Обама – политически гений или слаб кандидат?

в. Файненшъл таймс

Кандидат-президентът на Демократическата партия Барак Обама на предизборна кампания в Канзас, Мисури. Снимка: Ройтерс

Тази седмица демократическата партия ще разпали известна еуфория в Денвър. Тъмен облак на безпокойство обаче се носи над партийния конгрес. Една ужасяваща истина започва да просветва на демократите. Барак Обама не е политическият гений, появяващ се „веднъж на поколение“, когото смятаха, че са открили. Напротив, той е слаб кандидат за президентския пост.

При слаба икономика, непопулярна война и хаос при републиканците демократите трябва да могат да спечелят лесно президентските избори. Кандидатът на демократите Обама обаче е с изравнени позиции със съперника си от Републиканската партия Джон Маккейн. Вярно е, че Обама има някои реални плюсове – интелигентност, стил, добър външен вид, качества за звезда. Историята обаче показва, че той е много рисков кандидат.

От 1968 година демократите са печелили само три от десетте президентски надпревари. И двамата им успешни кандидати – Джими Картър и Бил Клинтън – бяха бели центристки губернатори от южните щати. Всеки път, когато демократите номинираха либерал извън Юга – Джордж Макгавърн, Уолтър Мондейл, Майкъл Дукакис, Джон Кери – губеха. Обама е северняк. Либерал. Бивш университетски професор. И е чернокож. Смел избор предвид обстоятелствата.

Необичайната лична история на Обама – син на чернокож кениец и бяла американка, отгледан отчасти в Индонезия – му позволи да напише увлекателна интроспективна автобиография – „Мечтите на моя баща“. Но историята на неговия живот може да се стори малко екзотична на повечето американски избиратели. Ранните години на Джон Маккейн лесно могат да станат сценарий на холивудски филм. Младините на Обама са по-скоро за второразрядна пиеса.

Маккейн може да разказва истории за героизъм като военнопленник във Виетнам. Обама е бил студент в елитни университети на път към себеоткриването. Той пише: „За да не бъда сметнат за предател, избирах приятелите си много внимателно. Политически по-активните чернокожи студенти. Чуждестранните студенти. Американците с мексикански произход. Марксистките професори и структурните феминисти. Обсъждахме неоколониализма, Франц Фанон, евроцентризма и патриархата.“ Дори да допуснем самоиронията, това не е съвсем типичната Америка.

Ясно е, че на Обама му липсва опит. Но това не би трябвало да бъде бариерата за влизане в Белия дом. Същото важеше за демократи, спечелили президентския пост – Джон Кенеди, Джими Картър, Бил Клинтън.

Расовата принадлежност обаче е по-голям проблем. Засега фактът, че Обама е афроамериканец, може всъщност да му е помогнал. Както пише американският изследовател Шелби Стийл: „Когато можеш да представиш заслужаваща доверие кандидатура за Белия дом след едва две години като сенатор от Илинойс, значи нещо в обществото те дърпа напред.“

Но първичните избори на демократите, с висок дял на чернокожи и либерално настроени бели гласоподаватели, са едно нещо. Съвсем друго са общите избори. Дори в надпреварата на демократите обаче Обама стана печално известен със затрудненията си да спечели гласовете на работническата класа в ключови щати като Пенсилвания. Скорошно проучване на „Ню Йорк таймс“ загатва точно колко висока летва ще трябва да прескочи Обама. Макар едва 5 на сто от американските избиратели да казват, че няма да гласуват за чернокож, според 27 процента САЩ не са готови за чернокож президент.

Обама води предизборната си кампания като кандидат, който по една случайност е чернокож, а не като чернокож кандидат. По този начин той искаше да увери белите избиратели, че не е от онези афроамериканци, които говорят безкрайно за расовите въпроси и се опитват да ги накарат да се почустват зле. Напротив, глас за Обама може да ви накара да се почуствате удовлетворен от себе си и от расовите отношения в Америка.

Така че имаше известна цинична гениалност в обвиненията от щаба на Маккейн, че Обама е този, който „играе с козовете на расовата принадлежност“. Така те оспориха идеята, че Обама е „пострасов“ кандидат и експлоатираха възмущението на белите от онова, което според някои е специално отношение към чернокожите. Проучването на „Ню Йорк таймс“ показа, че 26 на сто от белите американци смятат, че са били жертва на дискриминация.

Изключителната деликатност на въпроса за расовата принадлежност поставя кампанията на Обама пред дилема, когато става въпрос за отблъскване на атаки. Общоприета истина сред демократите е, че предишни кандидати, особено Дукакис и Кери, загубиха, защото твърде бавно отвръщаха на негативната кампания на републиканците. Но ако щабът на Обама подозира, че републиканците прибягват към расизма, ще трябва да се замислят добре, преди да отправят критики. Подобно обвинение веднага ще бъде сграбчено от гладните за скандали медии, което ще постави расовите въпроси в центъра на изборите. А това само може да помогне на кампанията на Маккейн.

Естествено и Маккейн има своите уязвими места. Той ще навърши 72 години и някои проучвания подсказват, че избирателите по-скоро биха гласували за чернокож, отколкото за пенсионер. Неспособността му да си спомни колко къщи притежава предполага, че или е необикновено богат, или леко изкуфял – нито едно от двете впечатления не помага за каузата му.

Структурните фактори, които според демократите благоприятстват успеха им през тази година, определено са факт. Американците са в мрачно настроение заради икономиката и положението в страната като цяло. Непопулярността на президента Джордж Буш ще бъде камък на шията на републиканците. Обама набра ужасно много пари, води умела кампания, която победи страховитата машина Клинтън и разполага с армия от силно ентусиазирани поддръжници. Но все още е много уязвим кандидат. Може ли да загуби? Да, може.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.