Европа се изправя срещу Русия

Президентът на Франция Никола Саркози (вляво) и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на среща с руския президент Дмитрий Медведев край Москва на 8 септември. Двамата представители на Европа настояха Русия да изтегли войските си от Грузия. Снимка: Ройтерс

Измина месец от безразсъдния опит на Грузия да си възвърне със сила отцепилите се републики Абхазия и Южна Осетия. Той предизвика онова, което Русия нарече Августовската война. В Европа не се издигна нова желязна завеса, не започна идеологическа нова Студена война, но съществува дълбоко, болезнено разделение, което се простира далеч отвъд съсипаните Грузия, Южна Осетия и Абхазия.  Ако перифразираме Уинстън Чърчил – от Талин на Балтийско море до Тбилиси и отвъд, насилието от последния месец, заедно с отстояването от Русия на  привилегированите й интереси в съседните региони, навреди на отношенията между Русия и Запада повече, отколкото руските лидери смятат за допустимо и отколкото мнозина европейци си правят труда да признаят.

Това беше фонът, на който препиращите се европейски лидери се срещнаха на 1 септември.  Предния ден се говореше, че ще бъде невъзможно ястребите (като Великобритания и балтийските страни) да се споразумеят за каквото и да било с жадните за газ русофили (като Италия и Германия). Ден по-късно те бяха достатъчно единни,  за да осъдят действията на Русия и да наложат нещо като наказание – няма да има преговори за ново споразумение за сътрудничество между Русия и Европейския съюз, докато руските войски не се изтеглят от Грузия и
не се върнат на позициите си от 6 август. Въпреки това самодоволните Владимир Путин и Дмитрий Медведев изглежда не се  разтрепериха от страх – всъщност те смятат, че са триумфирали и на дипломатическото поприще.

В действителност и Европа, и Русия загубиха. Европейската реакция беше слаба. Тя несъмнено беше малко по-твърда, отколкото някои предвиждаха преди седмица, но нека се върнем един месец назад. В началото на август Путин не би се осмелил да помисли, че може да нахлуе и частично да окупира съседна държава за първи път след края на Студената война, освен това да признае Южна Осетия и Абхазия за независими държави и действията му да бъдат посрещнати толкова колебливо.

Причината не е само, че преговорите за партньорство не значат кой знае какво за руснаците.  Европейците дори не изискаха като предварително условие формално възстановяване на териториалната цялост на Грузия. Те изискаха само изтегляне на войските, което Медведев и без това вече беше обещал. На практика европейските лидери сякаш дадоха прошка на руската инвазия в Грузия. Така втората жертва след злочестата Грузия стана идеята за обща европейска политика във външните отношения и сигурността. Тя трябваше да бъде морално превъзхождаща комбинация от меката сила на европейската икономическа привлекателност (разбира се превъзхождаща морално често готовата да се хване за пищова Америка) и понякога по-твърд подход към онези части на света извън Европа,където цари беззаконие.

След грузинското безумие дори Съединените щати не предложиха да се изправят срещу настъпващите руски танкове. Но все пак колко бързо заглъхнаха приказките за изпращане на войски от ЕС, за да поддържат прекратяването на огъня, нарушавано от Русия! Вместо това цивилни наблюдатели на ЕС – дори не военизирани полицаи, които европейците представят за свой специалитет, и които биха могли да защитават грузинските селяни от южноосетинските милиции – биха могли един ден, ако Русия се съгласи, да се присъединят към тези от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в която членува и Русия.

Такова колективно евровдигане на рамене само подсилва проблемите, предвид факта, че има и други места, където Русия обича да предизвиква смут. НАТО трябва да увери всичките си членки, включително държави като Естония и Латвия с големи руски малцинства, че ще бъдат защитени от взаимните гаранции за отбрана в алианса. По-трудно може  да се помогне на Украйна, естествено разделена по въпроса дали трябва да поддържа по-близки отношения със Запада или с Русия, и в която живеят много етнически руснаци. ЕС обаче може да направи повече, за да окуражи икономическата реформа и борбата срещу корупцията.

В действителност най-доброто лекарство за колебливостта на Европа към Русия не е дипломацията, а вътрешният пазар на Евросъюза – либерализирането на енергийните пазари на ЕС и, където е възможно, свързването на вътрешните коридори за снабдяване.  Това е обосновано икономически и не налага вкопчване в ненужни спорове с Русия. Докато правителствата като германското предпочитат да
сключват двустранни сделки с Русия, неизбежната зависимост на Европа от руския петрол и газ винаги ще предоставя изкусителна възможност за Кремъл да упражнява натиск върху тази или онази страна, спирайки кранчето за ремонт на тръбопроводите. На последните обещания, че Русия ще остане надежден доставчик на енергия, трябва да се приемат с резерви.

Преди време Путин описа разпадането на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век. Това мнение не се споделя от Грузия, Украйна, балтийските държави или централноазиатските страни, които избягаха от съветската империя и спечелиха своята независимост. Но целта на Путин е да възстанови Русия като велика сила, а не да превърне комунизма отново в световна идеология. Неговите подчинени твърдят, че Русия иска повече уважение, а не повече територии. След онова, което за много руснаци бе дълъг период на пренебрежение от страна на Запада, прекратяването на сътрудничеството с НАТО беше отминато с презрение, също както безпрецедентното смъмряне на Русия от нейните партньори в Г-8, най-елитния политически клуб в света.

И все пак границите на августовската победа на Русия започват да се очертават. Някогашният й приятел Китай, борещ се да запази властта си над собствените си размирни региони, изрази безпокойство. Никой от другите приятели на Русия, с изключение на Беларус и Венецуела с леко закъснение, не предложи доброволно подкрепа. И ако грузинската авантюра е изплашила съседите, подкрепата на Русия за сепаратистите в Южна Осетия и Абхазия заплашва да вдъхне кураж на собствените й потенциално сепаратистки региони, предимно в Северен Кавказ.

Цената ще бъде платена от обикновените руснаци. Фондовият пазар в Русия претърпя удар и правенето на бизнес там стана много по-скъпо. Руските компании, които искат да инвестират или да се регистрират в чужбина, сега ще трябва да преминат през внимателна проверка на финансите си. Мнимите планове на Медведев за реформи и гарантиране на върховенство на закона са в същото състояние, в което е и разбитата грузинска армия.

Онова, за което Русия може би ще съжали, че е загубила, е нещо, което Путин желаеше силно – възможността тя да бъде приета като европейска сила. Той обича да пропуска грешките на комунизма и да припомня величието на царска Русия. Но общото и за двете беше изтощена империя, калпава икономика, и както е и в днешна Русия, недосегаема управляваща каста, която тласка гордата страна към катастрофа.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.