СофияПловдивВарнаБургасРусе

Към материала за цигарите – стенограмата от разговора на Майкъл Чорни за „Булгартабак“, публикувана във в. „Труд“

Случаят в Тел Авив: Глупак ли е вицепремиерът Василев?

Дурак, но честен

(Разговорът, който публикуваме с известни съкращения, се води на място, където има и странични шумове, освен това към края събеседниците нерядко говорят бързо и едновременно. Диалога – на руски език, който не е перфектен, започва българският бизнесмен.)

Георг ЦВЕТАНСКИ: Познато ли ви е моето име?

Майкъл ЧОРНИ: Е, Георг…

Г. Ц.: Впрочем моят бивш партньор Петър… ние се запознахме може би преди 7-8 години в Москва.

М. Ч.: Е…

Г. Ц.: Извинете моето не много добро…

М. Ч.: Не, не, казвам ви, всичко е правилно.

Г. Ц.: Така че не сме били много близки и може би сме се запознали. Аз представям и управлявам компанията „Балканфарма“. (Тук Цветански разказва за фирмата и за исландската „Фармако“).

М. Ч.: От една страна, лекарства, нещо правите… от друга, защо ви е „Булгартабак“, не мога да разбера. Аз добре познавам схемата на „Балканфарма“… Знам как стоят там нещата…

Г. Ц.: В края на краищата ние станахме много малки, миноритарни акционери и бяхме изкупени… (неясно).

М. Ч.: Все пак… Какъв е проблемът? Защо вие поискахте да се срещнете с мен?

Г. Ц.: Значи поводът е такъв… (неясна размяна на реплики). Моят дял(поправя се), моята роля в този процес е само една – аз помагам на тези момчета.

М. Ч.: На какви момчета? На кого? „Тези момчета“ -кои“? Които поискаха ти да се срещнеш с мен?

Г. Ц.: Моята роля в този процес, в „Булгартабак“, е само консултантска роля по повод Дойче банк. Мое участие там няма.

М. Ч.: А кой участва там?

Г. Ц.: Там е сто процента Дойче банк.

М. Ч.: Там въобще няма Дойче банк, това сме го проверили сто процента. Там Дойче банк няма. Има някой, който стои зад това и от чието име ти си пристигнал… Затова трябва да се говори истината и честно. А не просто ти си пристигнал, е, запознахме се, стиснахме ръце, поговорихме си и от това нищо няма да се промени. Както си върви, така ще си върви и занапред. И кой е там? Кирил и още кой… Василев… Е, това кажи. Кажи на Попов „Благодаря“… Василев ще каже на Попов „Благодаря“… Предупредиха го Василев, нормално.

И, повярвай ми, никога в живота си вие не бихте могли да изберете и дадете по-добра оферта. Никога. Разбираш ли, истината ти говоря, другото са глупости. 0’кей?

Такава приватизация устроихте – всички се смеят, вече целият свят се смее. Аз още веднъж ти казвам – с кисело вино си полял такова мръсно дело и после дълго-дълго ще хълцаш. Ще си спомняш – какъв глупак си бил. (Неясна фраза). Ще си мислиш: „Какъв глупак съм бил“, и парите няма да поискаш да вземеш. Ако тези документи, които прочетох, са правдиви, не само в България, в цяла Европа може да отидеш на съд. Ето това ти казвам. Ти по-добре знаеш. Помислете заедно с Василев, помислете.

Г. Ц.: Заедно с Василев няма какво общо да мисля.

По-рано Василев си отива от държавата, за мене по-добре. (Изразът звучи несръчно и на руски.)

М. Ч.: Помислете, помислете… Просто помисли.

Г. Ц.: Това, което съм чувал, е, че това е сделка между две държави, Германия и България, това е моя…

М. Ч.: А аз това не съм го чувал.

Г. Ц.: Това е моя информация, може да се провери, моля ви да проверите.

М. Ч.: Ще проверим.

Г. Ц.: Това е сделка между две държави.

