Да имаш „Порше“ и „Трабант“… За страстта към старите коли

Иван Мутафчиев показва Фолксваген Кarmаnn ghia от 1965 г. Снимки: Валентина Петрова

Дали преди 20 години някой е могъл да предположи, че соц „Трабант“-ът ще се превърне в колекционерска рядкост? Това време дойде, казват специалисти. В момента в България е най-трудно да си намериш запазен „Трабант“. Такъв автомобил, тип „гаражен“ притежава колекционерът на ретро автомобили Иван Мутафчиев. Той има 25 ретро автомобила за над 20-те години, в които се занимава с търсенето, реставрирането и запазването на редките коли.

Мутафчиев започва да се занимава със събиране на коли, след като негов приятел му дължал пари и му е върнал стара кола. „’85-та година беше. Даде ми „Фиат“ от 1914-та година, който все още не е направен. Първата ми кола не е готова още“, смее се той. Колите са страст за Мутафчиев, той е инженер, но е завършил и техникум със специалност двигатели. „Този който ми даде първия „Фиат“ ми даде след това едно старо „Рено“ и се почна“.

Събирачи на ретро автомобили има и през социализма. „Но те бяха хора от властта, спомня си Мутафчиев. Тогава ако имаш „Волга“, която струва 6 хиляди лева, няма проблем. Ако имаш четири „Трабант“- а и два „Запорожец“ -а, които общо струват 2 хиляди лева, вече може да те арестуват. Всички си спомнят случая с колата на цар Борис, която беше взета от Киноцентъра и продадена в Германия. Това е в разрез с нашите разбирания, защото ние не обичаме да се изнася.“

„Porshe 912“ от ’67 -ма година. Снимки: Валентина Петрова

В момента в България има над 400 колекционера на автомобили. Отварянето на пазара след 1990-та година улеснява феновете на ретро коли. Сега седиш на компютъра, като намериш нещо се обаждаш, казваш: „Плащам го“ и го получаваш след няколко месеца. „Тъй като не сме малко всички тичаме като иманяри, като чуем, че някъде се е появило нещо ново, казва Мутафчиев. Аз се занимавам от доста дълго време и знам какво има в тази страна. Не беше останало много за съжаление.“ Отскоро обаче все повече богати българи купуват ретро автомобили. За две години в България са внесени ретро коли на стойност половин милион евро.

Реставрирането на една кола отнема минимум половин година. За един модел се купуват 3-4 „донора“ – еднакви коли, от които се взимат части за направата на една. Има два начина на реставриране – единият е бутафорният. Тогава само външно се прави колата, а интериорът е без значение. Другият начин е пълното реставриране, което прави Мутафчиев. „За мен всичко трябва да е оригинално и отнема доста време“. Дори платовете на седалките се търсят специално, за да бъдат автентични. Скрояването им е по модела на оригинала на автомобила. „Можеш да отидеш и да си поръчаш каквато и да е седалка, но за мен това не е истинско. Има хора, които правят коли за киното, които се боядисват, слага се двигател, без значение какъв и се залага на визията само. Аз обаче държа колите ми да са оригинални“

Фолксваген Кarmаnn ghia от 1965 г. Първият модел се прави 1959-та година.
Фолксваген Кarmаnn ghia от 1965 г. Първият модел се прави 1959-та година. „Фолксваген“ правят колата в отговор на „Порше“. Снимки: Валентина Петрова

Фолксваген Кarmаnn ghia от 1965 г. Първият модел се прави 1959-та година.

Всяка от колите в колекцията има история. Всяка от тях отразява времето, в което е била направена, състоянието на нация, модата, вкусовете. „Когато ги намериш, имаш усещането, че си се докоснал до друго време“, казва колекционерът.

Сред 25-те коли на Мутафчиев, привлича вниманието „Трабант“-а от 1983-та година. Търсен е в продължение на четири години. Колата е на 5 хиляди километра, в уникално състояние – експортен модел, с никелирани гривни и стопове. „Трабант“ -ът става рядък, всичко от тях е използвано и повечето са унищожени. „Предишният собственик на возилото го е държал в гаража, пазил и лъскал, като „Ролс ройс“, смее се колекционерът. Много богати хора са искали „Трабант“-а на Мутафчиев. „Това е абсурд, мога да дам БМВ-то от ’58-ма, но „Трабанта“ – не. Защото в Германия мога да си купя това БМВ, но „Трабанта“ – не“.

Един от най-скъпите автомобили в колекцията е БМВ – Baroque Angel от 1958 година, с формата на „Бентли“. При създаването й се е движила със 200 км в час, сега без проблем вдига 160. Произвеждана е за кратко, защото не е имало клиенти, които да я платят. Единствена е в България и е реставрирана в продължение на 7 години. Трудното с такъв тип автомобил е, че всичките му части трябва да се купуват в Германия. През 1962- ра БМВ-то е хванато с наркотици. Повечето ексцентрични коли в България са попаднали именно по този начин тук: в тях са намирани наркотици на българската митница, конфискувани са и впоследствие са били пускани на търг.

