Как Пампорово заслепи астрономите на Рожен

Осветеността на курортите проваля спектралните анализи на звездите

Кулата на големия телескоп и яркото звездно небе над нея. Снимка: nao-rozhen.hit.bg

Когато през 1981 година на връх Рожен в Родопите е построена Национална астрономическа обсерватория (която и до днес е най-големият научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа), в Пампорово е имало само няколко хотела. Това лято комплексът вече съперничи по строежи на Черноморското крайбрежие.

Постепенно изкуствената светлина от курорта – хотели, улични и охранителни лампи – се превръща във враг на астрономите. Звездобройците от БАН не могат да наблюдават нощем небето, защото светлината от Пампорово пречи на наблюденията и снимките.

Близо до Рожен се издига връх Мечи чал, а надолу се спускат ски писти и влекове. На Мечи чал нощем пускат прожектор, който да осветява пистите. Само допреди 2 години тази лампа била трън в очите на астрономите от Рожен. При важни наблюдения, те се обаждали на охраната от Мечи чал да я изгасят за няколко часа. „В момента лампичката на Мечи чал е толкова бледа светлинка пред Пампорово и Чепеларе, че все едно изобщо не съществува – казва Никола Петров, ръководител на отдел „Наблюдения“ в обсерваторията. – Нямаме нищо против хотелите и туристите, но лампите не трябва да светят нагоре. Тъкмо свършва светлината от Пампорово и започва светлината от Чепеларе. По този повод говорихме с кметството и с главния архитект да се съобразява осветеността на новите обекти с обсерваторията“, казва ученият и със съжаление поглежда към Пампорово.

Никола Петров пред телескопа за наблюдения с гости и туристи. Снимка: авторката

По света подобни проблеми се разрешават по законодателен път. През 2006 година министърът на образованието Даниел Вълчев посети астрономите на Рожен и им обеща да проучи какви промени в законите трябва да се направят, за да не се нарушава работата им, но до момента няма резултат.

Осветеността на курортите пречи най-много на т. нар. спектрални изследвания на звездите. Специални спектрални изследвания на светлината, която излъчват звездите, показват температурата, скоростта на движение и други параметри на небесното тяло. „Тръгнем да гледаме нещо на юг и да го заснемаме с нашите камери, и изведнъж засичаме живак например. Няма живак в звездите. Нито разни други елементи като неон. Поне в Чепеларе след 12 часа вече е тъмно. Но Пампорово е по цяла нощ“, оплаква се Никола Петров.

Спектралните наблюдения на звезди в обсерваторията на Рожен се правят с най-големия телескоп. Всичко, което се вижда през него, се заснема с цифрови камери, а данните се обработват на компютър. Така астрономите получават параметрите на наблюдаваните обекти.

Кометата „Hale-Bop“, заснета в обсерваторията през март 1997 година. Диаметърът й достига 40 километра. Периодът й на обикаляне около слънцето е 4 200 години. Двете й опашки, които се виждат, са съответно йонна и прахова. Дължината на опашката достига до 2.5 милиона километра. Снимка: Национална астрономическа обсерватория Рожен

Най-близките обекти, които се наблюдават, са астероиди и комети. Те са от слънчевата ни система. След това се виждат звезди, звездни купове и мъглявини, които са от нашата галактика – Млечния път. Наблюдават се и галактики на огромни разстояния от нас. Най-далечните галактики, които могат да се видят с най-големия ни телескоп на Рожен, са квазари на 9-10 милиарда светлинни години разстояние от нас. Това са много стари и далечни галактики, но с мощно радиоизлъчване.

След залез слънце небето над Рожен е щедро обсипано със звезди, планети и други небесни тела. Те изглеждат толкова близо и светят така ярко, че по време на нашето посещение, планетата Юпитер се вижда отлично дори с просто око, стига човек да знае точно накъде да гледа. Без телескоп може да се наблюдават също и много движещи се, блестящи обекти по небето, включително и падащи звезди. Т. нар. „падащи звезди“ всъщност са метеори (когато изгарят в земната атмосфера) и метеорити (когато достигат земната повърхност). Най-ярките от тях са с големина на грахово зърно. Движат се със скорост от 30 до 130 километра в секунда. Навлизайки в земната атмосфера с такава голяма скорост, от триенето се нагряват и изгарят в нея. Другите ярки обекти, които се движат по небето, се оказват самолети и изкуствени спътници.