М. Ч.: Значи още повече корупция. И как е така – кой за някого ще се договаря (неясни думи)…

Г. Ц.: Няма такива идиоти…

М. Ч.: (прекъсва го) Чакай, а ако бяхме дали 112 или 111 милиона, щяхме ли да спечелим?

Г. Ц.: Не… И знаете ли защо? Защото правителството е под огромен натиск. Вие разбирате. Казаха: „В тази сделка онзи човек не трябва да бъде.“

М. Ч.:0’кей. Не само аз участвам, има американски, австрийски компании.

Обяснете. Тук вече това не е свързано с мен. Който и да спечели, ще дойде на руския пазар и ще моли, иначе той вече никога няма да попадне на руския пазар.

Г. Ц.: Знам това. Моите момчета мислят…

М. Ч.: Кои са те?

Г. Ц.: Това , че аз нямам нищо общо с това, е друг въпрос.

М. Ч.: Георгий, явно така са избрали. (Неясна фраза)… Някой е решил да направи подарък на царя. Това, което ти сега ми говориш, е, че уж са седнали, договорили са се и зад това стои германската държава. Излиза, че е подкуп. И толкова…

Г. Ц.:Това не е подкуп, разбирате ли… това е по повод…

М. Ч.: А какво е?

Г. Ц.: Това са разговорите на държавата по повод НАТО, по повод Европейския съюз, по този повод?

М. Ч.: Какво общо има това? Ти казваш, че са решили (да направят) подарък, ако е подарък, значи (питаме) на кого. Срещу подаръка трябва нещо да дадат.

Г. Ц.: Не зная, трудно е да ви разубедя.

М. Ч.: А аз смятам, че това е персонално, лично.Ти участваш ли в това персонално, не или да? Но получаваш някакви дивиденти, проценти. Ако още веднъж кажеш „не“, то аз изобщо не ти вярвам. Комисиона, нали?

Г. Ц.: Комисионната ми е много проста и много нормална, консултантска комисионна, нищо друго.

М. Ч.: Значи това е то проблемът и ти искаш да се отървеш от него. Да се отървеш от него можеш, ако честно кажеш: „Извинете, зад това стоят този, този и този. Аз доведох този фонд (б.р. „Табако кепитъл партнърс“), да, аз го доведох. Но интересите са на тези и тези хора, самият аз няма нищо общо, вървете, решавайте. С тях.“ Посочи тогава кои са. Кой покани банката? Кой, кажи. И тогава всичко е приключено.

Тогава ще кажа какъв момък си, честен, юначага, добър… А ти… тук те пращат при мен и… Защо? За да се договорим?

(Неясно.)

Г.Ц.: Много странно, кой може да е казал. Аз казах на някои хора, че аз…

М.Ч.: Това е сделка. Но тя ще се провали. На мен този „Булгартабак“ също не ми е нужен след всичко това. Но ще стане голям скандал и той ще завърши с оставката на правителството. Ще има оставки, на Василев, на още някой. Това ще свърши така.

Г.Ц.: Не, Василев, той е глупак.

М.Ч.: Защо глупак? Кой го накара да се застъпва за Попов. Защо да се застъпва за един негодник?

Г.Ц.: Защото той го доведе.

М.Ч.: Защото е получил нещо от него? Този човек – Попов, казал това на Тасев и на Гарик (Гевондян – бел. ред.). Извини ме, но не само веднъж. И в Москва го каза. Цената ще обнародват, ще дойде време и ще я обнародват. Василев му забранява да работи с нас, нали така. Този човек каза. Извини ме.

Г.Ц.: Аз познавам Василев, той е честен глупак

.

(В оригинала руски това звучи така: „Я Василева знаю, он честный дурак“.)

М.Ч.: Казвам ти, ще бъде страшно. Казвам ти – няма да има сделка сега. Може би ще има после, когато се смени властта. Но тях ще ги съдят, още как ще ги съдят за това, което откраднаха от „Булгартабак“.

