Цига… ромска му работа с тоя “Черноризец Храбър”

Т. нар. Академия “Черноризец Храбър” си взе обратно наградата за млад журналист, която даде на Калин Руменов през пролетта. Откъдето и да го погледнеш, това е голям цирк.
Същите хора, които са я дали, сега я взимат. Абе, ние се понаакахме, дай сега да забършем.

В какво са се наакали? Журналистът наричал ромите цигани и пишел расистки коментари. Ами що го наградихте тогава? Наградата не била за циганските му коментари, ами за други. Ами защо тогава му я отнематe?
Значи трябва официално да признаят, че са конюнктурни.

Те и досега наградите “Черноризец Храбър” нямаха никакъв авторитет, сега – хептен. Лъсна бутафорията, наречена Съюз на издателите – в който се споразумяват помежду си как да си разделят наградите. Ти – на мене, аз – на тебе. Така е награден и Калин Руменов. Журналист на единия издател трябва да вземе “Черноризец” за туй, а на другия – за онуй.

Самият Руменов в интервю за e-vestnik каза, когато го наградиха, че за него тази награда е като “Добре дошъл в конюнктурата”.

Разни правозащитници написаха обръщения да се отнеме наградата на Руменов. Писаха до международни организации и в резултат ВАЦ – немският издател на “Труд” и “24 часа” – изрази становище, че било срамно. Издателите написаха сервилно оправдателно писмо до председателя на Международната федерация по журналистика – било лято, отпуски и затова реагирали късно. И т. нар. Академия веднага си взе наградата. Тоест – академията е марионетка. Като марионетка е раздавала наградите, сега като марионетка си ги прибира.

Когато въпросните “Труд” и “24 часа” раздухаха до национален скандал (включително с дезинформации) случая “Батак” – обсъждането на някаква научна дисертация как Баташкото клане е интерпретирано и хиперболизирано в изкуството и националната памет – издателят ВАЦ бра голям срам. Целият немски печат нарече “булевардни” вестниците “Труд” и “24 часа”, които насаждат омраза и национализъм. Тогава нямаше подписки на правозащитници и интелектуалци да се отнеме наградата “Черноризец Храбър” на Валерия Велева, примерно, която най-истерично разви темата за Батак. Сигурно тогава им се е видяло прекалено да се изправят срещу в. “Труд” – все пак най-големият вестник, дай да не се караме с него. Но срещу едно начинаещо авторче от един по-малък вестник като “Новинар” – може.

За отбелязване е, че текстовете на Руменов, които често шокират със своята вулгарност, не са такива расистки, каквито ги представят. Който го е чел внимателно, ще види, че когато той пише за циганите, се подиграва с държавата, с нравите, с псевдоинтеграцията им, а не със самите тях. Своеобразен сарказъм. Дали го харесваш или не, можеш да го разбереш, а не да търсиш някоя запетайка или цитат, изваден от контекста, за да обесиш автора. Но има бдителни правозащитници, които обичат да се показват загрижени, да правят подписки и да пишат писма до Брюксел и ООН. Има и конюнктурни издатели и журналисти, които ще си обърнат 10 пъти позицията – дали ще е към едни или други политици, дали ще е за една или друга награда…

След шумотевицата Руменов се радикализира и почна да пише съвсем едно към кесим – и за евреи, за Гьобелс (виж тук коментара му по случая в “Новинар”).
Циганска работа се получи. С немски привкус. Пардон – вече трябва да се казва ромска.

Положението може да се опише с едно хайку от неизвестен автор от форум в Интернет:
Цигойнер влачи кашони, на двора сере котка, да е.а нейната мама.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.