СофияПловдивВарнаБургасРусе

Да останеш в Лас Вегас – пристрастен към хазарта

Лас Вегас е раят на казината, но и град на 120 000 пристрастени към комара. Снимка: вегасонлайн.де

В Лас Вегас живеят около 120 000 пристрастени към хазарта. За една от тях разказва в. „Тагесцайтунг“. Лиз Нойбауер се поддава на изкушението да спечели джакпота поне веднъж. Но за разлика от много други Лиз успява да се пребори с порока си.

В Palace Station е толкова тъмно, че човек не може да разпознае цветовете на черно-кафявия килим. Той обаче е минал през най-добрите си дни. Тук не може да се види много от блясъка на пищните казина в сърцето на Лас Вегас. От боксовете приглушено се чува музиката на Били Джоуел, която се заглушава от ръмженето и бръмченето на автоматите за игра. Близо до един от изходите светят осем машини за покер. Две лица са залепнали за тях. Тук по-рано е седяла и Лиз Нойбауер, при това прекалено често.

Страстта към комара

Пристрастеността към хазарта е диагноза, която спада към ненормалните навици и смущенията на контрола над импулсите. Прекалено силното желание за игра често се свързва с мисли, които се отнасят до обещаващите успех игри, свързани с методи за печалба с голяма вероятност за осъществяване. Опитите да се противостои на това желание се провалят. От психологическа гледна точка самата игра служи за компенсация на страхове, депресии или чувство на вина.

Необходимите за развитието на зависимостта положителни предпоставки се определят от биохимическите промени в мозъка, предизвикани от прекомерната игра. Постепенно, в течение на заболяването, играта измества другите форми на преодоляване на проблемите. Освен до финансови затруднения, често се стига и до социална изолация. Според официалните данни в Германия има между 103 000 и 265 000 пристрастени към комара. А всеки един от тях профуква за една година около 20 000 евро.

Този предиобед 70-годишната жена седи на черния диван в офиса на д-р Хънтър. Тя прокарва нервно ръце през късите си боядисани в русо коси, има тъмни кръгове под очите и постоянно се намества на мястото си. Днес изобщо не се чувства добре, казва тя. Когато съдбата се пошегува с Лиз, когато животът отново й се стори отвратителен, тя отива в Problem Gambling Center. Това е център за терапия на пристрастени към комара, разположен само на 500 метра от Palace Station. Лиз е „чиста” от много години, но тя е и ще си остане пристрастена. Защото страстта не изчезва – човек може да я контролира, но не и да я победи.

В Лас Вегас страстта е вездесъща и невидима. Според експертите в града живеят около 120 000 пристрастени. Те залагат заедно с милионите туристи, не могат да бъдат разпознати с просто око и олицетворяват конфликта в този метрополис за развлечения: удоволствието от играта срещу пристрастеността към хазарта. Или, ако трябва да се изразим с думите на д-р Хънтър: комарът като социално общуване срещу комара като принуда и насилие. „Пристрастените към комара прекрачват една невидима граница”, казва Лиз. Тя знае, че „в Лас Вегас е невероятно лесно да минеш от другата страна”.

Пустинният град в щата Невада е раят на гигантските казина. Само през 2006 година играта с късмета е вкарала в касите му 8,2 милиарда долара. А тенденцията е за увеличаване на сумите. Още на летището примигват първите едноръки бандити. Лиз е играла навсякъде, във всяка свободна минута. „Исках да избягам от напрежението на живота”, казва тя.

Тя спира за малко и търка зачервените си очи. След това разказва за падението си. През 1983 година седнала за първи път пред автомат за покер. „Вече не исках да съм баба, майка или съпруга. Исках да бъда просто аз.” След това споделя как се е отбивала да залага още от сутринта, преди да отиде на работа в магазина за мебели. Засядала пред автоматите и в обедната почивка. А след края на работния ден потъвала в казината.

Входът на казино Palms в Лас Вегас. Снимка: Ройтерс

Лиз профуквала заплатата си, спестяванията си, вземала от роднините си пари на заем, които никога нямало да върне. На определен етап разбрала, че е пристрастена към комара. Но казва, че никога не е била достатъчно силна, за да спре. На 27 март 1990 година Лиз Нойбауер решила да сложи край живота си. Тя поглежда към тавана в офиса на д-р Хънтър и казва: „За щастие някой там горе имаше други планове за мен.” Д-р Хънтър кима в съгласие.

Понякога докторът и Лиз изглеждат като възрастна семейна двойка. „Тя наистина беше изчерпана, когато дойде при мен. Днес изглежда по-добре, отколкото на онзи 28 март 1990-та”, разказва Хънтър и й намига. „Тогава той беше красив и с червена коса, не дебел и посивял, както сега”, отвръща му Лиз. Д-р Хънтър е на 51 години, но изглежда по-стар. Когато Лиз излиза замалко от стаята, той казва: „Тя наистина беше развалина. Беше тотално изолирана. В живота й нямаше нищо друго освен комара и плача.”

Хънтър е корифей. През 1986 година той основава заедно с Робърт Къстър Problem Gambling Center. „Пристрастеността към комара не е морална слабост, а болест, също като алкохолизма. Междувременно този факт, отричан преди 30 години, вече е доказан”, казва той. Зависимостта възниква в мозъка, също като при наркотиците. Отделя се нервнотрансмитерът допамин, който предизвиква усещане за щастие. А мозъкът иска все по-големи количества. „Пристрастените изключват и вече не възприемат други радостни събития. Накрая са напълно изчерпани. По-късно сами ще се убедите в това“, обяснява Хънтър.