Не знам. После Василев трябва да обяснява как така гони Попов от директорския пост, а го оставя в борда на директорите. Ти показваш, че си корумпиран заедно с него. Но защо го правиш?! Ти си вицепремиер, какво правиш? Дори едно подозрение…

Г. Ц.: Е, той е глупак.

М. Ч.: Е, глупак! Заради глупака ще плащат и други. Това е игра на журналистите, не е игра на Миша Чорни. Аз чета вестници. Те ме радват мъничко с това, че започнаха по малко да се занимават с това. Престанаха да се занимават с моята персона. Разбираш ли?

… Има друго. Глупав е човешкият език. Това, което направи Василев като защити Попов, даде повод на журналистите. Откъде се появиха тези документи? Добрали са се, изровили са ги, още много нещо ще изровят. Това още не е всичко. А ти вече попадна в този кръг, разбираш ли. Те ще има да ровят за тебе, ще ровят за всички.

Г. Ц.: Трудно е да ви убедя.

М. Ч.: Ще ти обясня. Ако всичко е чисто и гладко, защо от Лондон ми звънят и ми казват, че идва човек, който ще се договаря с мен.

Г. Ц.: Това е личен разговор. Нямам никаква оторизация да се договарям.

М. Ч.: Ако ти кажеш с кого си говорил, можем…

Г. Ц.: Аз казаха България, в България знаят. В България знае Бойко Борисов. Аз му казах, че ще дойда тук. Това беше вчера.

М. Ч.: Не, по-рано. Казаха ми преди няколко дни. Ето, звънна ми, получих обаждане (чува се шум от хартия)… Ето всичко, сам прави извод къде си бил, с кого си се срещал в Лондон, с кого си разговарял. Направи си извод.

Г. Ц.: (Прекъсва го.) Но моето решение е много просто. Взех няколко дни отпуск, за да реша други проблеми.

М. Ч.: ОК. Това ще излезе на бял свят. Ако не в „Стандарт“, ще бъде в „Труд“, ако не бъде в „Труд“, ще бъде в „24 часа“. Значи материалът вече се разхожда, ако не се появи, ще бъде може би някъде в Америка. (Говорят един през друг)

М. Ч.: Още веднъж ти казвам на тебе. Това, което ще излезе във вестниците, непременно ще заинтересува прокуратурата и следствието (продължителни смущения).

Г. Ц.: Всички ние знаем как работи прокуратурата в България.

М. Ч.: Аз не зная.

Г. Ц.: Значи там, при тях, малко пари…

М. Ч.: На кого?… Никой при нас не се кани на никого да дава пари. Повярвай ми. Ние с това не се занимаваме. Ако давахме, вероятно нямаше да имаме проблеми. Съгласен ли си с мен? Така че не даваме, а можем само да помогнем.

Г. Ц.: Онова, което имам предвид, е войната, която водите с правителството…

М. Ч.: Ние не водим война, тя не ни е нужна. Война водят журналистите и ще водят. Защо? Защото има идиоти и глупаци, които се сблъскват с печата (неясни фрази)… Сега вестникът ще напише и върви да съдиш вестника, върви го съди. Ако това е истина, върви съди вестник (неясно).

Г. Ц.: Моята роля е това, че (неясни думи)…

М. Ч.: Нормално е. “Фармако“ е хубава компания, всичко е нормално. Даже ако някой поиска да проверява.

Г. Ц.: Поводът е такъв, че компанията е продала някакъв процент и са написали моето име, че аз съм собственик на тази компания. А, значи, Георг Цветански е продал тези акции и с тези пари той финансира своето участие в „Булгартабак“.

М. Ч.: Е, тук нищо не мога да кажа (чува се тих смях). А какво лошо има в това, че си продал акциите?

Г. Ц.: Дължа някакви… Вчера в „Стандарт“ писаха, че дължа някакви милиони долари данъци.