Звезден куп от нашата галактика – Млечен път. До момента са наблюдавани около 4 000 подобни купове. Снимка: Национална астрономическа обсерватория Рожен

Дори галактиката Андромеда се вижда с просто око от Рожен като мъгляво петно. Хората в древността са я нарекли „мъглявината Андромеда“. Тя е най-близката до нас галактика. Намира се на 2.2 милиона светлинни години от Млечния път. „И докато цялата вселена се разширява, и всички галактики се разбягват една от друга, то галактиката Андромеда и нашата галактика се приближават една към друга по силата на космическите закони, и най-вече – на гравитацията. А точно защо това нещо се случва, не е много ясно“, казва Никола Петров.

В заградената площ на обсерваторията, която е около 60 декара, се издигат няколко кули. Във всяка от тях има по един телескоп. Комплексът разполага с жилищни сгради, метеорологична станция и малък параклис „Св. Дух“, който е на повече от 120 години (но е реставриран през 1935 година). Много от астрономите не само работят, но и живеят на територията на обсерваторията. Никола Петров например живее там от 1997 година. През лятото се провеждат школи по астрономия за ученици, студенти и любители. Отделно всеки, който пожелае, може да използва легловата база на хотелски начала.

В началото на обсерваторията има симпатична беседка в индиански стил. Снимка: авторката

Специалният телескоп за наблюдения с туристи и външни лица е с диаметър на огледалото 18 сантиметра. Всички други телескопи се използват само за научни наблюдения. Най-големият от тях има огледало с диаметър 2 метра, което тежи 1.8 тона. Целият телескоп е грамадна конструкция от 21 тона. Всички телескопи за нощни наблюдения в обсерваторията са немски, на фирмата „Карл Цайс“, а телескопът за слънчеви наблюдения е направен изцяло в България. В Европа има само 5 слънчеви телескопа (заедно с българския).

Двуметровият телескоп доскоро е бил най-големият на Балканския полуостров, но преди две години гърците са си направили телескоп с 2.20 сантиметра диаметър на огледалото. Те обаче са го разположили на прекалено осветено място, което много затруднява наблюденията „и сега никой не може да ги разбере, аджеба, за какво са си дали парите“, казва Никола Петров.

Носещата конструкция и част от двуметровия телескоп. Снимка: авторката

За съжаление, не е разрешено туристи и гости на обсерваторията да гледат през големия телескоп. Той е зает всяка минута от астрономи, които работят по различни международни програми. „Не може да се нарушава наблюдателната програма на учените заради туристи, които просто искат да си гледат за удоволствие. Това е като да отидем на пристанището във Варна, да видим един грамаден танкер и вие да ме попитате: „Може ли да направя едно кръгче с този танкер?“, обяснява ситуацията ръководителят на наблюденията в Рожен.

Обсерваторията разполага с телескоп специално за туристи и гости. Ученият го насочва към Юпитер и неговите спътници, а после – към галактиката Андромеда и различни звездни куполи. Научаваме, че Юпитер се намира на около 600 милиона километра от нас, а светлината изминава това разстояние само за около 25 минути. Юпитер се върти много по-бързо около оста си, отколкото земята и едно юпитерско денонощие е равно само на 9 часа и 40 минути. Планетата е около 40 пъти по-голяма от земята, а ако беше два пъти по-голяма от сега, щеше да се превърне в слънце. Най-ярките й спътници са Йо, Галимед, Калисто и Европа.