„Не възприемах нито цветове, нито лица, само една сива каша”, разказва Лиз. За нея сивата каша е бягство от проблемите на всекидневието: „Родителите често ми внушаваха, че не съм достатъчно добра.” Бракът й засилва това усещане. Когато се ражда внукът на Лиз, мъжът й не иска да вижда детето, тъй като било от смесен брак. „Това беше ужасно, но въпреки това обичах съпруга си”, казва Лиз. Заплаква, но след секунди се овладява. Емоциите на Лиз се сменят често, почти толкова често, колкото картите в автоматите за покер.

Преди няколко дни мъжът й починал. А тя се страхува да не се върне към комара. Д-р Хънтър ще я придружи до „предиобедната” група и тя ще се подложи на групова терапия за първи път в живота си.

Колаж: Обърн джърнал

В една голяма зала със зелен килим са подредени в полукръг двадесет метални стола. Пристрастените идват един след друг, днес те са 12. Хънтър и колегата му Хуи ги поздравяват. Това е малко скучна среща, подобна на срещите на анонимните алкохолици. Има кифлички и представяне на всеки участник. „Здравейте, аз съм Маги и съм пристрастена към комара.” „Здравей, Маги”, отвръща й групата. „За последен път играх преди три месеца, а последният ми сеанс беше преди два дни, казва Маги и сияе. В момента наистина се чувствам добре. Ще успея. Йе!”

Следващият мърмори: „Аз съм Ник, аз съм пристрастен към комара. За последен път залагах преди два дни.” Сега разбираме какво има предвид Хънтър: когато хората идват при него, те наистина са като изстискани. Лицето на Ник е пепелявосиво, червената му бейзболна шапка е нахлупена ниско, той мънка: „Чувствам се наистина отвратително.” Хънтър го окуражава: „Всички тук са се чувствали така. Но животът продължава. И човек изведнъж започва да се радва на нещо нормално, като например на едно страхотно кафе или нещо подобно.” „Да, точно така”, провиква се Маги.

След това идва ред на Лиз. Тя преглъща, гледа към пода и започва да говори: „Значи така, мъжът ми, т.е. моят мъж почина. И в момента изобщо не знам какво да правя.” Тя подсмърча, а след това разказва за стария си план за самоубийство: на 27 март 1990 решила да отиде с колата си в пустинята и да умре от жажда зад някоя скала. Страстта към хазарта я била разяла. И вече седяла в колата, когато се оказало, че резервоарът е празен, а тя няма пари. Днес тя нарича това Божия намеса. Може да се каже, че Лиз била толкова зле, че не успяла да организира смъртта си. Тя изтичала при дъщеря си и там избухнала в ридания. А дъщеря й се обадила в Problem Gambling Center. „И сега седя тук и не съм играла от 18 години. А този там, казва тя като сочи д-р Хънтър, той ме спаси.” Някои от групата ръкопляскат. Време е за почивка за кафе.

След това думата взима Хънтър: „Може да се опрете на това, че на хазартната индустрия изобщо не й пука за вас.” И използва една малко странна метафора: казината, това са рибарите. Те ловят риба без никаква отговорност. Хващат всички риби, но и делфини. А делфините, това са пристрастените от тази група. Хънтър поглежда към полукръга, а „делфините” кимат в съгласие. Подобни образи дават самоувереност. Хънтър настоява: „Трябва да направим всичко възможно, за да се преборим с опасността от пристрастяването.”
И наистина междувременно нещо се прави, макар и често спорадично. Плакати в казината, най-често поставени на незабележими места, предлагат горещи телефонни линии за пристрастените. Хънтър се е борил десет години, преди щатът Невада да му отпусне финансова помощ. На много места може да се намерят брошурите When the fun stops (Когато престане да е забавно).
Зад тези брошури стои Съветът по проблема с хазарта на Невада – организация, която сътрудничи с Gamblers Anonymous – анонимните пристрастени към хазарт. Тя има групи за самопомощ в цяла Америка, а първите от тях са основани през 1957 година. В Лас Вегас се събират всяка седмица около сто групи. Те работят като анонимните алкохолици и имат 12-степенна програма. Първата стъпка е прозрението, че са безсилни срещу комара. Следващите стъпки имат религиозен отенък, препоръчват се и молитвите.

Има и хора, които се борят сами. Такъв е 42-годишният Франк – с увиснали рамене, сини дънки и зелено-бяло блуза. Нарича се „проповедник на любовта” и предупреждава за опасността от хазарта. „Пристрастените към комара нарушават няколко от десетте Божи заповеди. Те се молят на автоматите като на Господ. Не са доволни от това, което Бог им е дал, и искат повече.” И им препоръчва да напуснат Лас Вегас, за да излекуват душите си.

Лиз Нойбауер не е напуснала Лас Вегас. Тя е успяла да се спогоди с града. Ходи само в ресторанти, в които няма автомати. Веднъж един телевизионен екип поискал да направи интервю с нея пред автомат за хазарт. Лиз отказала категорично. „Ако още веднъж се приближа до такава адска машина, ще умра.”

По в. Тагесцайтунг

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.