Жан-Марк Босман не спечели много от делото срещу УЕФА, но промени радикално футбола.
Снимка: Билд

„Аз бях малка мравка, която изкачи Еверест. Но там не ме чакаше хеликоптер, който да ме спаси. Аз извървях целия път до върха и обратно сам.” Само с три изречения, Жан-Марк Босман описва живота си вчера в „Билд ам Зонтаг”. Снощи белгиецът игра в Мача на легендите в Хамбург.

А той наистина е легенда. Не толкова като професионален футболист (135 мача в белгийските „Стандарт” и „Лиеж”), колкото като футболен бунтовник. Босман промени радикално футбола, след като заведе дело срещу УЕФА заради отказа на „Лиеж” да го пусне в „Дюнкерк” без трансферна сума. На 15 декември 1995 г. Европейският съд потвърди: трансферни суми не могат да бъдат искани за играчи с изтекли договори. Освен това постанови, че не може да има ограничения за броя на футболистите от Европейския съюз в даден клуб. Последствията: станаха възможни многомилионни договори като този на Бербатов, заплатите скочиха в небесата, клубовете не получават пари за напусналите играчи, както преди, а играчите и агентите увеличиха приходите си. „Моята идея бе просто да получа право да играя футбол, но после всичко ескалира. Чувствах се като муха, която всички искаха да смачкат – УЕФА, Белгийската федерация, европейските клубове. Тогава си казах – ще се боря докрай заради всички футболисти.”

Босман обаче не печели почти нищо от победата си в съда. Дори напротив. Белгийската федерация му платила 400 000 евро компенсация. С парите той платил хонорара на адвоката си и си купил къща в близост до Лиеж. Дотогава живеел в един гараж, наследство от родителите си. Не получил обаче помощ от други футболисти, въпреки че мнозина публично му обещавали. Само от време на време се появявало някакво дарение. От синдиката на футболистите - ФИФПро през 1997 г. му обещали помощ от 25 000 евро за всяка от следващите 10 години. Така и не му платили и цент. „Често ги питам какво става. Вече дори ми е забавно”, казва Жан-Марк. Сарказмът му е очевиден, разочарованието от забравата - също. „На практика за всички футболисти аз съм като социален министър. Днес на терена може да има 11 чужденци, други седем да стоят на пейката, още 11 на трибуните – и благодарение на мен всички те са добре платени”, заявява Босман.

Босман с фланелка от своята модна линия. Може да ги закупите и онлайн на www.jean-marc-bosman.com. Снимка: личен сайт

Макар неведнъж да е разказвал историята си, неизбежно се връщаме към нея. Процесът, победата, разочарованието. „Не искам нищо друго, освен да бъде оценен по достойнство”, добавя белгиецът. Повтаря последните думи няколко пъти. Не му е провървяло и с жените – има два развода зад гърба си. Самотен е, няма приятели. В дните, в които мъката го надвива, той дави самотата си в алкохол. „Бях алкохолик, признава Босман. Това продължи доста дълго време, преди да го призная публично. Без алкохол ръцете ми трепереха. Едва след втората чаша се успокоявах.”

Сега голямата му грижа е как ще си плати данъците. Белгийските власти му наложиха глоба от 100 000 евро, тъй като не декларирал приходите от дарения. Сега всеки месец 2000 евро от заплатата му отива директно за погасяването на дълга към държавата. Настоящата му приятелката Карина (31 г.) не знаела нищо за проблемите му с алкохола, когато се запознали преди две години. „Не след дълго открих какво прави. За мен стана ясно, че ако продължава така, ще умре.” Босман живеел в ужасни условия, докато не потърсил медицинска помощ. През октомври 2007 г. му поставят ново изкуствено бедро. Днес той твърди: „Алкохолизмът е болест, която за момента аз победих.” Не без гордост добавя: „От 27 декември 2007 г. не съм вкусвал и капка.” Огромна лична победа за Босман. Сега е създал модна линия, която носи неговото име. Надява се колкото се може повече футболисти да си купят тениски от колекцията му и така да му помогнат финансово. „Струват по 80 евро”, допълва Босман. Дано поне сега колегите му си спомнят колко много му дължат.

По в. Билд ам Зонтаг