Кравите – опасни климатични бомби?

Еколози искат данък "климат" върху месото и млякото

Крава, подложена на изследване в Националния институт по селско стопанство на Аржентина. В резервоара се събират отделяните от нея газове. Снимка: Ройтерс

Независимо дали кравите се отглеждат с биологично земеделие или с конвенционалните методи във фермите, крайният ефект е лош за околната среда, твърди нов доклад на Федерацията за защита на потребителите в Германия. Селскостопанското лоби обаче пречи на политиците да се заемат с този огромен източник на парникови емисии, пише сп. „Шпигел“.

За повечето хора щастливата крава на тучна ливада, дъвчеща бавно трева с малко теленце до себе си, е олицетворение на селско щастие, на живот в унисон с природата и на полезния свят на земеделието. Но за Тило Боде гледката на това миловидно същество е всичко друго, но не и успокоителна. Боде е председател на немската организация за защита на потребителите Foodwatch и предупреждава: „Кравата е климатична бомба.”

Независимо дали се отглеждат на открито или във ферми, за всички крави е характерно, че се оригват и отделят газове. Подобно на всички преживни животни, кравите постоянно отделят метан – парников газ, който е 23 пъти по-силен от въглеродния диоксид. Колкото и да са зловонни прасетата, именно газовете на милионите говеда, кози и овце допринасят за глобалното затопляне.
Целта на Боде била да разбере колко силно е влиянието на парниковите газове метан, азотен оксид или въглероден диоксид. Миналата седмица Foodwatch публикува подробно изследване на влиянието на селското стопанство върху климата – първото подобно изследване, което разглежда отделно конвенциалното и естественото отглеждане на животните. Учените, провели изследването съвместно с германския Институт за екологични изследвания, взели под внимание емисиите въглероден диоксид – както отделяните при производството на храна и на торове, така и в резултат от необходимостта от обработка на почвата и производителността на различните производствени методи.

Резултатите спокойно може да хвърлят заклетите любители на пържоли и бургери в паника. Според Foodwatch дори всички ферми и методи – природни или други – да бяха възможно най-щадящи по отношение ефекта им върху климата, принципният подход, за да се направи селското стопанство по-малко вредно за климата трябва да включва драстично намаление на производството на говеждо месо. Това означава радикално увеличаване на цената на пържолите и на другите месни продукти. „Време е да се върнем към времената на традиционния за Англия неделен пикник Sunday roast”, казва Боде пред сп. „Шпигел“.

Бялото петно в политиката за защита на климата

Но когато дойде време да се поднесе лошата новина на гражданите, политиците внезапно се снишават. Селското стопанство е бялото петно в политиката на опазване на климата на немското правителство. Повечето от фермерите не са включени в амбициозната национална програма за намаляване на парниковите газове до 2020 година с 40 на сто в сравнение с нивата от 1990 година чрез по-добрата изолация на домовете, пестене на енергия и използването на заместители на бензина. Колкото и да е иронично, немското селско стопанство отделя 133 млн. това въглероден диоксид и се доближава до емисиите, отделяни от пътния трафик (152 млн. тона).

Служители в немското министерство на селското стопанство, ръководено от Хорст Зеехофер, член на консервативния Християнсоциален съюз, предлагат обезоръжаващо просто обяснение: „От гледна точка на методологията е прекалено трудно” да се измерят парниковите газове, които се отделят във връзка с употребата на торове, пръскането с пестициди и хербициди, храносмилането на добитъка и дренирането на мочурливите местности. Междувременно министерството на околната среда има напълно нов поглед към проблема: „Освободихме селското стопанство от задължения по стратегията за опазване на климата, за да се ограничи броят на потенциалните източници на конфликт”, казва за „Шпигел“ представителят на министерството Зигмар Габриел, член на Социалдемократическата партия.

Ханс-Йоахим Кох, който доскоро беше съветник на правителството и председател на германския Консултативен съвет по околна среда, е дори по-категоричен: „Лобито е добре организирано.” Неговият наследник Мартин Фаулщих, е съгласен: ”Никой не се осмелява да каже, че трябва да ядем по-малко месо и повече растителни протеини” и обявява намеренията си да възложи изготвянето на специален доклад за селското стопанство.

Съветът е загрижен особено много за разхлабването на стандартите за защита на околната среда в контекста на планираният кодекс за околната среда. Министерството на селското стопанство успя да парира правилата, отнасящи се до селското стопанство като например забраната за дрениране на мочурливите местности. След лятната почивка предлаганите закони ще бъдат внесени в немския парламент, но без подобни предложения.

Резултатите от изследването на Foodwatch ясно илюстрира колко важно е да се включи фермерството в мерките за защита на климата. Най-лошият източник на емисии в селското стопанство е дренирането на блатистите местности. Те съставляват 30 на сто от общите емисии. Голямото количество въглероден диоксид, което се съдържа в почвата на блатата, се освобождава, когато земята се използва за селско стопанство. Според изследването на Консултативния съвет по околната среда единственият начин да се спре вредното влияние върху климата е да се възстановят мочурливите местности. Резултатът ще бъде загуба на земя, която може да бъде компенсирана с пълния отказ от отглеждане на култури за биогорива – практика, която вече е спорна заради емисиите въглероден диоксид и заради голямото количество торове, която поглъща.

Според оценките на Foodwatch за резултатите от доклада на Съвета биологичното земеделие изобщо не е щадящо за климата, както си мислят потребителите. Пълното преминаване към оптимизираното биологично земеделие, което изисква повече земя, ще намали емисиите с около 20 процента. Същият би бил обаче и резултатът ако спре употребата на азотни торове и тяхното интензивно действие. Азотният оксид е 300 пъти по-вревен от въглеродния диоксид.

