Биг Донор срещу Биг Брадър: Ще бъде ли узаконена търговията с органи?

Мъж, продал бъбрека си за трансплантация, показва белега си в дома си в Манила. Търговията с органи е забранена в цял свят, за да не злоупотребяват богатите пациенти с проблемите на бедните донори. Снимка: Ройтерс

Сингапурският магнат Танг Уи Сун като че ли може да си позволи да си купи почти всичко. В началото на юли обаче сингапурските власти заподозряха, че Танг се опитал да сключи тайна сделка и да се сдобие с нов орган. В момента магнатът е обвинен, че предложил да плати на брокер 220 000 долара, за да му намери здрав бъбрек от индонезиец.

Като във всяка друга държава по света с изключение на Иран, законите в Сингапур забраняват купуването и продажбата на части от човешкото тяло. Но заради острия недостиг на дарени бъбреци и стотици болни хора, закотвени в списъците на чакащите, това може да се промени. На последното парламентарно заседание, свързано с два случая с продажба на органи, като единият е свързан с Танг, здравният министър на Сингапур Хоу Бун Ван заяви, че градът-държава трябва да легализира заплащането на донори на бъбреци. „Не трябва да отхвърляме всяка идея просто защото е радикална или противоречива, каза той. Трябва да успеем да намерим приемлив начин за смислена компенсация за живите и без роднински връзки донори на бъбреци без да престъпваме етичните принципи или да нарушаваме чувствителността на други хора.”

Сингапур не предприе конкретни стъпки в тази насока, след като Хоу подхвърли тази идея в края на юли. И въпреки твърдението му, че само подвига темата за дискусия, радикалното му предложение бързо провокира дебат в медицинската общност на страната. „Не е добра идея да легализираме плащането на донорите на органи, тъй като подобно заплащане институционализира вярата, че заможните болни имат право на собственост върху части от тялото на бедните”, каза професор Ватсала, директор на програмата за трансплантация на бъбреци и ръководител на отделението по нефрология към Националната университетска болница на Сингапур. Сингапурската медицинска асоциация също излезе с изявление срещу подобно заплащане. (Говорител на министъра на здравеопазването отказа да коментира проблема.)

Въпреки това идеята да се компенсират живите донори на бъбреци има и бележити поддръжници в Сингапур, които казват, че тя може да помогне да се реши жестокият недостиг – включените в списъка за трансплантация на бъбреци в Сингапур чакат по девет години. През миналата година Ли Уей Линг, директор на Националния институт по невронауки и дъщеря на основателя на страната Ли Куан Ю предложи да се легализира търговията с органи. Тя твърдеше, че ако за донорите се полагат адекватни грижи и „ако финансовият стимул ще поощри живия донор да спаси нечий живот, защо това да не се случи?” Хоу предложи също да се взимат органи от възрастни починали хора (сега горната граница за починали донори е 60 години), и да се насърчат повече хора да даряват органите си след смъртта. Тази стратегия помогна да се скъсят списъците с чакащите в други държави като Норвегия и Испания, която през последните десет години почти удвои донорите си като обучаваше лекарите да набелязват потенциалните донори и като съветваше семействата на мъртвите да се съгласят да дарят органите им.

За много хора в медицинските среди обаче етичната линия между активното насърчаване на даряване на органи и легализирането на търговията с части от човешкото тяло е ясна – особено в Азия, където има както богати пациенти, отчаяно нуждаещи се от органи и отчайващо бедни, които може да бъдат убедени да им помогнат за пари. Световната здравна организация е против всякаква продажба на органи за комерсиални цели, твърди Люк Ноел, координатор за здравните технологии от първа необходимост в Женева. „Този дебат се води навсякъде, казва Ноел. Богатите хора нямат причина да продадат бъбрека си. Това е неприемливото във всяка схема, която включва покупката на бъбрек: тя е експлоататорска.

Страховете за тази експлоатация от богати чужденци в Азия са доста сериозни. През април Филипините забраниха трансплантацията на бъбреци на пациенти от чужбина. През февруари полицията в Индия разби черен пазар на органи, на който били доставени около 500 бъбрека от бедни работници и продадени на чужденци от САЩ, Великобритания и на други места. Дори Китай, отдавна източник за резервни части за чужденци, способни да плащат, формално забрани тази практика и криминализира продажбата на човешки органи с цел печалба.

Сингапур, подобно на Тайланд и на Малайзия, е инвестирал значително в медицинския туризъм. През 2003 година сингапурското правителство сформира агенция, специално натоварена да привлича чужденци в местните болници. И стъпката беше успешна: според доклад от януари на Credit Suisse, през 2002 година сингапурските болници са лекували близо 200 000 чужденци. Миналата година броят им е бил над половин милион. В някои от най-добрите частни болници чужденците са една трета от всички пациенти и носят до 40 процента от приходите.

