Кадафи е възхитен от Райс, но не и смирен

Либийският лидер Муамар Кадафи (вдясно) разговаря с американския държавен секретар Кондолиза Райс (вляво) в Триполи. Райс се срещна с Кадафи – наречен „бясно куче“ от американския президент – по време на историческа визита в Либия, която според Райс трябва да покаже, че Вашингтон няма постоянни врагове. Снимка: Ройтерс

Държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс направи обиколка из държави от Северна Африка, чийто централен момент бе посещението й в Либия. „Историческа“ визита според самата Райс – за пръв път от 55 години шеф на американската дипломация стъпи на либийска земя. Нещо повече, за пръв път високопоставен американски политик разговаря с либийския лидер Муамар Кадафи – човека, когото президентът на САЩ Роналд Рейгън наричаше „бясно куче“. Първо да кажем обаче няколко думи за другите спирки по пътя на Райс – Тунис, Алжир и Мароко. Тя още не бе посещавала тези страни като държавен секретар, независимо че в началото на управлението на Джордж Буш Вашингтон им отделяше голямо внимание.

Тунис например бе сред активните участници в американската инициатива за партньорство между САЩ и страните от Близкия изток; сочен бе от Запада сред примерите за успеха на демокрацията в региона. След това обаче Вашингтон насочи вниманието си към други проблеми. Ирак, Палестина, Афганистан – цялото време отиваше за тях. А предприетите там експерименти с демокрацията даваха твърде съмнителни резултати, съответно САЩ не се решиха активно да развият своята демократична инициатива в зоната на „Големия Близък изток“. Днес Вашингтон е изправен пред друг проблем – превръщането на държави от Северна Африка в поредната база на Ал Каида. Как да съчетае демокрацията и борбата срещу радикалния ислямизъм? Как да обедини страни, разделяни от регионални конфликти, в единен фронт за борба срещу терора?

Задачата е трудна и едва ли вече изпълнима, преди да се смени администрацията в САЩ. Тъй че това посещение изглежда донякъде закъсняло. Либия е друг въпрос – възстановяването на дипломатическите отношения с нея е единственото позитивно постижение на американската администрация в Близкия изток, откакто на власт е Джордж Буш. Вашингтон започна да възстановява дипломатическите отношения с Либия през 2004 г., след като Триполи се отказа да разработва оръжие за масово унищожение (ОМУ) и осъди терористичните методи за борба. По думите на Райс тази стъпка на САЩ доказва, че САЩ нямат постоянни врагове и щом някоя държава е готова за стратегически промени в своя курс, Вашингтон е готов да отвърне, тоест да преразгледа отношенията с такива страни.

Това безспорно е намек, отправен към цяла група държави и отделни организации, на първо място към Иран, Северна Корея, а също към Хамас и Хизбула. Те обаче надали ще го вземат под внимание, и то главно заради менторския тон на САЩ. Тон, какъвто администрацията на Буш нито веднъж не си позволи в диалога с Кадафи.
Триполи направи всичко възможно, за да представи и възстановяването на дипломатическите връзки със САЩ, и визитата на държавния секретар като любезност от страна на Либия – в никой случай не и отстъпка, направена на Вашингтон. Райс бе посрещната твърде сдържано и всички нейни опити да разговаря за демокрация – любимата тема на Вашингтон – бяха осуетени от самото начало.

Либийският външен министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам например отбеляза на съвместна пресконференция с Райс, че страната му не желае натиск, нито има нужда от лекции за спазването на човешките права. Държавник от друга страна, особено от близкоизточния регион, надали би се решил да изрече тъй остри думи пред високопоставената американска гостенка. При това Райс бе поканена в резиденцията на Кадафи, бомбардирана от американците през 1986 г., където загина осиновената му дъщеря – това вече звучи като тънка ирония от страна на либийския лидер. Ще отбележим, че всички делегации посещават този дворец на Кадафи, за да почетат паметта на „жертвите на американската агресия“, и се подписват в паметната книга. Ако съдим по това, че подобни кадри с Райс не обиколиха световните медийни канали, Кадафи е решил да не довършва окончателно своите гости, да обърне страницата и да загърби миналото. И все пак проведе срещата тъкмо в разрушения дворец, а не в любимата си бедуинска шатра, където се срещна например с президента на Русия Владимир Путин през април 2008 г.

Райс обаче не изглеждаше оскърбена – телевизиите демонстрираха сияйната й усмивка по време на срещата с Кадафи. Тя не отвърна и на атаките, отправени от колегата й Шалкам по време на брифинга. Представяйки резултатите от визитата, Райс отбеляза само това, че между Вашингтон и Триполи има разногласия, такива може да се появят и в бъдеще, което обаче не е пречка за възобновените отношения между двете страни. Учудващо сдържано поведение от страна на САЩ. Дори в най-добрия период на отношенията с Русия американските политици изтъкваха успехите й по пътя към демокрация, но не забравяха да правят уговорки и да посочват какво е необходимо още да направят хората у нас и какви грешки продължава да допуска Москва. Винаги намираха начин да турят в бурето с мед лъжица катран и Русия свикна да тълкува играта на американците в смисъл, че те искат да впечатлят собствената си вътрешна аудитория.

Същата игра виждаме и в ситуацията с Либия. Отказът на Триполи да разработва ОМУ е твърде ценен елемент от политическата касичка на САЩ (предназначен и за вътрешната, и за външната аудитория), за да бъдат помрачавани едва-що възродените връзки с нови упреци и назидания. „Има време за лекции“, смятат навярно Щатите. Докато е жив обаче полковник Кадафи, Либия ще разговаря с Вашингтон на равни начала, ако не и отвисоко.

„Подкрепям моята мила скъпа черна африканка. Уважавам я и се гордея с начина, по който тя пречупва арабските лидери и им раздава заповеди“ – така говори пред телевизия „Ал Джазира“ Кадафи за Райс в навечерието на визитата й. В тези думи личи и искрена възхита от Райс, и пренебрежение към арабските лидери, угодничещи пред САЩ, а същевременно и намек, че Триполи не може да бъде сломен. Съюзът с него обаче обещава дивиденти. Либия е твърде значим играч на африканския континент, освен това и голям доставчик на енергийни ресурси за световните пазари. Според разузнавателни данни, петролните запаси на Либия я нареждат на пето място в световния рейтинг, който освен Русия включва монархиите от Персийския залив и Ирак – традиционни доставчици на американския пазар. Политическата ситуация в зоната на Залива обаче е нестабилна и не е зле Щатите да се презастраховат, особено в контекста на рязко влошените отношения с Русия – друг източник на енергийни ресурси.
Райс впрочем твърди, че либийско-американските отношения са „по-обширни от петролните нужди на Съединените щати и не се свеждат само до енергетиката“. Очевидно е точно така, но тъкмо енергетиката е движеща сила във възстановяването на дипломатическите отношения между Триполи и Вашингтон. И следващата администрация на САЩ получава едно добро наследство.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.