СофияПловдивВарнаБургасРусе

Младежи-мюсюлмани на Балканите постят по време на Рамазана

Босненски мъже се готвят за вечеря след залез в първия ден от ислямския религиозен месец Рамазан в старата част на Сараево. Снимка: Ройтерс

Мела Софтич спряла да пие алкохол преди един месец като част от подготовката си за постенето по време на Рамазана, който започна миналия понеделник.
Това е единственият религиозен празник, по време на който спазвам всички правила, казва 24-годишната Софтич, мениджър по маркетинг, като се шегува, че е „мюсюлманка на батерии“, тъй като има поведение на истински вярваща само един път в годината.

Софтич принадлежи към новото поколение урбанизирани босненски мюсюлмани, които приеха мюсюлманската вяра по време и след войната в Босна през 1992-95г., в която мюсюлманите претърпяха най-големи загуби. Те произхождат от семейства на умерени мюсюлмани, повечето от които не са били религиозни по времето на социализма, когато Босна бе част от бивша социалистическа Югославия.

Подчинявайки се на ислямското табу, мнозина не ядат свинско, което се вижда рядко в сараевските месарници или в менютата на ресторантите. Но извън Рамазана мнозинството хора продължават да пият алкохол.
Всички мои приятели мюсюлмани постят, казва синеоката жена с хубава прическа и елегантен костюм.
Босненската столица Сараево бе известна с мирното съжителство на мюсюлмани, католици, православни и евреи през последните пет века.
Но след войната това е предимно мюсюлмански град. Завръщането към религията може да се види във всички сфери на живота, тъй като мюсюлманските политици и ислямските свещеници лансираха мюсюлманските ценности.

Религиозното идентифициране стана по-голямо след деветдесетте години и според някои проучвания почти 90 процента от населението на Босна се идентифицират според своята религия, казва Зилка Спахич-Силяк, координатор по религиозни науки в Сараевския университета.
Тя обяснява тенденцията отчасти с войната и отчасти с новата политическа и социална система след разпадането на Югославия.
Преди войната градските мюсюлмани запазваха религията в домовете си само като част от семейната си традиция и култура, но религиозните практики рядко се спазваха. Религията бе изтласкана от публичната сфера преди деветдесетте години, а след това дойде свободата и хората избраха да изразяват публично религиозната си самоличност, казва тя.
Софтич заяви, че всички мюсюлмански ученици в нейната гимназия постели по време на Рамазана и това е тенденция, която учениците от други вероизповедания уважавали. Познавам много хора от други религии, които наистина уважават Рамазана и намирам това за много хубаво, казва Софтич. Имам две приятелки – католичка и православна, които не пият алкохол по време на Рамазана, казва тя.

Мъже в джамията Бегова в старата част на Сараево на първия ден на ислямския религиозен месец Рамазан на 1 септември. Снимка: Ройтерс

В съседна Албания, където религията бе практически изкоренена по време на комунистическата диктатура на Енвер Ходжа, мнозинството от мюсюлманското население все още е предимно светско, но имамите и мюсюлманските учени казват, че повече млади хора идват в джамиите.
През десетте ми години тук виждам повече хора да идват всеки петък и дори повече по време на Рамазана, заяви Ахмед Калая, имам в джамия в центъра на Тирана, където вярващи на млада и средна възраст се молят или си приказват след молитвата.

Албанският мюсюлмански учен и журналист Агим Бачи казва, че дори хора, които не се молят редовно, спазват Рамазана. Спазвам Рамазана от 11 години и броят на практикуващите нараства. Младите идват масово. Те са инженери, журналисти, преподаватели, каза Бачи.
Той добави, че повечето хора постят само през нощта на Кадир, която се пада към края на Рамазана и отбелязва времето, когато „Коранът е дошъл на нашето небе“. Дори християните го спазват в Албания за късмет, защото се вярва, че тази нощ е по-важна от 1000 месеца /на молитви/, казва Бачи.
Изключение в тази тенденция е Косово, провинцията, която обяви независимост от Сърбия през февруари след като бе протекторат на ООН в продължение на девет години.

Мнозинството от косовските албанци са светски мюсюлмани и хора, пиещи бира по време на Рамазана, са честа гледка в заведенията в столицата Прищина.
Професорът по социология Исмаил Хасани заяви, че няма достоверни цифри за броя на вярващите в Косово, но добави, че не е забелязал нарастване на религиозността.

Босненски пекар приготвя традиционни хлебчета за Рамазана в старата част на Сараево. Снимка: Ройтерс

Енвер Байрами е единственият постещ в група от шест души, пиещи кафе с цигара в кафене в Прищина в слънчевия ден. Всички в моето семейство постят с изключение на дъщеря ми, която е на две години, казва Байрами.
Това е лична работа. Уважавам решенията на другите хора. Никога не съм питал никого защо яде или пие по време на Рамазана, казва той.

В Босна организирането на вечерята ифтар след залез слънце се е превърнало във въпрос на престиж сред мюсюлманските политици и бизнесмени и в социално събитие за обикновените мюсюлмани.
Търговците трябваше да се подготвят за месеца на постене и да променят поръчките си – по-малко алкохол и цигари, повече сушени плодове и захар, орехи, бадеми, лешници и съставки за баклава.

Има големи промени в продажбите на някои продукти. Ние продаваме само десетина пакета фурми годишно, а по време на Рамазана ги продаваме с щайги, казва Зилха Зорнич, управителка на голям търговски център в Сараево.

Мюсюлманите традиционно прекъсват поста си през деня с фурми преди да вечерят. По време на 15-часовия пост от изгрев до залез мюсюлманите не трябва да ядат, пият или пушат. Затова, когато прекъснат поста си, те взимат лесно смилаеми храни като супи, ястия, основаващи се на млечни продукти, и плодове.
Рамазанът е специален месец за мен. Свързвам го със специалната доброта на хората, заяви Софтич.
Чувствам, че само тогава всички ние наистина се уважаваме, казва тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.