Критиците се боят, че заради наплива на заможни чуждестранни пациенти, нуждаещи се от лечение, легализацията на плащането за органи може да създаде пазар на туризъм за трансплантации. „Това звучи кошмарно, казва Ноел. Не мисля, че Сингапур иска да си създаде подобен имидж. Те не искат да са мястото, където можеш да се снабдиш с части от друг човек.”

Холандското шоу The Big Donor трябваше да разиграе бъбреците на смъртноболна жена. То се оказа бутафория, която трябваше да предизвика дебат заради недостига на органи в страната. Снимка: BNN

Миналата година 80-минутното холандско шоу The Big Donor предизвика скандал в родината на Биг Брадър. На 1 юни смъртноболна жена трябваше да избере един от трима пациенти, спешно нуждаещи се от трансплантация, на които да дари органите си.
Идеята на предаването беше проста. Пред очите на зрителите и с активното им съдействие 37-годишният донор, първоначално известна само като Лиза и с това, че има рак в напреднал стадий, трябваше да избере на кого да дари бъбреците си въз основа на миналото на конкурентите, тяхната биография и разговори с техните семейства и приятели. Зрителите също можеха да изказват своето мнение, като изпращаха SMS-и. Програмата The Big Donor Show беше по идея на създателите на шоуто Биг Брадър от “Ендемол”.

Въпреки критиките от холандския телевизионен канал BNN, насочен предимно към тийнеджърска и младежка аудитория, заявиха, че ще излъчат предаването. Те държаха на правото си да правят спорни и провокативни програми. Политическите партии призоваха скандалното шоу да бъде спряно, но от разпространителя на предаването отсякоха, че то ще хвърли светлина върху недостига на донори на органи в страната.

“Това е ненормална идея, заяви Юп Атсма, член на управляващата Християнска демократическа партия. Не е възможно в Холандия хората да гласуват кой да получи бъбрек. BNN ще решат един проблем, но ще създадат два нови.” Той инициира запитване до министрите по здравеопазването и по медиите в холандския парламент, дали шоуто да не бъде забранено.

Смут и безпокойство

“Звездата” на шоуто The Big Donor Лиза заяви, че се радва да участва в програмата, въпреки критиките и въпреки че от Общността на холандските донори на органи заклеймиха шоуто. “От етична гледна точка сценарият, който се разиграва в това предаване, е напълно неприемлив, каза проф. Джон Фийхали, бивш президент на Британската бъбречна асоциация. Шоуто няма да допринесе за разбирането на нуждаещите се от трансплантации. Вместо това то ще предизвика смут и безпокойство.” Проф. Фрийхали подчерта, че при нормални обстоятелства от един донор се облагодетелстват двама души, като всеки получава по един бъбрек. “Сценарият на програмата няма нищо общо с начина, по който се вземат решенията в реалния свят”, каза той. “Живите донори могат да избират по алтруистични подбуди и да дарят единия от двата си бъбрека. Обикновено това се прави за членове на семейството. Ако органите са на разположение след смъртта на донора, здравните експерти, които имат достъп до подробна информация за чакащите за трансплантация, взимат обективно решение кой точно да получи бъбреците.” Шоуто беше заклеймено и в Германия, където няколко клиники за трансплантации го определиха като “ужасно”.

33 процента шанс

Създателят и бивш директор на телевизионния канал BNN Барт де Грааф почина на 35 години от бъбречна недостатъчност, след като от дете чакаше за подходящ донор. Според създателите на шоуто, то трябваше да демонстрира, че пет години след смъртта на Грааф нищо не се е променило и в Холандия има тревожен недостиг на органи. “Шансът за състезаващите се в шоуто да получат бъбрек е 33 процента,” каза настоящият шеф на канала Лауренс Дрилих. “И е доста по-висок, отколкото за хората в списъка с чакащите. Мислим, че това е катастрофално и затова действаме по шокиращ начин. Надяваме се да привлечем вниманието на хората към този проблем.”
“От много години в Холандия имаме проблем с даряването на органи и специално на бъбреци, допълни Александър Печтолд от D-66, Холандската социално-либерална партия. Може да има дискусия дали предаването е отвратително, но най-накрая ще има публичен дебат.”

В края на шоуто се оказа, че то е бутафория, предназначена да насочи общественото внимание към проблема с донорството. Един от продуцентите обясни идеята така: „Това, което видяхте тази вечер имаше цел. Измамихме ви, но това не беше шега. Беше смъртно сериозно. Списъкът на чакащите за трансплантация се увеличава непрекъснато. Всяка година повече от 200 души умират заради липса на донори на органи. Надявам се възмущението от тази програма да отвори място за възмущение от липсата на донори.“ След края на шоуто десетки семейства на пациенти, чакащи за трансплантации, приветстваха предаването, а смъртноболната „донорка” се оказа актрисата Лони Гебник.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.