Геоинженерни проекти могат да спасят климата

Изригването на вулкана Пинатубо през 1991 година, който понижи температурата на Земята с 0,5 градуса даде нова надежда на учените, че геоинженерните проекти може да спасят планетата от прегряване. Снимка: уейлсонг.орг

Страховете, че светът не прави достатъчно, за да намали емисиите въглероден диоксид принуждават учените да мислят за немислимото и да приемат сериозно идеята, че хората трябва да изменят глобалния климат изкуствено с огромни инженерни проекти. В края на тази година Британското кралско научно дружество ще стартира изследване, насочено към възможността Земята да бъде спасена с геоинженерни проекти, насочени към климата и разгърнати във възможно най-широк мащаб, пише в „Индипендънт“.

Геоинженерството включва схеми като обогатяване на океаните с железни стружки, които да привлекат въглеродния диоксид от атмосферата, създаване на по-силно отразяващи облаци и дори изпомпването на големи количества сулфати във въздуха, за да се симулират изригванията на вулкани, които засенчват слънчевата светлина и намаляват глобалните температури.

Доскоро геоинженерството беше технология, за която малко се говореше. Растящото разочарование от способността на правителствата да намалят емисиите въглероден диоксид принуди учените да приемат възможността за отчаяна технологична стъпка, която да предотврати глобалната катастрофа.

„Количеството парникови газове продължава да расте, така че интересът към технологиите, които могат да осигурят решение на въпроса, е неизбежен”, казва лорд Рийс оф Лъдлоу, президент на Кралското дружество.

„Не е ясно коя от тези геоинженерни технологии ще заработи, нито пък какво влияние ще имат върху околната среда и върху обществото и дали ще е благоразумно и политически приемливо да одобрим някоя от тях… Никоя от технологиите няма да реши проблемите с магическа пръчка и те не трябва да отвличат вниманието от международните усилия да се намалят емисиите парникови газове.”

Докладите на Кралското научно дружество, публикувани миналата седмица, са посветени изцяло на изследването на начина за променяне на климата и намесата във въглеродния цикъл по начин, който може да противодейства на повишаването на парниковите газове и на постоянното покачване на температурите.

Проф. Кен Калдейра от университета Станфорд твърди, че е важно още сега да се предвиди възможността да се използва геоинженерството. „Всяка година емисиите въглероден диоксид продължават да се покачват, казва той. Намаляването им изисква индивидуална жертва тук и сега за доброто на обществото в далечното бъдеще. Ако започнем скоро, ще осъществим промяната с инженерни методи на климата бавно и предпазливо, и ще може да предприемем обратни стъпки, ако се случи нещо лошо. Най-малък риск ще има ако започнем опитите възможно най-скоро.”

Проф. Стивън Шнайдер, специалист по климата в Станфорд, който в миналото беше против геоинженерството, твърди: „Поставени сме в пълна с рискове позиция да избираме по-малката от две злини: между потенциално опасните, неконтролируеми промени в климата, които се дължат на емисиите парникови газове, или технологическите решения, включващи мащабни геоинженерни проекти.”

Геоинженерните проекти включват:

Високо отразяване

При изригването си през 1991 г. вулканът Пинатубо избълва в горните слоеве на атмосферата достатъчно отразяващи слънчевата светлина сулфати, които да охладят Земята с 0,5 градуса за две години. Може би е възможно да се разпръснат сулфати в стратосферата от самолети, но това няма да има връзка с окисляването на океаните, причинено от повишените количества въглероден диоксид, и може да причини киселинни дъждове.

Ниско отразяване
Друг вариант би бил във въздуха да се изпомпа водна пара, която да стимулира образуването на облаци над океаните и така да повиши количеството отразена слънчева светлина на Земята. Морската вода може да бъде пулверизирана, за да образува миниатюрни водни капчици, които ще образуват ниски облаци над морските райони.

Обогатяване на моретата

Факторът, който ограничава размножаването на фитопланктона, е недостигът на железни соли. Ако се добави сол в „мъртвите” региони в моретата, може да се стигне до цъфтеж, който да абсорбира въглеродния диоксид. Но дали фитопланктонът ще потъне и ще извади въглерода от циркулация или ще бъде изяден и така ще го върне в атмосферата, все още не е ясно.

Смесване на водните слоеве

Може да бъдат изградени огромни тръби, които да отвеждат водата от повърхността, богата на разтворен в нея въглероден диоксид, към дълбините, където ще бъде „блокирана” от разликите в температурата, и няма да може да изплува на повърхността. Критиците се боят, че вместо това тя може да извади въглерода, затворен на дъното на окена, към повърхността.

По в Индипендънт

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.