СофияПловдивВарнаБургасРусе

Георги Китов – българският Индиана Джоунс + фотогалерия

Георги Китов показва златен венец на тракийски вожд, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnik

Често вестниците наричаха археолога Георги Китов, който почина от инфаркт вчера по време на разкопки, българският Индиана Джоунс. Същия прякор лепяха и на по-младия археолог Николай Овчаров. Китов не ревнуваше, не се ласкаеше, но и не странеше от медиите. Оценяваше, че трябва да има публичност на това, което прави.

Обичан от мнозина и недолюбван от много свои колеги, Георги Китов остана в историята на българската археология поне с няколко забележителни находки. Златната маска от погребението на неизвестен тракийски владетел вероятно е най-известната от тях. Мнозина го смятаха за авантюрист, за човек, който прави разкопки със земекопни машини – нещо недопустимо за сериозната наука. Но страстта на археолога и желанието му да изпревари иманярите заслужаваха уважение.

Списание „Нешънъл джиографик“ публикува репортаж за българската археология, в който го представи с противоречива светлина. Някак дискретно беше изразено съмнението на колегите му дали не преследва бърза слава и не използва не съвсем научни методи. Но победителите ни ги съдят. Намереното от него сигурно щеше да лежи дълго в земята или щеше да е изкопано от археолози и влязло в колекцията на някой като Васил Божков, и описано с неизвестно местонахождение.

В Казанлъшкия край трябва да му издигнат паметник. Той направи толкова за него – тълпи от туристи и инвеститори се насочиха натам. Могилата в Старосел, разкрита от Китов, вече е един от големите туристически обекти на България. Археологът издъхна от инфаркт именно край Старосел, на разкопки на малка могила наблизо. Там е смятал да закрие археологическия сезон.

Георги Китов показва находки, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnik
Георги Китов показва находки, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnik
Георги Китов показва находки, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnikГеорги Китов показва златен венец на тракийски вожд, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnikГеорги Китов показва находки, след проникването в камерата на могилата Голяма Косматка през 2006 г. Снимка: архив e-vestnikЗлатната маска, открита от Героги Китов. Снимка: БулфотоГероги Китов. Снимка: БулфотоГеорги Китов със семейството си. Снимка: БулфотоГеорги Китов на пресконферанция. Снимка: БулфотоГеорги Китов на пресконференция. Снимка: БулфотоГеорги Китов открива началото на археологическите разкопки - експедиция

Георги Павлов Китов е Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Основно се занимава с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. Сред откритията, свързани с културата на траките, които е направил са: гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс – хероон край с. Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр., и др.

Китов завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1966 година. След това специализира история на изкуството в Ленинград от 1974 до 1975 година. Oт 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН. През 1977 година той става доктор на историческите науки, а през 1990 година – старши научен сътрудник. От 1992 година е председател на Общото Събрание на Археологическия институт с музей при БАН. Основател е и ръководител от на археологическата експедиция ТЕМП, която създава през 1972 година.
Автор е на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките. Някои от най – популярните му книги са Тракийското съкровище от Вълчитрън, издадена през 1978 година; Богатствата на тракийските владетели, издадена през 1992 година; Долината на тракийските царе, издадена през 2002 година; Гробницата на Севт ІІІ, издадена през 2004 година; Въведение в тракийската археология, със съавтор Даниела Агре, издадена през 2002 година.

„Археологията се превърна от една суха, теоретична дисциплина, в обществена практика. Археологическите обекти и находки вече стават достояние на широката публика, превръщат се в икономически примамки. На тях се продават билети, сувенири, отваря се работа за много хора. А и за България се говори по света, имиджът на страната ни, придобит в продължение на десетки години, лека-полека се „избелва“ благодарение и на археологията“, казва в свое интервю Китов.

„Хората се радват на нашите открития, а аз се радвам повече от всички, защото се сбъдват някои мои мечти. Тъй като сме открили много неща, аз често казвам, че повече няма какво да открием, но моите сътрудници ме убеждават, че не е така. Слава Богу, те се оказват прави и почти всяка година има на какво да се радваме като находки при проучванията, които правим“, казва в друго свое интервю археологът.

Георги Китов открива началото на археологическите разкопки – експедиция „Темп“ през лятото на 2008-а година. Снимка: Булфото

В може би последното си интервюта (29.08.2008 година) проф. Китов казва: „След 10 години археологията ще бъде закрита. Ако иманярите продължават да действат със същите темпове, ще съсипят всичко. Те безнаказано обикалят тракийски, римски, византийски селища с металотърсачите си и събират всички монети. А чрез тях установяваме какви търговски връзки са имали хората. Ако няма монети, излиза, че там са живели идиоти, които не са познавали парите. Известни са ми две хубави гробници, на които са пробили покривите и са проникнали вътре.“
„Който не познава миналото, не е господар на настоящето, а който не е господар на настоящето – няма бъдеще“, това повтаря археологът в много свои изказвания пред медиите.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.