Самолети плуват в ракия – агрономът Любен се прероди в резбар

Агроном едва оцелява след медицинска грешка и става майстор на сувенири

Един от фаровете, които Любен е запечатал в бутилка. Снимки: авторката

Морски фарове светят в бутилки, военни самолети плуват в ракия, мелници се въртят в шишета от уиски.
Когато видят сувенирните бутилки на 62-годишният Любен Димитров, хората често питат да не би да са правени от затворник. И с просто око личи, че изработката им отнема завидно количество търпение и много време. Предположенията са далеч от истината, Любен никога не е излежавал присъда. Заради злополучно направена лумбална пункция обаче през 1997 година той е прикован в инвалидна количка. Дълго не може да се възстанови от последвалата операция, едва оцелява от възникналите по-късно усложнения. Принуден е да се раздели с работата си на агроном в опитна станция по сортоизпитване и да си остане у дома. Той обаче не се отчайва и се отдава на отколешното си хоби – дърворезбата.

Произведения на Любен има в 28 страни по целия свят, а доста от публичните личности на България притежават негови творби. Сред тях са Слави Трифонов, Соломон Паси, Даниел Вълчев, Бойко Борисов, Ахмед Доган, бившият американски посланик Джеймс Пардю. Любен е правил по поръчка и дърворезба за подарък на Симеон Сакскобургготски, който остава толкова очарован от творбата, че веднага изпраща на майстора официално писмо с благодарности.

Десетки миниатюрни предмети, запечатани в бутилки, са подредени в дома на видинския дърворезбар. Любен прекарва часове наред над работния си плот, за да сглоби и подреди в бутилка малките фигурки – макети на истински военни машини и реално съществуващи фарове в различни точки на света. Инструментите му са измислени от самия него – с дълги тънки дръжки и различни накрайници, те напомнят прецизен хирургически комплект.

Любен показва един от първите си опити – дъбова стълба, сглобена в бутилка. Снимки: Снимки: авторката

Жената на Любен – Цветанка – е неотлъчно до съпруга си и се е превърнала в нещо като асистент на майстора. Днес той работи в апартамента си на брега на река Дунав и преживява от творбите си – най-вече дърворезби, които продава от къщи.

„И да мислиш, че можеш, и да мислиш, че не можеш, все си прав”, цитира Любен една от любимите си крилати фрази. В неговия случай, се оказва, че може. Дърворезбата му се удава и той лека-полека я превръща в професия. Образова се сам – изчел е хиляди страници специализирана литература, библиотеката му прелива от албуми с репродукции на известни художници и книги, посветени на изобразителното изкуство. Преди да остане в инвалидна количка не е се интересувал от религия. След това обаче изчита не само библията, а и всичко, свързано с иконописа, за да може да изработва от дърво икони и иконостаси, спазвайки канона. Любен се квалифицира до такава степен, че преди две години му възлагат да води курс по дърворезба за хора с увреждания. Някои от учениците му напредват и като него се захващат професионално с дърворезба.

Цветанка разказва за периода от живота им, в който Любен е бил толкова зле, че са се чудили дали ще оцелее. В отчаянието си тя отива на врачка, която мистериозно я пита дали мъжът й е съгласен да дари онова, което прави, на някой храм извън Видин. „Аз я гледам, и си викам: откъде знае с какво се занимава?”, казва Цветанка. В действителност по това време Любен работи върху разпятие, което обаче все не успява да завърши. „Не можех да го направя, треперят ми ръцете”, спомня си той. По съвет на врачката обаче става сутрин по изгрев слънце и работата му потръгва. Завършеното дървено разпятие, инкрустирано със сребро, дарява на манастира на Кръстова гора.

Мелница в бутилка. Снимки: авторката
Мелница в бутилка. Снимки: авторката
Мелница в бутилка. Снимки: авторкатаЕдин от фаровете, които Любен е запечатал в бутилка. Снимки: авторкатаФарче, къщичка и лодка, преди да бъдат поставени в бутилка. Снимки: авторкатаСамолетче, сглобявно в бутилката, плува в ракия. Снимки: авторкатаХеликоптер в шише с ракия. Снимки: авторкатаМакет на военен самолет, сглобен в бутилка. Снимки: авторкатаСъщият самолет, погледнат отдолу. Цветовете са като на истинския модел - синьо и бяло, за да се слива с небето. Снимки: авторкатаКораб в бутилка. Снимки: авторкатаЕдно от майтапчийските произведения на Любен - Скици на инструменти за пъхане и сглобяване на предмети в бутилките. Снимки: авторкатаЛюбен показва един от първите си опити - дъбова стълба, сглобена в бутилка. Снимки: Снимки: авторкатаЛюбен показва инструментите, с които поставя и сглобява предмети в бутилки, до него е съпругата му Цветанка. Снимки: авторкатаМайсторът демонстрира инструментите, с които изработва фаровете в бутилки - измислени и конструирани от самия него. Снимки: авторката

Днес в дома му има друг подобен кръст. „От едната страна е кръщението и евангелистите, а от другата разпятието и евангелистите със символите – лъв на Марко, телец, орел и ангел”, обяснява Любен. В апартамента му са окачени негови дърворезби, всяка от които е обмислена и рисувана дълго време, преди да бъде направена от дърво. Най-голямо удоволствие му доставя работата върху неща, които сам е измислил и не се повтарят с други. Сред работите му обаче има и „масово производство”. Любен е майсторът на символичния ключ на Видин, който се връчва на знатните гости на града. Сред най-търсените неща са и дърворезбите, изобразяващи крепостта Баба Вида. Той е направил десетки такива и непрекъснато му поръчват още. Много често видинчани ги отнасят със себе си в чужбина.

