Ален Безансон: Да не се поддаваме на отровата на Русия

в. „Фигаро“

Авторитетният полски седмичник „Впрост“ излезе тази седмица с водещо заглавие „Адолф Путин“

Нищо ново под слънцето – Русия отдавна подготвя терена с пропагандна кампания. Твърди, че се демократизира и напредва с гигантски крачки към правова държава. Развива се с бързи темпове и се превръща в терен за инвестиции за западните компании. Предлага чудесни възможности! Във външната политика стратегията е проста и неизменна.

Целта е да се разбие съюзът на Европа със Съединените щати. Да бъде откъсната Германия от партньорите й, като й предлагат някои предимства в замяна на „по-приятелско” поведение. Да бъде неутрализирана Франция, на която предлагат тъй желаните от нея ласкателства. Да се извлече изгода от безразличието на италианците и испанците, от угодничеството на сърбите, унгарците и българите. Да продължи натискът за разпускане на остатъците от Европейския съюз, като системно се сключват двустранни споразумения с негови членове. Тактиката е да се избира подходящият момент, например през август, когато Съединените щати са отслабени, имат други проблеми, а европейците са силно разединени. Тогава се нанася изненадващ удар. А ние изведнъж осъзнаваме, че сме мат.

Русия се представя за слаба: трябва да й се помага, да не бъде унижавана, да се съдейства на нейния напредък. Наред с това тя се представя за страховита със своята необятност, с армията, ядрения арсенал и петрола. Излъчва смътна заплаха. Може да бъде още по-опасна. Да я укротим. Всичко това започна при Хрушчов. И продължава: Брежнев и разведряването, Горбачов и перестройката, Путин и въвеждането на ред. Повторенията стават досадни. Но не толкова, колкото повтарящите се наши реакции – реакциите на Запада. Руската измама е толкова голяма, че винаги се приема наполовина за истина.

Руски бронетранспортьор минава край горяща къща в окупирания грузински град Гори. Снимка: Ройтерс

Лъгани в очите от руската дипломация, нашите дипломати са й подвластни. Не смеят да кажат: „Вие лъжете. Всъщност вие сте книжен тигър. Вашата икономика е жалка, изпаднали сте в демографска катастрофа. Изтеглете се веднага и се приберете у вас.” Вместо това изказваме приглушени протести, призоваваме за диалог, за преговори. Русия не пуска плячката си. А после всичко се забравя, до следващия път. „Няма да се връщаме към студената война”, казваме ние, сякаш тя е свършила.

Какво иска в действителност Русия на Путин? Като начало, да възстанови СССР. Тя има гранични спорове с Украйна, Естония, Латвия, Молдова, Казахстан, Грузия. Грижливо поддържа тези спорове, раздухва ги, в подходящ момент ги възпламенява, както стана сега. Вместо да се заеме с ужасяващите хигиенни условия или със загиващото образование, тя строи подводници, самолетоносачи, разработва оръжейни системи, размахва заплахи и прилага шантаж. Ние приветстваме: „Русия си възвърна гордостта.” Всъщност тя върви към разруха. Представя си преговорите само като победител. Кой кого ще надвие? Кой над кого ще господства? Тези победи са измамни, те са пречка пред нормалното и здравословно развитие на тази злочеста страна, боледуваща толкова отдавна и тласната в това състояние от нашето угодничество. Господство вместо свобода, господство вместо процъфтяване: уви, руският народ е отровен.

Поне ние да не се поддаваме на отровата! От криза на криза, от повторение на повторение този апетит за доминация започва да ни се струва естествен. Той е като отдавнашен недостатък на Русия, почти елемент от фолклора, като самовара. Техен навик, с който свикваме ние. Наред със стремежа към доминация, нашата лековерност, доверчивост и наивност са другото голямо удовлетворение на руската държава.
–––––––––––––
*Ален Безансон (1932) е френски историк и публицист, академик. От 1951 до 1956 г. е член на Комунистическата партия, но след разкритията за сталинските репресии преосмисля отношението си към СССР и социализма. Автор на фундаментални изследвания върху тоталитарните режими, комунизма и нацизма.

По БТА/в. „Фигаро“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.