Методът на Юрген Клинсман в грижата за българските сираци

Юрген Клинсман сред децата, подпомагани от фондацията му. Снимка: сайт на „Агапедия“

Двама сираци от домове за изоставени деца бяха приети в Софийския университет това лято. Те са възпитаници на фондация „Агапедия“, която е осигурила обучението им и старта им в живота като самостоятелни хора.
„Ако искаш да помогнеш на някого за един ден, дай му риба. Ако искаш да му помогнеш за цял живот, научи го да лови сам рибата си!” Това е мотото на екипа на фондация „Агапедия-България”. Вече 7 години те подкрепят деца и младежи, настанени „в институции” (домове за изоставени деца) и такива от социално слаби семейства, да се преборят със съдбата и да намерят своя самостоятелен път на възрастни.

Фондацията е основана от известния в близкото минало футболист Юрген Клинсман (сега треньор на „Байерн“ – Мюнхен) и неговия приятел Стефан Барт. Отначало фондацията стартира в Германия, но вече има филиали в Румъния, Молдова (където работи с деца с умствени увреждания), в момента се готви да започне работа и в Украйна. В България фондацията е от 7 години. Досега е помогнала на 30 деца на възраст между 13 и 19 години. За повечето от тях фондацията е осигурила т. нар. „защитени жилища” и ги е подпомагала в обучението им.
Основните лица във фондацията у нас са Петър и Ели Ташеви, хората, които първи са създали контакт със Стефан Барт в Германия, шеф на фондацията-майка.

Асен, Ралица Галибардова и Генчо. Снимки: авторката

„Сега акцентът пада върху социалната услуга „защитено жилище” и „Център за настаняване от семеен тип”, където децата вече са изтеглени от институцията, настанени, и вече ние работим там, на място, с тях. Тоест ние ги учим да живеят самостоятелно”, обяснява Ралица Галибардова, мениджър на проектите „Защитени жилища” и „Центъра за настаняване от семеен тип”.

За да бъдат настанени в защитено жилище, младежите трябва да са навършили 18 години и преди всичко да имат желание да завършат средното си образование. Но хората на фондацията работят с тях от по-ранна възраст, още докато са настанени в домовете. След като навършат 18 години, възможностите са в зависимост от личното им желание и мотивация – намиране на работа или продължаване на образованието във висше учебно заведение.

18-годишните Лъчо и Асен, които живеят в „защитено жилище“ на фондацията, бяха приети неотдавна в Софийския университет. Лъчо – география задочно. Асен – история редовно. (виж снимките). Сега на Асен предстои да се премести в общежитие в Студентски град и да започне самостоятелен живот.
Изпълнителен директор на фондацията е Иван Иванов, завършил е психология и богословие. Албена Асенова, администратор във фондацията, е завършила българска филология и дълги години работи с децата в един от курсовете за подготовка по български език и литература. В момента се занимава с административна работа, но помага с българския, когато някое дете има нужда и изпитва затруднение в училище. В екипа влизат и социалната работничка Петя Милчева, Веско, преподавател по компютърна грамотност и три възпитателки в „Центъра за настаняване от семеен тип”. ”Агапедия” работи и с много доброволци от Швейцария. В повечето случай това са и хората, които провеждат обучението по английски език на младежите, посещаващи центъра на фондацията.

Лъчо и Асен работят на компютрите в офиса на фондация „Агапедия“. Снимки: авторката

„След като започнахме да се развиваме и да виждаме, че децата имат интерес да са при нас, да се обучават, да правят планове за бъдещето си, тогава всъщност ние видяхме колко са неподготвени за реалния живот. Тъй като те до момента, в който са в пансион, получават всичко наготово и когато навършат 18 години, излизат навън – едни без образование, други едвам са вързали там някакво средно образование и – до тук. И за съжаление отиват в поредната институция в кв. „Захарна фабрика”, където условията са повече от ужасни. Тръгват да си търсят работа, обаче те не знаят, не умеят да си намират работа. И така, всъщност, когато го видяхме това нещо, то се очерта като един от основните проблеми, с които трябва да се справим и така дойде идеята за защитените жилища. Наехме първия апартамент в Овча купел и там настанихме шест деца”, разказва Галибардова.