М. Ч.: Може да е така, може да не е, кой знае. Ами пишат, журналистите пишат, за мен знаеш ли колко пишат. Че имам милиарди, милиарди, милиарди, и какво от това?! Журналисти. Ако има нещо криминално, да речем, прокуратурата ще провери. А може да е глупост.

Г. Ц.: Ако всичко е нормално, за мен притеснения никакви, но ако там, така, на мен…

М. Ч.: Още веднъж казвам, никой не се кани на никого нищо да плаща. Ние с това никога не сме се занимавали и няма да се занимаваме. Но аз искам да дам да разбере на всеки, който играе против мен нечестно – може да си го получи. Имам достатъчно материали.

Г. Ц.: Те казаха, че ако за компанията няма купувач (краят на изречението не се разбира).

М. Ч.: Ние гледаме и ако след един месец се случи така, тогава ние след един месец ще си помислим. Това не е тяхна сделка, а някой е дошъл при тях. Те сами показаха това на журналистите…

Г. Ц.; Те поканиха журналисти, ще разкажат, ще покажат всичко.

М. Ч.: Нещо има…

Г. Ц.:Проблемът в България е, че всички мислят, че вие стоите зад това и всички статии, които…

М. Ч.: Аз ще ти кажа на тебе, лично. Василев е негодник. ОК? Прати му поздрави, че против мене никога нищо не би… Аз умея да чета някои книжа…

Г. Ц.: Той е глупак.

М. Ч.: Той даже не е честен, той просто е глупак. И после, след като има хартийка, какво правим?

Това, че той там е замесен, че получава комисионна или проценти, можеш даже изобщо да не ме убеждаваш, аз съм убеден в това. Не знам замесени ли са Кирил или Спас Русев, или още някой, това не го знам, не мога да кажа. Може би още някакъв министър е замесен, може би самият премиер-министър, не знам. Но такова нещо определено има и то рано или късно ще бъде доказано. (Следва неясна фраза.)

Аз не съм ги дърпал за езика, защо Попов първо каза, а после хукна в полицията? Защо Попов направи това? Разбрал е, че го засичат, записват?

Г. Ц.: Ако Попов е искал подкуп…

М. Ч.: Защо тогава се изплаши… Защо министър-председателят ти позволи да публикуваш, дал си това на журналисти (неясно).

Там честно си беше написано, че Попов иска от името на Василев… Ето ви всичко, оправяйте се. А Попов защо се разтича, защо се уплаши.

…Ставаше дума, че те са корумпирани чиновници. Този Василев, аз говоря, защото знам. Много добре знам. Знам, убеден съм.

Г. Ц.: Аз и досега мисля, че той е просто честен глупак.

М. Ч.: Той може би някога е бил глупак, но като дойде тука, малко от малко поумня. Лекичко, разбира се, но поумня. И други министри има.

Г. Ц.: Аз други не знам, но за него мисля, че е честен глупак.

М. Ч.:Значи, някой го използва за своите цели. Това е още по-лошо.

Г. Ц.: Честен, беден глупак, това е по-лошо.

М. Ч.: Той честно постъпва, помагайки да спечели – както той си мисли, Дойче банк. Той на никаква Дойче банк не помага да спечели, той помага да спечели на тази (неясна дума), която е корумпирана. Това е милионен процент, всички знаят…

Михаил Чорни, бизнесмен: Шокиран бях от чутото

– Г-н Чорни, ваш представител ни предостави запис от разговора ви с Георг Цветански. Защо избрахте “Труд“?

– Вашият вестник е честен и обективен. Следя внимателно българските медии, особено откакто се заговори за приватизацията на “Булгартабак“. Възмущават ме твърденията за честност и прозрачност на процедурата, което не е така. В същото време тук и там отново има опити да се демонизира моята личност.

Не бива да пропусна и твърденията, че едва ли не съм се договарял задкулисно с единия от участниците в приватизацията. Смешно и обидно беше казаното от Цветански, че случайно ме е срещнал във фоайето на хотел в Тел Авив – все едно съм пиколо или портиер.