Цената на това БМВ е 35 хиляди евро, което в сравнение с цените на новите автомобили е нищо. „Porshe 1912“ от ’67 -ма година от колекцията пък е на стойност 22 хиляди евро. Новото в момента е 200 хиляди лева. Сред ретро колите има определени автомобили, които са уникати. Такива в България има около 3-4 и тяхната цена е около 100 хиляди евро. Толкова обаче струват и G класите, с които е залята цяла България. Оказва се, че хобито да събираш ретро коли става скъпо, тъй като колекционерите залитат и започват да искат да имат все повече и повече автомобили. А и всяка кола има нужда от изключително много грижи.

Ясно е обаче, че стойността на колата идва от нейната история. Като тази на спортен „Вартбург“ от 1953 г. – Wartburg Sport Coupе. Той е с две врати и се е правил в завода на CVD – Caruseri verce Dresden. Заводът произвежда само за Западна Германия, но в България влизат 6 такива коли за „другари“. Появяват се в техните ръце през Пловдивския панаир. Седалките й са напълно оригинални. Намерена е случайно в София и преговорите за купуването й са протекли 6 години. „Разговарях с едни от квартал Филиповци, които казваха, че ще си я правят. Те се занимаваха с вторични суровини.“ Интересното е, че задният прозорец на колата се сваля. Самата тя се движи много добре и даже участва в ралита за ретро коли у нас.

„Булгаррено“ 10 все още чака да бъде реставрирана. Снимки: Валентина Петрова

Въпросът: „Колко харчи?“ не съществува при колекционерите. „Не знам“, е отговорът на Мутафчиев. След като можеш да си позволиш да похарчиш половин милион лева за коли, които държиш в гаражи, всеки от който е по 5 хиляди лева… А и този въпрос по-добре да не се задава за мечтаната правителствена кола „Волга“ М21. Черна „Волга“ не се е продавала на пазара, тя винаги е била само за правителството. Колата в колекцията на Мутафчиев е от един секретар на партията в Русе.

Със сигурност обаче малко харчи мини колата БМВ Izeta. Тя се се прави по едно и също време с огромното БМВ, наподобяващо „Бентли“. Малката Izeta през 1958-ма година е най-разпространената кола в Германия. Страната е разбита от войната и се прави нещо, което да харчи малко, двигателят му е 300 кубика. Това е нещо като бащата на „Смарт“. Има една врата, която е отпред. За да направи тази Izeta, Мутафчиев е купил още 4 такива, чиито части са събрани в една.

Сред колекцията е и така наречения Kubelwagen („Кубелваген“) – джипът, който Хитлер прави на базата на „Фолксваген“ специално за войната. Тази кола е единствена в България. Тя е с номера, с който е снимана във филма „На всеки километър“ – SS 27, кара я Митко Бомбата, заедно със Стефан Данаилов.

Българското производство в колекцията е представено от 50-тата бройка на „Булгаралпин“ А110 – марка на френския автомобилен производител „Алпин“, сглобявани в Пловдив (наричана е още „Рено – Алпин“). Първите бройки „Булгаралпин“ са сглобени в края на 1967 г. Цената й тогава е 8200 лева. Цялата кола е направена от стъклопласт. Колата от колекцията е сглобявана от три подобни. Имала е много изкривявания, тъй като е била състезателна и е възстановявана повече от година. Моторът й е 130 конски сили. В момента струва над 40 хиляди евро, тъй като са произведени много малък брой – около 1500. В България са произведени между 55 и 60 автомобила.

„Кубелваген“ (Kubelwagen) – джипът, който Хитлер прави на базата на „Фолксваген“ специално за войната. Тя е с номера, с който е снимана във филма „На всеки километър“ – SS 27, кара я Митко Бомбата, заедно със Стефан Данаилов. Снимки: Валентина Петрова

Мутафчиев притежава и „Булгаррено“ 10, но тя не е реставрирана. На 60 хиляди километра е и стойността й е около 2 хиляди лева. Въпреки това за колекционера е ценна: „Дано стигнем до момента, в който ще имаме музей на автомобила и тя ще бъде част от колекцията. След време такава кола въобще няма да може да се намери.“

Колекционерът не обича да дава колите си за клипове и филми. При последния случай прожектор пада върху ретро колата му. Когато кара на бала детето на свой познат с бялото си MG, на светофара Жигула удря ретро колата. Ремонтът му струва 7 хиляди лева. „За мен това не е бизнес. Всички коли са наши създания и не мога да кажа, коя ми е най-скъпа на сърцето“, казва колекционерът.

––––––––––––
* На 20 септември на „Александър Невски“ от 12 часа ще се проведе изложение на ретро коли в София, където ще бъдат показани перфектно реставрирани автомобили.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.