Апетитите на Русия и следващият президент на САЩ

Кандидатите за президентския пост на САЩ, демократът Барак Обама и републиканецът Джон Маккейн станаха и герои на комикс, но политикатаРусия ги изправя пред сериозни проблеми. Снимка: Ройтерс

Преди две седмици изглеждаше, че най-належащ външнополитически проблем за следващия стопанин на Белия дом ще бъде как да измъкне Съединените щати от Ирак или да реши колко войници да премести в Афганистан.
Сега надигащата глава Русия, чиито танкове и войски унизиха съюзника на Вашингтон Грузия, излезе начело в дневния ред на следващия американски президент.
„Не искахме да наследим подобни отношения“, заяви Стивън Бийгън, външнополитически съветник на републиканския кандидат Джон Маккейн, имайки предвид връзките с Русия.
„Въобще няма да са добри при следващия президент на САЩ“, прогнозира Бийгън, който беше шеф на дирекция в Съвета за национална сигурност през първия мандат на президента Джордж Буш.
Съветниците на сенатора демократ Барак Обама очакват той да наследи по-слаби преговорни позиции с руснаците, ако спечели изборите през ноември.
„След инвазията американските възможности за въздействие върху Русия се стесниха“, каза Майкъл Макфаул, съветник на Обама за Русия и преподавател по политология в Станфордския университет.
След като на 7 срещу 8 август избухна конфликтът в Грузия, Маккейн и Обама предложиха сходни идеи как да реагира Вашингтон, но позициите им преди кризата дават представа за стратегията, която всеки от тях би следвал в Овалния кабинет.
Според привържениците на 71-годишния републиканец нахлуването в Грузия е доказало правотата на Маккейн, който от години предупреждава за израждане на демокрацията в Русия и за опитите й да тероризира своите съседи.
За предизборния щаб на Обама събитията в Грузия са доказателство за друг вид предупреждение: вижте какво може да стане на други места, докато САЩ са ангажирани с безсмислената война в Ирак. Сенаторът от Илинойс е против войната от самото й начало.
Има обяснение защо администрацията на Буш не обръщаше внимание на Абхазия и Южна Осетия – защото се е вторачила в Ирак, каза Макфаул.
Иронизирайки казаното през 2001 г. от Буш, че когато погледнал в очите на руския лидер Владимир Путин, „проумял душата му“, Маккейн каза през октомври: „Когато погледнах в очите на г-н Путин, забелязах три букви: К, Г и Б.“
Маккейн, бивш военнопленник от Виетнам и сенатор от Аризона за четвърти мандат, който изтъква познанията си за националната сигурност, изглеждаше възбуден от кризата. Той помести статия във вестник „Уолстрийт джърнъл“ под заглавие „Ние всички сме грузинци“ и изпрати двама свои колеги сенатори, Линдзи Греъм и Джо Либърман, в бившата съветска република.
След насилието в Грузия администрацията на Буш обмисля нещо, за което Маккейн отдавна настоява: да изхвърли авторитарна Русия от Групата на осемте най-развити страни. Останалите седем членове са демокрации от западен тип.
Обама, на 47 години, принадлежи към по-младото поколение, което няма спомени за Студената война. Той е бил само на една годинка по време на кубинската ракетна криза през 1962 г. и твърде малък, за да служи във Виетнам.
На 7 август грузинските сили се опитаха да си върнат Южна Осетия, проруска провинция, която през 90-те години обяви независимост от Грузия. Русия отвърна с най-голямото разполагане на войски извън границите си след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Маккейн прояви далновидност, предупреждавайки, че Русия ще се опита да тормози съседите си, посочи Макфаул, а Обама беше далновиден, когато предупреди двете страни да не се въвлекат във война в Кавказ.
На 23 юли, две седмици преди руските танкове да нахлуят в Грузия, Обама призова Русия „да прекрати агресивните действия, които предприема през последните три месеца“ срещу южната си съседка. Той добави и следното предупреждение:“Грузинското правителство трябва да устои на изкушението да бъде въвлечено във военен конфликт“.
През април Обама прикани правителството в Тбилиси и регионалните лидери да започнат преговори с посредничеството на международни организаци за грузинските сепаратистки региони. „Ако го бяха направили, сега това нямаше да се случи“, каза Макфаул.
„Общи действия със съюзниците и международните институции за предотвратяване на кризата – това е подходът на Барак Обама по този и останалите конфликти“, допълни той.
След като инвазията вече е факт, Обама и Маккейн като че ли имат някои общи възгледи за отговора. И двамата предупредиха Русия за сериозни дългосрочни последици.
И двамата все още настояват на Грузия и Украйна да бъде предложена перспектива за влизане в НАТО въпреки опасенията в Европа, че западната подкрепа е подпомогнала избухването на кризата.
„Неразумно е да се угажда на надигаща се имперска Русия. Апетитът й само ще се увеличава с яденето“, смята Бийгън. И все пак САЩ няма да имат за цел лоши отношения с Москва. Бийгън припомни, че Маккейн призовава също така Европа да намали енергийната си зависимост от Русия.
Обама разкритикува вчера руските действия и настоя САЩ да отпуснат 1 милиард долара за възстановяване на Грузия.
„Трябва да помогнем на Грузия да възстанови разрушеното“, изтъкна той в реч пред Ветераните от войните в чужбина – една от най-големите организации на бивши военнослужещи в САЩ.
По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.