В момента офисът на „Агапедия”, който е и център за неформално обучение, е посещаван от деца от различни интернати в столицата. За да не губят връзката с останалите деца в дома в Горна баня, екипът организира ежеседмични посещения в петъчните дни. Центъра посещават и младежи настанени в Центъра за временно настаняване в „Захарна фабрика“, където намират подслон онези от тях, навършили пълнолетие. Работа на екипа с тях е по-скоро в посока да ги насърчават в намирането на работа.

Юрген Клинсман сред децата, подпомагани от фондацията му. Снимка: сайт на
Юрген Клинсман сред децата, подпомагани от фондацията му. Снимка: сайт на „Агапедия“
Юрген Клинсман сред децата, подпомагани от фондацията му. Снимка: сайт на Генчо мие съдовете в кухнята. Снимки: авторкатаКухнята на защитеното жилище, в което живеят тримата младежи. Снимки: авторкатаСтаята на Асен. Снимки: авторкатаСтаята на Асен с темите за кандидатстудентския изпит по история. Снимки: авторкатаАсен, Ралица Галибардова и Генчо. Снимки: авторкатаКолекцията с шалчета на футболни клубове в стаята на Лъчо. Снимки: авторкатаЛъчо учи за кандидатстудентски изпит в УНСС. Снимки: авторкатаЛъчо и Асен работят на компютрите в офиса на фондация Асен на вратата на стаята си. Снимки: авторкатаСнимки: авторката

Иван Иванов: „Работим за информиране на обществеността за приемната грижа, за ползите от нея. Същевременно ще обучаваме приемни семейства, ако има такива желаещи. Първоначална консултация, а след като станат приемно семейство, също ще продължим да ги подкрепяме с различен вид помощ.
Момичета и момчета от по-големите минаха през защитените жилища, самостоятелни са, имат работа, част от тях са студенти. Водят самостоятелен живот.”

Албена Асенова: „Целта е повече деца да бъдат изведени от институция и да бъдат или настанени в защитени жилища или обхванати от приемна грижа или по някакъв начин интегрирани, за да не вегетират в „институция”. Въпреки, че има добри плодове в защитените жилища, не може да направим чудеса. Осемнайсет години му е толериран някъде мързелът, непостоянството, липсата на мотивация за постигане на каквото и да било добро в живота. И ние не можем за една година след това да направим чудеса с характера на един оформен човек. И за това решихме, че е по-добре да инвестираме в тези деца докато още са по-малки и имат по-големи шансове да си развиват потенциала. Защото всичките имат потенциал, но когато мързелът е взел връх над всичко, няма как да стане.”

Наличието на многото нуждаещи се деца не само от институции, а и от разпадащи се семейства, от такива, които разсиновяват дадено дете, и други, карат самите социални служители да търсят екипа на „Агапедия” като алтернативна възможност за настаняване, различна от интернат. В желанието си да удовлетвори тези нужди, фондацията се обръща за помощ към различни общини в столицата за осигуряване на общинско жилище с по-достъпен наем, откъдето обаче не получават нужната подкрепа.

Ралица Галибардова: „Първо ние имаме ангажимент към тези защитени жилища. Идеята не е просто да изнесем децата и да ги вкараме в един апартамент, който е обзаведен. Идеята е да сме до тях през цялото време докато се стабилизират и успеят да заживеят самостоятелно. Значи ние им подсигуряваме жилището, поемаме им режийните, наема и стипендия за храна, така че те да нямат проблем да завършат средното си образование. Защото при нас това е най-важното.”

Генчо мие съдовете в кухнята. Снимки: авторката

За да упражнява контрол, екипът често посещава квартирите. Поддържа връзка с класните ръководители, но, преди всичко, това се случва през изградените добри приятелски отношения с децата, настанени в тези защитени жилища. Като резултат на отговорностите, които настанените младежи трябва да поемат, се променя и начинът им на живот. Те започват да се грижат сами за себе си. Извън пансиона, където храната е осигурена, тук се налага сами да се грижат за това. Едно от първите неща, които научават, е как да разпределят месечните си пари, така че да успеят да покрият разходите си за целия период. Учат се също и да се грижат за жилището си, друго нещо, което не им се е случвало преди това в живота в интернат. Планират си времето, така че да спазват и правилата, защото жилищата си имат определени правила. За онези, които не ги спазват или се опитват да ги заобиколят, първоначално има предупреждение. Макар и след даваните многократно шансове от екипа, на някои от настанените в защитено жилище младежи им се налага да напуснат в 3 или 6-дневен срок. Те много бързо разбират и се научават, че трябва първо да се мисли, а после да се действа, и че в този живот има правила, които всички трябва да спазват.

