискрена, когато последователно потвърждаваше териториалния интегритет и суверенитет на Грузия.

От политическа гледна точка, с мълчанието и неизтъкването на връзката между насилието в Южна Осетия и Абхазия и решението на някои страни от ЕС и Америка да признаят независимостта на Косово не само беше пропусната възможност да се засили аргументът на Сърбия за ненарушимостта на нейния суверенитет и териториален интегритет, това мълчание беше безотговорно и неоправдано. Европейски държавници като Лех Валенса и Иржи Динстбир, като и европейските и американските медии намериха връзка с Косово веднага след като Грузия изстреля първите куршуми. Защо тогава официалните лица и лидерите на Сърбия мълчаха? Трябва да се заключи, че те са твърде неопитни, твърде объркани или страхливи.

Може би са твърде неопитни, за да схванат, че имаха възможност убедително да докажат, че техният аргумент е бил правилен и че признаването на Косово ще дестабилизира много други държави и региони, в които сепаратистите, окуражени от това решение, много по-решително ще следват своите амбиции за независимост. Също така те пропуснаха възможността да разкрият празнотата на изявленията на САЩ и Европа, че случаят Косово е „единствен“. И накрая те пропуснаха и възможността да препотвърдят своя главен аргумент, че когато международното право и уставът на ООН се заобикалят, побеждава законът на джунглата.

Колко по-убедителен би бил случаят на Сърбия за малките и бедни държави, които са убедително мнозинство сред членките от ООН. Ако беше изтъкнала лицемерието на изявленията на Буш за необходимостта от запазване на суверенитета на Грузия в светлината на неговата политика спрямо Косово, Сърбия само би увеличила шансовете си успешно да лобира за подкрепа в Общото събрание на ООН за действия пред Международния съд.

Може би сръбските официални лица са били твърде объркани кого да подкрепят в конфликта. Дали трябваше да подкрепят Грузия и нейното право на териториален интегритет и суверенитет. Отговорът е, че те трябваше да изразят своята подкрепа за зачитането на демократичните принципи и международното право. Нито Русия, нито Грузия биха се обидили от принципното становище, което още повече би потвърдило необходимостта да прекратят насилието, да зачитат международното право и ненарушимостта на международните граници. По този начин Сърбия би получила оправдание за собствените си интереси и може би би се поставила в позицията да получи роля в която и да било международна комисия, която със сигурност ще основат или ООН, или ОССЕ.

Накрая, страхувам се, че основната причина за това, защо официалните лица в Сърбия не заеха позиция, е просто поради това, че те са твърде страхливи и нямат смелост да заемат отговорно и принципно становище, дори и да е правилно, и неизбежно да е в интересите на самата Сърбия. Имам впечатлението, че това е още един случай на престараване да не се прави нищо, което да разтревожи някого в ЕС и да има за последица продължаването на списъка с условията, които се очакват от Сърбия за членство в ЕС. „Приятелите“ на Сърбия в Европа може би ще помислят, че сърбите не искат сериозно да се присъединят към техния клуб, ако официалните лица в Сърбия посочат нещо, което е очевидно – че безотговорната политика на някои членки на ЕС и САЩ помогна да се създаде много по-опасен и нестабилен свят, в който властта на закона отстъпва място на властта на оръжието. Ако лидерите на Сърбия и нейното правителство не бъдат последователни в своята защита на международното право, как тогава който и да било може да вярва, че това правителство е решително и предано на своята борба за Косово. Ако става въпрос за това, то независимостта на Косово е най-малката заплаха за държавността на Сърбия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.