Основният корпус на най-големия телескоп в обсерваторията. Снимка: авторката

Наблюденията на небесни тела и явления са сладката част от работата на астрономите. „Ако имаме 2-3 ясни вечери и през тях наблюдаваме с телескоп, се събира толкова информация, че отнема година – година и половина, тя да се обработи и публикува“, казва Никола Петров. Той пояснява, че всички астрономи по света са свързани помежду си. „Лично аз се занимавам със слънце и моите контакти са изцяло свързани с колеги-астрономи, които също работят в областта на слънцето. Телескопът ни за наблюдение на слънце, който е нов за нас, е изцяло мое дело. С него наблюдаваме слънчеви протуберанси. Това са изригвания и избухвания на слънчево вещество, което се поддържа над повърхността на слънцето. Тук днес към 10 часа сутринта нямаше облаци и ставаше за наблюдение, но след това дойдоха облаци. За да можем да проследим процесите, ни е необходимо постоянно наблюдение. Аз съм във връзка с колегите ми от Полша и колегите от Франция, където също има такива телескопи, и там наблюденията продължават“.

Никола Петров показва сателитните антени за Интернет, чрез които астрономите на Рожен поддържат непрекъсната връзка с колегите си по света. Снимка: авторката

Специалистите по слънце в света имат идея да си направят нещо като виртуална обсерватория. В нея ще се включи българският слънчев телескоп, френският, а японците ще участват с телескоп, който е съвместна разработка на няколко европейски държави и се намира на спътник. Така ще се извършват едновременно наземни и „извънземни“ наблюдения на слънцето. По същия начин се правят нощни наблюдения на един и същ обект, но с различни способи на наблюдение, от различни екипи по света едновременно. Накрая се получава един общ труд.

Никола Петров работи вече 10 години заедно с руски астрономи по съвместен проект за търсене на неутрален прах по слънцето. Това е прах без електричен заряд. „Ние сме намерили и доказали, че този прах съществува, но сега вече утвърждаваме теорията си. Става въпрос за нова компонента в слънчевата природа. Тя се нарича сюблимационна. През 2002 година това беше официално прието на Европейско-азиатска конференция в Москва.

Големият телескоп в „работен режим“. Снимка: Национална астрономическа обсерватория Рожен

Тогава докладвахме за първи път тази информация. От това, което сме видели, следва, че слънцето всяка секунда изгаря около 600 000 тона от веществото си. Ако това нещо е постоянно във времето, слънцето отдавна трябваше да изглежда по друг начин – грубо казано, да е изчерпало голяма част от горивните си запаси. Само че то продължава да свети. Това означава, че не гори вещество само от себе си, а също и приема отнякъде. Идеята е, че този прах е възможно да достига до слънцето и да го обогатява. Основно това е прах, която е останала от времето на образуването на слънчевата система, но има астероиди, които се сблъскват помежду си и създават нова такава. Астероидите и кометите, които се блъскат с планетите, също изхвърлят такова вещество при удара“.

В момента големият телескоп е в полуразглобено състояние, защото на всеки 5-6 години огледалото му се изпраща в Германия. Там му нанасят нов отражателен слой. По време на ремонта телескопът е неизползваем за наблюдения, затова може да се разглежда и от туристи.

Кулата на големия телескоп нощем. Снимка: nao-rozhen.hit.bg

На външен вид прилича на огромно товароподемно съоръжение, но всъщност е сред най-съвременните оптични уреди за изследване на вселената. Чрез него учените могат да се връщат милиарди години назад в нейното развитие и да проследяват процесите, които са се случвали до наши дни.
Помещението на телескопа е на около 21 метра височина от земята, а от него се излиза на кръгла тераса. Там се намират сателитните антени, които свързват компютрите на обсерваторията с Интернет. Надолу пред погледа се разкриват главозамайващи природни красоти. Според Никола Петров, на „Рожен“ учените живеят в пълна хармония с природата. Паралелно с това използват най-съвременните методи на цивилизацията, за да изследват нейните загадки. В обсерваторията са открити повече от 100 астероида в Слънчевата система. Те носят български имена като „Рожен“, „Пловдив“, „Климент Охридски“, „Елисавета Багряна“, „Владо Димитров“ и др.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.