В центъра за настаняване от семеен тип има постоянно присъствие на възпитател. Едната от жените живее там и изпълнява функцията на майка, с която децата прекарват вечерите и споделят емоциите на отминалия ден. Целта е да се създаде максимално близка до семейната атмосфера, затова и децата участват активно в планирането и разпределението на бюджета, всички чистят и готвят, учат, обсъждат поведението си.

Ралица Галибардова: „Един ден в Центъра за настаняване от семеен тип минава горе долу така. Стават сутрин, заедно с възпитателя, който е там, правят закуската. След което се разпределя денят. Когато сме на училище, всеки си сяда в стаята, учи си, подготвя се, обядват, тръгват на училище. Вечерта са прибират, винаги се изчакват. Вечерят заедно. Точно както в едно нормално семейство. Жената, която спи там се явява като тяхна майка. Вечер споделят с нея, говорят си, играят и лягат. Много им е забавно и децата са много са щастливи, че са там.

Още преди да получи лиценз за приемна грижа, фондацията има четири приемни семейства, едно от които това на Петър и Ели Ташеви. Желанието на „Агапедия” е следващият Център за настаняване от семеен тип да бъде в къща, където ще могат да се вземат още деца и да имат осигурено повече лично пространство.

Програма „Студенти” в „Агапедия” е една от „по-малките” дейности на фондацията, но със същото голямо значение, каквото имат всички останали. Целта на тази програма е да подкрепи и помогне на онези от младежите, които желаят да продължат обучението си в университет. След интервю, проведено лично от Стефан Барт, той, заедно с екипа преценяват и подпомагат конкретни деца, които заслужават и могат да продължат напред. Програмата предлага заплащане на курсове за кандидат-студенти. Отделно и всичко останало, което е свързано с подготовката и самите кандидат-студентски изпити.

В настоящия момент „Агапедия-България” получава финансова помощ от своите партньори „Агапедия-Германия” и „Интегра-БДС”. Има частни спонсори от САЩ и Западна Европа, а също така и сънародници, които помагат според възможностите си и чрез частично поемане на някои от консумативите по отглеждането на децата.
Фондация „Агапедия-България” се нуждае не само от финансова подкрепа, а и от хора, готови да инвестират част от времето си в интересни занимания с децата и младежите включени в тези проекти.

Иван Иванов: „Ако някой иска да се включи и да участва като доброволец, винаги е добре дошъл. Ние с удоволствие ще го запознаем, ще го подкрепим да се включи там, където се чувства най-сигурен и във винаги удобно време за него. Нашия офис е функционирал години наред от понеделник до събота, а по принцип и в неделите, но не като офис, а като спортни занимания – на Витоша, футбол, волейбол и др.
Ако говорим за финансова подкрепа, бих отправил призив към всички, които биха искали и биха могли да се включат дори и в най-дребни и малки неща. Ние имаме вече такива дарители. Частни лица, а също и фирми, тук, в България. Идеята ни е да провокираме българските дарители, които не са никак малко и които са много щедри, но имат притеснения, за това как ще се използват парите и по какъв начин. В тази посока, ние се стараем да бъдем прозрачни. Някои дребни неща, които биха могли да бъдат полезни финансово, е, ако един дарител се съгласи да поеме месечно картата за градски транспорт на едно от децата или джобните на децата всеки месец. За едно дете – 30 лв. Говоря за тези дребни, малки суми, които обаче за нас са много значими и много важни. Имаме дарител, който в момента ни подкрепя точно в тази посока. Поема едно дете на което плаща карта за градски транспорт за цяла година. Имаме други дарители, които дадоха за спортните занимания на две деца през цялата учебна година – плуване. Да бъдат записани на плуване. И всеки месец те плащаха таксата, за да бъдат записани на курса по плуване. Така че, готови сме за тези малки неща. Никой не говори за наеми, защото там са големи цифри. Макар че бихме се радвали ако някой поеме и наем на защитено жилище.”

Още за възпитаниците на фондацията в e-vestnik: Яна и Асен – от интерната до фармацията, Ницше и други мечти и на сайта www.agapedia-bg.org.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.