К20 или защо при ядрена война ще оцелеят швейцарското правителство и хлебарките

„Съоръжение за сигурност К20” се крие в Алпите край Берн. То е изградено от швейцарското правителство, за да го спаси в случай на атомна война. Снимка: блик.де

При ядрена война швейцарското правителство може да се скрие в планините – в един бункер в Алпите край Берн. Дълго време точното положение на „съоръжение К20” беше толкова секретно, че дори журналистите нямаха право да пишат за него. Сега обаче то излиза на светло.
Ако наистина се стигне до ядрена война, „тогава единствените оцелели ще бъдат членовете на американското правителство, както и някои видове насекоми, казва Фредерик Венетц. Както и цялото швейцарско население”, добавя след това.

Венетц е президент на лобистката група „Закрила и сигурност” и се бори за запазването на „швейцарската национална светиня” – бункерът. На практика в мазето на всяка къща, всяко училище и всяка болница има подобно цивилно защитно съоръжение. На седемте милиона швейцарци се падат общо 270 000 защитни помещения – толкова много, колкото никъде по света.

Бункерът на бункерите обаче е „съоръжение К20”, каквото е кодовото име на тайния бункер за швейцарските управляващи. В случай на криза и особено при атомно нападение цялото ръководство на държавата – т.е. Федералното събрание – заедно с антуража от генерални секретари, съветници и парламентаристи трябвало да избяга в посока Кандерщег.

Планинското селище в Алпите край Берн е разположено на 1200 метра надморска височина, заобиколено от величествени върхове. Някои от тях се извисяват на над 3500 метра и са покрити със сняг. Планинският масив дори може да се види от Шварцвалд. Тук някъде дълбоко под върховете се намира военното съоръжение, струващо 259 млн. франка. То е голямо колкото средноголяма къща и може да подслони няколко стотици души за срок до половин година като им осигури закрила от атомна, биологична или химическа заплаха.

Кандерщег се намира на леснодостъпния от транспортна гледна точка път Льочберг-Симплон, който е вторият популярен маршрут посока север-юг в Швейцария. От Цюрих до тук се стига за два часа с кола или с влак. „К20” се намира някъде в покрайнините на селището, близо до каменния северен вход на 14-километровия тунел Льочберг.

И днес министерството на отбраната третира „К20” като секретен обект. „Ако той бъде разкрит, това може да навреди на работоспособността на парламента, на сигурността на населението и на изпълнението на задачите на армията, както и на външнополитическите интереси на Швейцария,” твърди говорителят на армията Кристоф Брунер.

„Как се стига до бункера?”

Дървената къщичка Alp Stübli е последният хотел, преди долината да прелее в непроходим терен. След няколко глътки местен специалитет за повече смелост – смес от черно кафе, сливова ракия и сметана – питаме местните: „Как се стига до бункера?” Отговорът на най-стария гост идва без заобикалки: „Точно тук отзад е.”

Камери за видеонаблюдение опасват пътя към „К20”. В бункера се влиза след сканиране на ириса и въвеждане на персонален ПИН-код. Снимка: блик.де

И наистина, точно зад станцията на местния лифт Sunnbüel една безукорно асфалтирана уличка води към предизвикващия световъртеж зъбер I d’Schleife, част от високия 2154 връх Йегертосе. Малко след това минаваме през почти незабележим портал, каквито има хиляди в швейцарските паркове. Само камерите за наблюдение на дърветата малко ни озадачават. И тогава изведнъж се озоваваме пред бетонния портал на „К20”.

Представяхме си го по-драматично. Поне в мрачния стил на бункера на Фюрера. Приветливо светлият бетон със стъклени елементи напомня много повече на входа на тунел на магистрала. Правим няколко снимки напълно необезпокоявани.

Работите по строителството на „К20” започват през 80-те години, по времето на Студената война. Съоръжението трябвало да предостави закрила от съветските атомни ракети. „Военните се страхуваха най-много от атомната зима в Европа,” спомня си някогашният съветник в Берн Пол Гюнтер. Но на критично настроените към армията социалдемократи „К20” бил представен като защита от авария в атомна електроцентрала. През 90-те години парламентът гласува за изграждането на съоръжението под формата на правителствен бункер. Сесията в народното събрание е закрита, всички журналисти трябвало да напуснат залата, а завесите били спуснати.

Достъп само след сканиране на ириса

„След портала се паркират държавните лимузини и военните камиони”, обяснява бивш офицер, който на времето прекарал няколко дни в „К20” като част от военно учение. Всички посетители трябва да оставят на входа мобилни телефони, камери и лаптопи. Има абсолютна забрана за снимане. Заради съображения за сигурност се сканират ирисите – метод, който е по-бърз и сигурен, отколкото идентифицирането с отпечатъци от пръсти, разпознаване на гласа или проверка на снимка. Освен това всички трябва да се идентифицират допълнително и с ПИН-код. Чак след това могат да се качат на подземната железница, която за пет минути ще ги закара до основната част на „К20”. „Човек се чувства като във вътрешността на голям кораб”, твърди офицерът. Има два аварийни изхода – единият води към тунела на наземната железница, а другият – в долината Гастернтал.

За да може в случай на криза швейцарското правителство да продължи да комуникира с населението, бункерът е оборудван с радио и телевизионно студио. Освен това има и зала да видеоконферентна връзка. „Помещенията за почивка за членовете на правителството са мебелирани в семплия стил на 50-те и 60-те години,” спомня си Йозеф Ланг, депутат от кантона Цуг. Като член на Комисията по сигурност той имал право да посети „К20” преди години.

Освен „К20” в Швейцария има още 20 подобни съоръжения за управляващите. Под мотото „Всеки кантон с бункер” преди повече от 30 години Националният съвет задължил кантоните да изградят такива помещения. На данъкоплатците това струвало 80 милиона франка, а годишната издръжка на 19-те строежа поглъща по един милион франка.

За левите депутати това са пари на вятъра. „Във военно отношение тези бункери вече нямат смисъл,” казва Ланг. Затова и поддържането на секретността им също е прекалено. В Интернет могат да се намерят GPS-координатите на „К20”, които заблуждават и сочат към отдалечения на доста километри връг Блюмлисалп. Истинските координати на „К20” са 46° 28′ 33“ северна ширина и 7° 39′ 54“ източна дължина.

От години швейцарското правителство си играе на котка и мишка с медиите. Когато преди няколко години „Велтвохе” и „Баслер цайтунг” „издадоха” два от регионалните бункера, журналистите бяха привикани на няколкочасови разпити и бяха съдени от военен съд. „Това не е ли скандално от гледна точка на правовата държава – генерал да осъди журналист. Това е типично за военните диктатури”, недоволства Йозеф Ланг.

По-късно обаче гласността се налага и в Швейцария. За разследването на Шпигел швейцарското правителство за пръв път смекчи тона: „Съоръженията са стрували парите на много данъкоплатци, а защитната им функция в случаи на катастрофи все още е актуална. В рамките на цивилните задачи местоположенията на тези съоръжения не трябва да са непременно секретни,” каза говорителят на Националния съвет Освалд Зиг.

Армията също може да избегне скандала. „Защитните помещения са гениално швейцарско откритие, казва Фредерик Венетц. В мирни времена те могат да се използват за различни цели като например за съхраняване на конфитюри, за репетиции на рокзвезди в пубертета и изби за скъпо вино.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.