Непроизволен изстрел по руски

Мохамед Евлоев. Снимка: ингушетия.ру

На 31 август в Назран, столицата на република Ингушетия, част от Руската федерация, е убит Мохамед Евлоев, собственик на обвинявания в екстремизъм сайт „Ингушетия.ру“. Той умира в болницата от огнестрелна рана в главата.
В деня на смъртта си Евлоев пристига със самолет от Москва. В същия самолет пътува и президентът на Ингушетия Мурат Зязиков, но свидетелствата сочат, че държавният глава си е тръгнал от летището преди около собственика на скандално известния сайт да се развихрят събитията, довели до гибелта му.
След кортежа, който отвежда президента, пред самолета спира друга колона автомобили с въоръжени униформени, които вкарват насила Мохамед Евлоев в една от колите и го откарват. Малко по-късно той се озовава в болница с огнестрелна рана в слепоочието. Лекарите няколко часа се борят за живота му, но той умира на операционната маса.

Кои са убийците?

Според източници на самия сайт „Ингушетия.ру“, собственикът на сайта е отведен от сътрудници на ингушката милиция и там е присъствал лично министърът на вътрешните работи. В колата Евлоев е застрелян в главата, след което е бил изхвърлен на пътя. Там раненият е намерен от близките му, които са го посрещали на летището и вероятно са станали свидетели на задържането му. По данни на агенция „Интерфакс“ Евлоев бил задържан от милиционери, които искали да го отведат за разпит в управлението на милицията. Докато го карали, той по някакъв начин получил куршум в главата. От МВР заявили пред агенцията, че собственикът на опозиционния сайт се опитал да издърпа автомата на един от милиционерите, започнало сбиване, при което Евлоев бил ранен. Според източник на РИА Новости също от МВР, в колата бил „произведен непроизволен изстрел от пистолета на един от милиционерите“.

Непокорният сайт

Мохамед Евлоев е адвокат, бивш прокурор в малката република, граничеща със Северна Осетия. През 2001 г. основава сайта „Ингушетия.ру“, който става известен с остри критики срещу ръководството на република Ингушетия и особено срещу президента Зязиков. Сайтът публикува материали за осетино-ингушкия конфликт, а също и критични анализи за политиката на Русия в Кавказ. Заради дейността на „Ингушетия.ру“ през юли 2007 г. в Москва, където е адресно регистриран Евлоев, срещу него е повдигнато обвинение за разпалване на междунационална омраза. В Ингушетия също изравят стари обвинения от времето, когато е работил в прокуратурата, но той смятал, че го преследват именно заради публикациите на сайта.

Всъщност Евлоев се оттегля от прякото ръководство на сайта още през декември 2007 г. Обяснява решението си с молбите на близките, които се опасявали за живота му. Така Евлоев прехвърля отговорността за публикуваните материали на редакцията на сайта, но си остава негов собственик. Доскоро главен редактор на „Ингушетия.ру“ е Роза Малсагова, срещу която руските следствени органи завеждат няколко наказателни дела за екстремизъм и разпалване на омраза. През август 2008 г. тя напуска Русия  с трите си деца и иска политическо убежище във Франция.

Паралелно с тези разследвания се предприемат опити да се затвори сайтът „Ингушетия.ру“. Съдилищата обаче отказват да постановят решение за затваряне на сайта поради неговата безсмисленост: „Ингушетия.ру“ е регистриран в САЩ и се намира извън зоната на действие на руските закони. През май 2008 г. Кунцевският районен съд в Москва решава, че щом не може да се закрие сайтът, трябва да се блокира достъпът на руските потребители на Интернет до него. Въпросът как да стане това и как да се контролира, засега няма отговор. Ето защо сайтът „Ингушетия.ру“ продолжава да действа. Животът на собственика  му обаче е прекъснат „непроизволно“. Само ден след възпоминанието за 50-годишнината на убитата през 2006 г. Анна Политковская.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.