СофияПловдивВарнаБургасРусе

Европа да направи всичко, за да намали зависимостта си от Русия

Катрин Марчано

Газопровод край рафинерията PCK до немския град Швед. Една четвърт от природния газ и петрола на Европа идват от Русия. Снимка: Ройтерс

Русия и ЕС са здраво свързани от енергийна взаимозависимост, която прави почти невъзможна всякаква радикална промяна в отношенията им, смятат експерти. Руско-грузинската криза обаче би трябвало да ускори европейските усилия за откъсване от зависимостта от Москва. „Конфликтът в Грузия ще създаде нова обстановка, европейците ще направят всичко, за да намалят зависимостта си“, уверява Сюзан Нис, експерт във френския Институт за международни отношения преди извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел, на която се разглежда бъдещето на отношенията ЕС-Русия след грузинския конфликт.

Много преди грузинската криза европейският комисар за търговията Питър Манделсън сравни икономиките на Русия и на ЕС с два големи града, свързани с тесен път и газопроводи. Ако се махне енергийният сектор от картината, търговският обмен между тези два субекта не би надхвърлил този между ЕС и Ирландия.

Близо една четвърт от потребяваните от европейците природен газ и петрол идват от Русия. През 2005 година 43 процента от вноса на газ и една трета от вноса на петрол на ЕС са идвали оттам. Москва пък насочва основната част от енергийния си износ към Европа, исторически и надежден партньор, който Азия далеч не може да замени, смятат експертите. „Това е двупосочно отношение – ако Русия създаде впечатление, че е лош доставчик, Европа ще се насочи към алтернативни източници на енергия“, казва Саймън Уордъл, експерт от Глоубъл инсайт.

От своя страна Москва увери, че ще остане „сигурен доставчик“ на енергийни ресурси за Запада въпреки породените от грузинската криза напрежения. „Безспорно е, че Русия е била, е и ще бъде сигурният и надежден доставчик на енергийни ресурси, особено за западните ни партньори. Русия винаги се е държала предвидимо с партньорите си и това ще продължи“, заяви Дмитрий Песков, говорител на руския премиер Владимир Путин.

През януари 2006 година обаче руско-украинският спор за цените на газа предизвика краткотрайно прекъсване в доставките за някои европейски страни. Това беше електрошок за ЕС, който тогава си даде за приоритет да гарантира „сигурността“ на доставките си. За тази цел европейците превърнаха в свой лайтмотив прилагането на обща външна енергийна политика и разнообразяването на доставчиците си. „Европейската солидарност трябва да се развие чрез по-добри електрически взаимовръзки на границите“, обяснява Сюзан Нис и отбелязва, че балтийците не са свързани с идващите от запад мрежи.

Общата енергийна политика обаче си остава на теория. Много държави продължават да местят индивидуално пионките си в играта с Русия и с енергийния й гигант „Газпром“. Свидетелство за това е проектът на руско-германски газопровод „Норд стрийм“ (под егидата на бившия канцлер Герхард Шрьодер), който трябва да свърже Русия и Германия под Балтийско море, подминавайки Централна Европа. Това трасе би изолирало Полша и балтийските държави. Ако днес бъдат прекъснати доставките им на газ, това би засегнало и други европейски страни, докато с „Норд стрийм“ би се получило по-лесно.

Този вече силно оспорван проект „става практически невъзможен“ след грузинската криза, смята Нис. През последните седмици Полша и балтийските страни непрестанно повтарят, че Москва не е надеждна.

„Газпром“ е сключил споразумение и с италианската компания ЕНИ за изграждане на газопровод под Черно море, който да свърже Русия с Южна Европа. Този проект е в пряка конкуренция с паневропейския проект „Набуко“, който избягва руската територия.
Всички залози се съсредоточават в пазара на природния газ. За разлика от петрола природният газ не се складира и трасето на бъдещите газопроводи следователно е със силно стратегическо значение.

За съществуващата петролопроводна мрежа продължава да важи старата граница „Изток-Запад“. Например Литва, която зависи почти изцяло от руския петрол, осъжда спирането преди две години на доставките за рафинерията в Мазеикиу, а Москва се аргументира с нуждата от ремонт на стар петролопровод.

Поляците и литовците, които влязоха в ЕС през 2004 година, блокираха в продължение на месеци започването на преговори за по-тясно сътрудничество между ЕС и Русия. Сред изискванията им беше искането за „солидарност“ на ЕС в енергийната област. Припомнят го и на срещата на върха в понеделник.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.