Защо социализмът губи позиции в Европа?

в. Монд

Испанският премиер Хосе Луис Сапатеро е един от малцината все още управляващи социалисти в Европа. Снимка: Ройтерс

Изборните поражения се редуват, броят на активистите намалява, връзките със синдикатите и сдруженията отслабват. Преди само седем години тринайсет от общо петнайсет правителства в ЕС бяха ръководени от социалисти. Днес това важи само за Испания, Португалия и (за колко ли време още?) Великобритания. Разбира се, тези резултати трябва да се анализират предпазливо. Всеки национален вот има своята специфика. Въпреки това би било абсурдно да се отрича, че се очертава обща тенденция. За това отдръпване на розовата вълна от периода 1996-2006 г. има много причини. Бе споменато естественото „изхабяване“ на властта след няколко поредни мандата (Тони Блеър във Великобритания, Йоран Першон в Швеция), както и неспособността на левицата да отговори убедително на общественото искане за ред, особено от страна на социално слабите слоеве, заради нарастването на престъпността, проявите на грубо поведение, предизвикващия разцепления индивидуализъм. Без да забравяме неумението й да овладее потока и интеграцията на имигрантите. Бе констатирано, че левицата губи и защото десницата печели. Десницата успя да обнови изказа си, поведението си, лидерите си, стратегията си за комуникация и сключване на съюзи. Примери затази промяна са Фредрик Рейнфелд в Швеция, Никола Саркози във Франция, Дейвид Камерън във Великобритания, Ангела Меркел в Германия.
Всички тези фактори играят роля, но фундаменталните причини са по-дълбоки. Те се коренят в изчерпването на сключения през 90-те години „кризисен социалдемократически компромис“. И в попадането в задънена улица на отказващи сътрудничество национални стратегии, които европейските социалистически и социалдемократически партии бяха принудени да приложат с идването на новия век. В лицето на новите исторически предизвикателства – глобализация, финансиаризация на икономиката, преход към икономиката на познанието, засилени позиции на икономиките във възход, застаряващо население, фрагментиране на работещите, бюрократизиране и обедняване на
социалната държава – европейските социалисти приеха, всеки по своему, нов социален договор. Този отбранителен компромис съчетаваше три елемента.
– Умерено либерализиране на икономиката: в нашите „смесени икономики“ тежестта на държавния сектор бе намалена, а тази на търговския частен сектор бе увеличена. Държавата предприемач отстъпи пред Държавата с минимални функции. Социалистите приеха да допринесат за намаляването на себестойността на труда, особено на нискоквалифицирания труд, като позволиха недостатъчно бързото увеличение на заплатите и „преконфигурирането“ на социалните придобивки по отношение на безработицата, здравеопазването, пенсиите. В замяна те очакваха от шефовете на фирми по-добра специализация на икономиките ни в новото международно разделение на труда чрез инвестиране и иновация. Целта бе да се получи „подобрение на показателите“ във всички сектори, за да се осигури пълна работна заетост, и то с „качествени“ работни места.
– Втори стълб от компромиса през 90-те години: споделянето на разходите по модернизацията. Тя не трябваше да се поема главно от частните лица, а от държавата, което налагаше високо равнище на задължително облагане и социално преразпределяне на бюджетни средства, качествени обществени услуги, олекотена, но все пак запазена социална държава, мобилизиране на социалните партньори.
– Накрая, утвърждаване на обществен прогресивизъм: социалистите бяха борци за либерализацията на нравите, равенството между половете, брака между хомосексуални двойки, правото на достойна смърт, защитата на добрите условия на живот. Те включиха в програмата си политическата екология. Тази оферта доведе до успехите на социалистическите партии през втората половина на 90-те години. Оттогава тя се сблъска с резултатите си. Отбранително-социалният компромис не успя да предотврати експлозията на социалните неравенства, възхода на несигурните работни места, снижаването на нивото на социална защита, нарастването на „работещите бедняци“.
Новата ера на глобализацията, в която навлязохме, със скока в цените на енергоносителите, земеделските продукти и суровините и непрестанните финансови и икономически кризи няма да подобри представянето й. Ако иска да се върне на власт, европейската социалдемокрация трябва да направи нова политическа оферта. Тази оферта трябва да е замислена на нивото на ЕС и отвъд икономическите си цели да въплъщава цивилизационен проект. Социалистите знаят, че големите предизвикателства на глобализирания капитализъм могат да се решат ефикасно само в континентален мащаб. Пред трудността на задачата обаче те де факто се задоволиха с национални стратегии, които често пъти не дават възможност за сътрудничество.
Германските социалисти приеха да направят тежки жертви, за да спасят индустриалната мощ и капацитета за износ на Германия. Тя спечели пазари, особено в другите страни на ЕС. Британските лейбъристи запазиха несправедлива данъчна политика и крайна гъвкавост на трудовия пазар, за да превърнат Великобритания в предпочитано място за финансовата индустрия. Списъкът може да се  удължи и френските социалисти няма да са извън него. Тези политики на „всеки за себе си“ може временно да са вършили работа на този или онзи, но се оказаха вредни за групата. ЕС беше зона на слаб растеж и висока безработица през последните 15 години.
В крайна сметка, кризата на социалдемокрацията идва от неспособността й да даде европейски отговор на предизвикателствата на глобализацията. Обновяването й минава през съживяването и преориентирането на Европа. Защото е факт, че трайният висок растеж, защитата на работещите от всички социални рискове, борбата с климатичните промени, овладяването на имиграцията, регулирането на глобализирания капитализъм изискват един по-волеви, по-амбициозен и по-социален Европейски съюз.
–––––––––––––––
*Анри Вебер е европейски депутат и национален секретар на Френската социалистическа партия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.