в. Новая газета

Грузинец държи плакат, на който пише „Не СССР”, на протест пред централата на Европейската комисия в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Когато обяви, че Русия признава независимостта на Абхазия и на Южна Осетия, президентът Дмитрий Медведев веднага поясни, че “нищо не ни плаши, включително перспективата за Студена война”. Ако европейските ни партньори се “успокоят” - чудесно. “Ако пък изберат сценария на конфронтация, какво пък, случвало се е да живеем в различни условия, ще го преживеем някак”, каза Медведев.

Западът явно също е готов за това.В Брюксел лидерите на ЕС за пръв път след разпадането на Съветския съюз разгледаха варианти за противодействие срещу Москва, които не изключват и някакви санкции. Задачата им естествено не е лесна. За да предприеме нещо сериозно, ЕС трябва да има съгласието на всички страни членки. Конгресът във Вашингтон също трябва тепърва да разгледа и да приеме специални закони и поправки, за да подготви адекватен отговор, както по времето на СССР.
Тръгне ли обаче процесът, на практика ще бъде невъзможно да бъде спрян. Ако страните от Запада стигнат до съгласие, че действията на Русия в Грузия са “абсолютно неприемливи”, както се изрази германският канцлер Ангела Меркел, натискът и санкциите ще нарастват по всички фронтове.

Москва е убедена, че другите държави чакат само да хвърлим открито предизвикателство на Америка, че нахлуването в Грузия ще утвърди най-сетне желания многополюсен характер на днешния свят. Премиерът Владимир Путин представи пред изумения кореспондент на Си Ен Ен още един твърде популярен сценарий - според него републиканците, управляващи в САЩ, са организирали цялата история с войната в Грузия, за да наложат свой човек за приемник на Джордж Буш.

За нашите мечтатели се очертава твърде неприятно отрезвяване. Разединен преди, днес Западът е учудващо сплотен, а “жалката” НАТО, която нашият Дмитрий Рогозин (представителят на Москва в алианса) неотдавна сравни с филателно дружество, внезапно изпрати в Черно море многонационална ескадра за маневри и превоз на хуманитарна помощ за Грузия. Ескадрата впрочем е сравнително малка за натовските мащаби - десетина и нещо вимпела (към два процента от общата военноморска сила на пакта), но и тя многократно надхвърля по сила днешните остатъци от нашия някогашен Черноморски флот.

Нашите лидери може да са забравили, но миналия път страната ни си изпати зле от Студената война - Съветският съюз беше разорен и се разсипа на парчета. След 2001 година НАТО не се представи като твърде ефикасна организация за борба срещу ислямския тероризъм, но възпирането на Русия (СССР) си е нейна цел от самото начало и няма нужда да се измисля нищо ново. Нахлуването на Русия в Грузия, отказът да се изпълни обещанието за бързо изтегляне на войските, дадено на френския президент, фактическата анексия на Абхазия и на Южна Осетия, обещанието на Медведев занапред да нанасяме аналогични “съкрушителни удари”, щом някъде бъдат заплашени наши граждани и миротворци - всичко това видимо възражда военната заплаха от Изток в очите на Европа. И ето че виждаме как старата НАТО отново добива цел и смисъл, открила обичайния си враг.

Според западните представи признаването на грузинските сепаратистки региони за независими не е само незаконно, то е аморално и несправедливо. Фиктивните референдуми за независимост в Абхазия и в Южна Осетия нямат значение и изобщо не отразяват народната воля, тъй като грузинското население не взе участие в тях. В Абхазия грузинците са мнозинство, но повечето бяха насилствено прогонени от абхазците, които са под 20 на сто от населението. При това положение признаването на двете републики представлява нещо чудовищно от европейска гледна точка - нарушават се основните човешки права на над 300 хиляди с нищо невиновни грузинци, завинаги прокудени с два указа от родните си земи. Много ще е глупаво да очакваме, че Западът ще се “успокои” лесно и ще се примири с всичко това.

Днес срещу Русия се сплотяват редици леви и десни, реалисти и идеалисти, “стара” и “нова ” Европа, неутрална Скандинавия, Америка и Япония. Надеждата на московските управници за многополюсен свят излезе куха. И Китай, и Иран, и руските съюзници от Организацията на договора за колективна сигурност и от ОНД решиха засега да останат настрана и да гледат как Москва сама ще си сърба попарата.