Аз съм привърженик на истината, на честните и открити отношения, на спазването на правилата на играта при всяко бизнес съревнование. Този запис е категорично доказателство, че процедурата за “Булгартабак“ е предрешена, че приватизацията е фарс и че нищо добро не очаква холдинга, ако “тези момчета“, както ги нарича Цветански, бъдат обявени за победители.

– Как стана срещата с Цветански?

– Срещата бе по негова молба. Ходатайстваха му мои приятели от еврейската общност в България. За срещата бях предупреден и от мои бизнес партньори от Лондон. Бях информиран и от мои сътрудници от София. Знаех, че от срещата нищо няма да произтече. Вече ми бяха правени намеци да не губя време и средства за приватизацията на холдинга. От Лондон дори получих сигнал, че ако се откажа, срещу това може да бъде изтъргувано моето връщане в България.

От срещата с Цветански очаквах всякакви провокации и неверни интерпретации.Затова му дадох да разбере, че разговорът ни се документира. Нямам такава практика, но ситуацията го наложи. Не крия, че бях шокиран от чутото.

– Как прогнозирате края на сагата “Булгартабак“?

– Очаквам, че “Табако кепитъл партнерс“ ще бъде обявен за ексклузивен купувач без подобряване на офертите. Висши чиновници, посредници и роднини ще се облажат с някой и друг милион долара комисионна. Това обаче не е най-добрият купувач. “Табако кепитъл“ ще платят с кредитни пари, а не с пари на Дойче банк.

Производството на български цигари ще падне до минимум, за износ едва ли ще може да се говори. фабрики ще бъдат затворени, за да се отвори територия за лицензионно производство. 15-16 дружества ще бъдат ликвидирани, ще оцелеят не повече от 4 фабрики. Производството на тютюн ще намалява и ще остане главно за износ. А големият пазар на бившия Съветски съюз ще бъде практически затворен. А с “Булгартабак“ ще стане това, което за жалост стана с повечето отрасли в България.

в. Труд – стр. 14

Георг Цветански: Това е чиста манипулация

“Познавам манталитета на тези хора, записът е манипулиран“, заяви Георг Цветански вчера в неофициален телефонен разговор.

Това се прави умишлено преди заседанието на Министерския съвет за “Булгартабак“, каза още Цветански. Той заяви, че не бил споменавал никакви имена. И обясни, че хората на Чорни нямало вече какво да губят, най-малко репутацията си – каквато нямат.

“Ясно е намерението им да дискредитират правителството“, каза Цветански. Той прогнозира, че сделката за холдинга ще бъде вкарана във Върховния административен съд. И накрая Дойче банк ще кажат: “Писна ни“, и ще се откажат.

в. Труд – стр. 14

Няма нищо случайно!

На 1 август т.г. в хотел „Интерконтинентал“ в израелската столица Тел Авив се провежда разговор. Събеседниците са двама: бизнесменът Майкъл Чорни и Георг Цветански, член на борда на „Балканфарма“, представляващ интересите на Дойче банк – Лондон в приватизацията на „Булгартабак“.

Двамата са провели един безкрайно любопитен диалог. Компактдискът със записа бе предоставен на „Труд“ от представител на израелския бизнесмен. На него се различават добре гласовете на Чорни и Цветански.

Изводите оставяме на читателите.

Защо Майкъл Чорни е избрал най-големия хотел в Тел Авив като място за срещата? Обяснението му е, че често правел деловите си срещи там, тъй като е близо до офиса му.

Какво е накарало Цветански да разговаря с прогонения от кабинета „Костов“ бизнесмен?

Според думите му имало заплаха от страна на хора на Чорни, че ще започнат да вадят компромати срещу него и срещу „Балканфарма“, ако не убеди Дойче банк-Лондон да се изтегли от сделката за „Булгартабак“. Цветански не знаел, че разговорът се записва.

в. Труд – стр. 14

ядец
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.