Ниски оценки за биологичното земеделие

Ако площта обработваема земя остане на сегашните си нива, резултатът ще бъде по-големи загуби в производителността. Очакват се 70 процента намаление в производството на месо и мляко. Полезното влияние върху климата може да се постигне преди всичко с намаляване на броя на животните в селското стопанство, отколкото чрез използването на биологични методи.

Биологичното земеделие се оказва не толкова полезно и когато става дума за угояване на животните. Биологично отгледаният бивол се оказва по-малко благотворен за климата, отколкото високо култивирания си събрат дори когато в сметката се включи и цената на храната му. Биологично отгледаният бивол има нужда от повече пространство и също се нуждае от традиционните обори. А те отделя газове, за разлика от продупчените подове, на които прекарват краткия си живот високо култивираните животни.

Според анализа на Foodwatch точно по този въпрос най-вероятно ще бъде конфликтът с групите за защита правата на животните. Едно нещо обаче е ясно: всеки, който смята, че ако купи пържола от плешка от биологичен магазин допринася за защитата на климата, греши.

Крава във ферма във Върмонт, САЩ. Снимка: Ройтерс

Разликата може да се илюстрира ако се направи сравнение с автомобилните газове. Производството на един килограм месо от пасящо по ливадите животно отделя толкова газове, колкото изминаването на 113,4 километра с кола. Заради по-интензивните методи на производство, производството на един килограм обикновено говеждо месо се равнява на изминаването на само 70,6 км.

Един килограм сирене, произведено по конвенционалния начин, се равнява на 71,4 километра, изминати с кола, докато екологично чистото сирене е малко по-благосклонно към климата с 65,5 километра. Производството на килограм свинско месо се равнява на изминаването на само 25,8 километра, а екологичното свинско – на едва 17,4 километра. Оказва се, че веганците се хранят значително по-благоприятно за климата. Само решението да не се яде говеждо може значително да подобри личния принос в опазването на околната среда.

Но как да убедим фермерите и потребителите да произвеждат и да консумират по начин, който е полезен за климата? Според Foodwatch не е възможно селското стопанство да се включи в търговията с квоти на вредни емисии. Вместо това организацията предлага Европейският съюз да спре със субсидиите за земеделие и да въведе данъци за емисии и задължения към околната среда. Това ще накара фермерите да преминат към производство с по-ниски нива на въглероден диоксид. Потребителите ще платят за новата система, чийто резултат (най-вероятно) ще доведе до съществено увеличение на цената на месото, млякото и сиренето.

Министърът на околната среда Габриел е на същото мнение. В изготвена от ведомството му стратегия, която все още е секретна, той активно се противопоставя на селскостопанското лоби. Според него 40-те милиарда евро земеделски субсидии може да бъдат оправдани само ако парите не се влагат, за да вредят на климата. Освен това той иска да въведе система за проверки, която ще забрани вноса на месо, произведено върху земя, която преди това е била част от тропическите гори. Според новия документ „имаме нужда от радикално преструктуриране на субсидиите”. Текстът твърди, че фермерите трябва да получават средства само за дейности, които „имат положителен ефект върху природата и околната среда”.

Застъпвайки тази позиция, министърът на околната среда се противопоставя на Зеехофер и застава на страната на Европейската комисия, която се надява възможно най-бързо да преосмисли 17 на сто от субсидиите в селското стопанство като премине от директни плащания на фермерите към защита на климата чрез селското стопанство.

Миналата седмица Зеехофер, противник на идеята, се срещна в Бон с федерални и държавни експерти в селското стопанство, за да завърши пакет от мерки за защита на климата. Планът му включва предложения за „по-ефективно използване на торове”, нови животни, които отделят по-малко метан и подпомагане за инвестициите за закупуване на „по-благоприятно за околната среда селскостопанско оборудване”. Той призовава също така да бъде намалена площта обработваема земя. В действителност планът просто призовава за действия, за които се настояваше от доста време. Той не определя конкретни цели и не споменава за намаляване на броя на кравите.

Служителите на Зеехофер са наясно, че тези мерки не са достатъчни, за да намалят съществено парниковите газове. Според най-високопоставени служители от министерството драстично намаление на газовете в селското стопанство може да се постигне само ако всички потребители ядат по-малко месо, мляко и сирене. Същите служители обаче признават, че това е нещо, което те нито желаят, нито имат пълномощията да изискват от другите.

Служителите на Зеехофер, които предлагат данък „климат” за месото или млякото, се боят, че тези мерки ще доведат до социални и политически протести, както и до внос на продукция отвъд океана. Затова, според тях, няма никакъв смисъл да се тръгва по този път. Във Foodwatch обаче са убедени, че това е единственият смислен подход. На същото мнение са в World Wildlife Fund, Greenpeace и много експерти по света. Федерацията на организациите на немските потребители иска в политиката за климата да се включат както селскостопанският сектор, така и Консултативният съвет.

Зелените приветстват допълнителните средства за климата, а техният представител в Европейския парламент Фридрих-Вилхелм Грефе фон Барингдорф е убеден, че данъкът за въглеродния диоксид има смисъл само ако се въведе за цялата икономика. Въпреки това, казва Барингдорф, данъкът не трябва да се използва като заместител на селскостопанските субсидии, а системата на субсидии трябва да бъде напълно преосмислена. Барингдорф, който също е биологичен земеделец, твърди, че определени ограничения в производството на месо са уместни. „Но нека сме честни, допълва той, не мисля, че светът ще свърши заради оригването и отделянето на газове от кравите.”

По сп. Шпигел

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.