За тях всъщност е изгодно, че Западът, изцяло съсредоточен върху Русия, ще обръща по-малко внимание на техните лудории. Заседанието на Шанхайската организация миналата седмица в Душанбе на пръв поглед подкрепи усилията на Русия за мирно уреждане на конфликта, но по инициатива на Китай официално беше потвърден и принципът за териториална цялост на Грузия - с което явно беше осъдено признаването на Абхазия и на Южна Осетия за независими.

Политическата изолация на Русия става вече факт. На тази основа САЩ и водещите страни от Запада ще могат занапред да градят съответната финансово-икономическа и технологическа изолация. Междувременно имат възможност да създават по редица направления военни заплахи от различен характер, за да накарат Русия да изстисква възможно повече крайно ограничените си ресурси, да ги прахосва в безсмислени опити да реанимира съветския военнопромишлен комплекс и да постигне самодостатъчност в технологическата, продоволствената и в други сфери. Тази стратегия разруши Съветския съюз, а Руската федерация може да бъде победена още по-бързо.

Можем да очакваме ембарго върху оръжейните доставки, което съществено ще подкопае износа ни за Индия и за арабските страни от Персийския залив, ще направи невъзможно и превъоръжаването на самата федерация. Русия не е Съветският съюз, ние купуваме топловизори за износ и за собствена употреба от Франция, купуваме в САЩ и в Европа оръжия, електронни компоненти, специални материали. Възможно е да се въведе отново системата за контрол върху износа на високотехнологично оборудване и технологии с двойно предназначение за Руската федерация. Това ще осуети всички опити за модернизация на страната и за развитие на иновационна икономика.

Както и на Съветския съюз през 80-те, на Русия естествено ще бъде позволено да продължи да снабдява Запада с газ, петрол и с други суровини. Доколкото други купувачи няма, особено що се отнася до газа (не са изградени алтернативни тръбопроводи в източна посока), Русия ще си осигури необходимите продажби, за да спечели средства за покупка на храни и други вносни стоки. Освен това, повечето лични печалби на нашето началство идват тъкмо от износ на суровини.

Русия не членува в Световната търговска организация, така че всяка държава може лесно да потиска целия руски износ, несвързан с петрола и газа, с прекомерно големи мита. Конфронтацията със Запада със сигурност ще затвърди положението на Русия като негов петролногазов придатък.

Докато войските ни са затънали в Грузия и в Северен Кавказ, няма никаква възможност да предприемем нещо в Крим, дори в случай на активни действия за блокиране на нашия флот и за изселване на руските кораби от Севастопол. Междувременно се изостря ситуацията в Ингушетия и в други райони от Северен Кавказ, в които действат разклонени нелегални бунтовнически структури.
Доколкото става дума главно за нелегални ислямисти, грузинците и Западът до момента не са ги подпомагали. Сега обаче, както по времето на съветската окупация на Афганистан, привържениците на ислямизма и на демокрацията може да образуват нов временен антируски съюз с тактически характер.

С развитието на новата Студена война може да се стигне до пряко противопоставяне между военни сили на Запада и на Русия в акваторията на Черно море и на други места. Никоя от страните впрочем няма да има желание да допусне ескалация. Вместо това Западът ще предоставя на Грузия масирана икономическа, финансова и военна помощ.

Кавказ може да се превърне в поле, на което непряко ще премерват сили страните в новата Студена война - поле, каквото някога бяха Никарагуа, Афганистан, Ангола и Етиопия. Запазила кадровата си основа, грузинската армия ще получи нови танкове, средства за противовъздушна отбрана, реактивни изтребители и бомбардировачи, прецизни оръжия. Още идната година може да започне мащабна диверсионно-партизанска война срещу руските сили в Грузия, разположени в буферните зони, в Абхазия и в Южна Осетия. В отговор Русия ще бъде принудена да увеличава гарнизоните в Закавказието, да блокира все повече сили и средства за едно стратегически безперспективно противопоставяне в затънтената евроазиатска провинция.

В крайна сметка “независимите” Абхазия и Южна Осетия, новата Студена война със Запада ще бъдат платени с окончателно обедняване и съсипване на отколешни руски земи. Началниците обаче надали ще го забележат. Настанили се в държавните резиденции, те са готови да преживеят нашите бедствия.

По БТА