Украйна ще остане твърда към Кремъл

РИА Новости

Украинският президент Виктор Юшченко целува националното знаме на церемония на Деня на националния флаг в Киев на 23 август. Снимка: Ройтерс

На 27 август Виктор Юшченко заяви, че Украйна не подкрепя решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, и допусна, че може да бъдат повишени арендните вноски, плащани от руския Черноморски флот за базата му в Севастопол. Същевременно въз основа на издаден по-рано президентски указ правителството в Киев прие постановление, с което регламентира пресичането на украинската граница от руски военни кораби.

Украински официални лица вече се бяха изказали в подкрепа на действията, предприети от Грузия. Междувременно президентът Юшченко посети Тбилиси, където направи остри изявления с антируска насоченост. Реакцията на украинското ръководство и на част от политическите сили в страната до голяма степен е закономерна. След „оранжевата революция“ външнополитическият курс на страната направи рязък завой в западна посока. Това е логично – Украйна беше разглеждана като един от основните тарани, който се очакваше да дестабилизира ситуацията в постсъветското пространство чрез изостряне на руско-украинските отношения. Отчасти така и стана. Голяма част от населението обаче не прие антируския курс на украинското ръководство и това не позволи замисълът да бъде осъществен изцяло. Сценарият за окончателно скъсване на отношенията между Русия и Украйна започна да буксува.

Събитията в Южна Осетия дадоха нов шанс на днешните украински лидери. Украйна и нейният президент отново се озоваха в центъра на вниманието на западните страни. Масираната кампания в подкрепа на Грузия, организирана от украинското ръководство, прерасна фактически в следващ етап от „оранжевата революция“. Защото вече минаха няколко години от края на 2004-та и целите, формулирани навремето от западните спонсори на украинските събития бяха някак позабравени. А те предвиждаха чрез новото ръководство да прокарват политика, активно насочена срещу Русия. Многомилионните средства, изразходвани от спонсорите на революцията, за да поставят на власт „своя“ кандидат, не бяха инвестирани в името на демократичните ценности. Огромната дейност, развивана няколко години в Украйна, не бива според тях да отиде нахалост.

В тази връзка се поражда следният въпрос: как ще се развиват занапред отношенията между Русия и Украйна, каква трябва да е руската външна политика? Според мен Русия трябва да си дава сметка за три важни момента.

Първо, украинската външна политика все така ще е насочена към членство в европейските и в евроатлантическите структури. С подкрепата на част от европейските държави и на САЩ Украйна ще запази твърда позиция по един широк спектър от проблеми в отношенията с Русия. Независимо дали ще преговаря за Черноморския флот или за газовите доставки. Важното е Русия да бъде представяна като „агресор“, който прилага различни методи за натиск върху „младите демокрации“.

Друг фактор са наближаващите президентски избори в Украйна, насрочени за началото на 2010 година. Това ще тласне всички политически сили без изключение неволно да разиграват една външнополитическа карта – отношенията с Русия. Тема, която ще съдейства за сплотяване на електората и обещава сигурна печалба сред населението и на Източна, и на Западна Украйна.

Трети фактор е изострянето на политическите и на социално-икономическите проблеми в Украйна. Противопоставянето между отделните клонове на властта, което може да бъде премахнато само чрез промени в конституцията; диаметрално противоположните възгледи и оценки за дейността на войните от Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти (б.р.- по време на Втората световна война) сред хората от източната и от западната част на страната; различното тълкуване на събития от историята; рязкото влошаване на икономическата ситуация – всичко това ще се отрази върху равнището на двустранните отношения между Украйна и Русия.

Задача на руската външна политика е ясно да очертае дългосрочните си интереси, засягащи всички държави от постсъветското пространство. Грузия заяви, че излиза от ОНД. Русия може би трябва също по-ясно да обяви своите интереси в рамките на Общността. Още повече, че търсенето на оптимален модел за сътрудничество в рамките на ОНД явно се проточи твърде много. „Възрастта“ на постсъветското пространство скоро ще стигне 17 години, а изборът на модели за развитието му е все тъй остър проблем.

Постоянното връщане към въпроса доколко е ефективна ОНД открои един ключов проблем – огромното разминаване между неоправдано високите очаквания сред политическото ръководство и експертната общност, които отреждат на Русия ролята на лидер, и реалното състояние на двустранните и многостранните отношения между държавите от постсъветското пространство. Ако вземем предвид и факта, че Русия често не схваща ясно интересите на различни страни от Общността и не разбира какво желаят те да получат от сътрудничеството с федерацията, става очевидно, че при днешния подход изборът на модел, по който да се развива ОНД, може да прерасне във вечен проблем.

Политиката на Москва към всички бивши съветски републики трябва да е многостранна и безусловно да отчита факта, че западните страни отдавна вече са си поставили цели и спрямо Русия, и спрямо другите държави от постсъветското пространство. Руско-украинските отношения са в труден период. Предизборната кампания, започнала предсрочно в Украйна, дава слаби шансове за скорошно изчистване на отношенията между двете страни от политическата пяна.

Днес Виктор Юшченко полага нови основи, върху които да се градят руско-украинските отношения; резултатите от външната му политика ще бъдат използвани от новия президент. Русия не бива да храни илюзии, че промените в ръководството на съседната държава тутакси ще доведат до обрат в курса на украинската политика. Известните днес претенденти за „короната“ надали ще започнат да преработват външната политика спрямо Русия и в най-добрия случай ще се задоволят с козметични промени.

* Сергей Жилцов е доктор на политическите науки, ръководител на Центъра за ОНД в Дипломатическата академия към руското външно министерство.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.