Eмотиконите – нова ера в комуникацията или обикновен жаргон

Електронната комуникация ни е отнесла в трета фаза на компресия на езика: ерата на Краткоговора

Eмотиконите са много по-привлекателни като обект за възприемане и представляват пряк път, който прескача употребата на езика.

Когато гледаме и слушаме повторенията на любимите си предавания, не се замисляме каква голяма част от говоренето, вечните, безинтересни паузи, с продължителност дори само четири секунди, са били изрязани. Моментите, в които се чудим какво да кажем и вместо смислена информация издаваме нечленоразделни звуци като „ъъъ“, „ъммм“, „ааа“ биват безпощадно изтривани; дори и вече умишленият, артистичен похват на драматичните дълги паузи във филмите бива махнат по компютърен път.

“Времето е пари“ и провлеченият говор няма място.

Ако водещият или участникът не могат да изстрелят достататъчно бързо предварително намислените реплики и то без мънкане и запъване, тогава идва редът на телевизионния работник, който ще съкрати ненужните паузи, за да върви всичко гладко пред телезрителите. В резултат на това разговорът „на живо“ – общението между топлокръвни човеци в реално време – изглежда тромаво, тягостно и сякаш му липсва някаква важна съставка, която да го ускори.

Това ускоряване на „краткоговора“, което наблюдаваме, ни принуждава да се изправим пред не най-приятната страна на семиотиката, а именно изучаването на несловесните знаци и символи в семантиката и синтаксиса. Спестявайки време и пространство, тези сигнали предават инструкции незабавно: червените и зелените светлини на светофара са по-ефикасни от думите „спри“ и „тръгни“; черепът с кръстосани кости е картинно предупреждение да не пиете от йода; обикновената стрелка върши много по-добра работа от надпис „Към изхода“.

Картинката с чифт панталони на вратата на тоалетната обаче е объркваща едновременно за жените, които носят панталони, и за мъжете, които не схващат особено бързо. Проблемът е, че стилизираните рисунки на иконографията (самата дума произхожда от гръцкото „ейкенай“, което означава „наподобявам“ и „графейн“ – „пиша“) може в един момент напълно да изместят прецизността, която се постига от думите.

Нашите компютърни „работни площи“ – израз, измислен от Дашиел Хамет през 1929 г., за да обозначи „работната повърхност на бюрото“, на която детективите, с пура в уста, да могат да си качват краката – през 80-те години промени смисъла си в компютърен термин. Сега работната площ или десктоп е това, което се появява на екрана с пускането на компютъра. По нея има икони, които представляват пътища към действия като отваряне на папки (папка в умален вид) или унищожаване (кошче за отпадъци) или достъп до източник на новини (римската буква „Т“ за вестник “Times”).

Символната картина заема не по-малко пространство от описателната дума, но тя е много по-оживена като обект за възприемане и представлява пряк път, който прескача употребата на езика. Няма по-добър пример от емотиконите за това как цветните, игриви картинки решително настъпват като заместител на езика.

Въпреки че думата „емотикон“ присъства в речника „Мериъм-Уебстър“, в цитат от 1987 г., от Джим Грийнлий, където думата е използвана, за да ограничи „километричния емоционален разговор“, тя приема сегашния си смисъл на „употреба на клавиатурни символи за изобразяване на картини“, когато през 1979 г. Кевин Маккензи използва комбинацията от черта, последвана от затваряща скоба, тоест -), за да изрази „закачливост“.

Пример за изобилието от емотикони, които предлага чат програмата MSN. Всяка нова версия на този тип софтуер предлага и нови смайлита.



„През 1982 г. на проф. Скот Фалмън от университета „Карнеги Мелън“ му хрумва това, което той самият нарича „маркер за шега“: комбинацията от двоеточие за очите, тире за носа и затваряща скоба за устата, която образува :-) и се разбира като гледана настрани – това е емотиконът „усмивка“. За милиони хора този емотикон заменя езиковото изречение „Само се шегувам.“ („Езиково изречение“ е ретроним, също като „биологичен баща.“) На мястото на двоеточието сложете точка и запетая, а вместо затваряща, сложете отваряща скоба, ето така ;-( и имате намръщена гримаса с вдигната вежда.

Тези, които се вълнуват от компресията на нашия ускорен език, могат да се обърнат към „Лингвистична разруха? LOL! Незабавните съобщения и езикът на тийнейджърите“ от Сали Талямонте и Дерек Денис, статия от пролетното издание за 2008 г. на тримесечника „Американска реч“ (dukeupress.edu). Това не е първото изследване в областта на емотиконите. Още през 1993 г. Дейвид Сандерсън написи 93-страничен речник, който носеше заглавието “Смайлита“. По същото време Джеймс Маршал, магистър по астрономия в Университета в Мериленд, започна да прави онлайн речник на емотиконите, който днес съдържа над 3000 примера. Маршал използва особено сложен набор от смайлита като имейл подпис, който е дълъг половин страница и се предполага, че изобразява звезди, планети и луни. Маршал твърди, че ако премрежите очи, се вижда 3-D.

Популярността на емотиконите се разраства с развитието на чат програмите, които дават възможност на големите компании да включват много смайлита в продуктите си и по този начин да покриват всяка възможна емоция. Yahoo!, America Online, and Microsoft Network, Skype — всички предлагат разнообразни емотикони, някои от които анимирани.

Тези програми са свръх-популярни в днешно време, а емотиконите летят навсякъде и изглежда ще останат на сцената още дълго време. Не всички обаче мислят така. Наоми Барън, специалист по имейл жаргон и автор на книгата “От азбуката до имейла: как английският език се разви и накъде отива“, смята, че дните на емотиконите са преброени и повечето “ще изчезнат — като жаргона на различните поколения“. Дори да го направят — няма да е тихо. През 2001 г. сайтът за черен хумор despair.com, чието лого е намръщено смайли, реши да си направи майтап и обяви, че ще съди всеки, който го използва без тяхно разрешение.

На тази шега се вързаха хиляди читатели, които заляха сайта с гневни писма. “Правете каквото искате, но ние сме милиони, ако ни обявите за престъпници, ще ви унищожим“, гласеше тогава една от заплахите. Това принуди despair.com бързо да обяви, че дава безплатен лиценз на всички, които искат да използват смайлито.

Така или иначе, за момента емотиконите са част от езика и изследванията върху тях продължават. Може би най-значителният труд на годината в тази област е „Винаги на линия: езикът в онлайн и мобилния свят“ от Наоми С. Барън, професор по лингвистика в Американския университет във Вашингтон. Но да не пропуснем да отбележим, че тя е учен, който може да пише в реално време с реални думи.

Кратък списък на емотикони:

:-) усмивка
:-( намръщено смайли
:-0 оо, нее! прозявка
;-) намигване
B-) смайли със слънчеви очила
:-X целувка
d:-) смайли с бейзболна шапка
;-( плачещо смайли
3:-o крава
[:] робот
(:)t банков обирджия
+;+ пеперуда с перки
::–(( жертва на земетресение
:-)B Доли Партън
7:) Роналд Рейгън
=:o] Бил Клинтън
:-.) Мадона
5:-? Елвис Пресли
]:-) Кралица Елизабет

По в. Ню Йорк таймс и сп. Бизнес уик

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.