Сред най-трудните е била резбата, предназначена за Ахмед Доган, изобразяваща сокол, който се рее в небето. „За сокола нямаш представа колко литература съм обърнал, соколите са няколко вида – има керкенез, има орко, има скитник, малък сокол… – разказва Любен. – А той много интересно излезе. Ползвах пет вида дърво. Окото е жълто с черно – черен орех и чимшир, има бяла яка – започва от човката и върви по гушата, а точно тук има черен мустак… Нарочно го изчистих от всичко – само небе и сокол, лети си и си наблюдава. Перата станаха много интересно, направих ги от череша…”. Всеки, видял паното, веднага откривал в образа на сокола, чертите на Доган. Човекът, поръчал резбата, оставил на Любен по-голяма сума от договорената – сигурен белег, че го е харесал.

„Платноход за слънчев вятър“ – дърворезба. Снимки: авторката
Подобен кръст Любен дарява в манастира на Кръстова гора. Снимки: авторкатаЕдна от дърворезбите, закачени в хола на Любен. Снимки: авторкатаИконостас, дело на Любен Димитров. Снимки: авторкатаИкона с Богородица и младенеца. Снимки: авторкатаСимволичният ключ на Видин. Снимки: авторкатаРаботният плот на Любен. Незавършена дърворезба, изобразяваща крепостта Баба Вида.Снимки: авторката Готовата Баба Вида - една от най-често поръчваните при Любен резби. Снимки: авторкатаДърворезба по картина на Цанко Лавренов. Снимка: личен архив. Знакът на розенкройцерите. Снимки: авторкатаБижу-плетеница. Снимки: авторкатаБижута, които Любен изработва от дърво, често под микроскоп. Снимки: авторкатаБижута, които Любен изработва от дърво, често под микроскоп. Снимки: авторкатаБижута, които Любен изработва от дърво, често под микроскоп. Снимки: авторкатаЕдна от плетениците, погледната под лупа. Снимки: авторкатаКлючодържател с надпис

Всекидневната на майстора е пълна с негови творби – дърворезби с преплетени гроздове и птици, икони, абстрактни пана, на които дава имена – „Платноход за слънчев вятър”, „Магнитна буря”,„Ден и нощ”. В коридора му виси иконостас, на който семейството често пали свещички. В секцията са подредени албуми със снимки на произведения, които вече не са у него. Едно от тях е репродукция – дърворезба по картината на Цанко Лавренов „Стария Пловдив”. Любен разказва, че изработката й му е отнела точно 111 дни. Наоколо се виждат и много бутилки, съдържащи най-различни миниатюрни обекти – последната страст на видинчанина.

По-ранните му опити в тази насока представляват самолети и хеликоптери, които плуват в ракия. Всъщност идеята идва именно оттам – за оцветяване на ракия в бутилката се слагат клечки от дъб или дъбов талаш. Преди години Любен попада на шише троянска, в което е поставена цяла дъбова стълбичка. Решава да се пробва, прави си инструмент, като скачва три електрода и работата излиза успешна. След стълбичката започва да прави по-сложни неща. Изработва части за военни самолети и хеликоптери, които после сглобява в самата бутилка. Идеята за морските фарове идва по-късно. В началото има грешки, но Любен постепенно се усъвършенства. Успява да пъхне в бутилка фар, който свети, да пресъздаде реалния цвят на морето и да съхрани в стъклото истински морски пейзаж. Засега предимно подарява бутилките на приятели, но има идеи да предложи подобни сувенири с фара на Шабла, които да се продават на морето.

Любен показва инструментите, с които поставя и сглобява предмети в бутилки, до него е съпругата му Цветанка. Снимки: авторката

Любен обаче признава, че силата му е в бижутата. Изработил е десетки миниатюрни висулки от дърво – кръстчета, йероглифи, сложни плетеници и старинни символи. Те са сред най-трудоемките, някои от тях са правени с дни и с помощта на микроскоп. Нито едно бижу не е случайно – всичките са предварително мислени и включват най-различни символи. „Това е една четирилистна детелина, обаче оформена като със сърца и тук се очертава един кръст, значи три символа има в тая миниатюрка, която е колкото пръст”, обяснява Любен. После показва „звездокръста” – две паднали борови иглички, които образуват хем кръст, хем звезда. „Ето тук например цветето е символ на красотата, а легналата осмица е символ на безкрайността, значи излиза, че то е нещо като безкрайна красота”, посочва Любен друго от бижутата. „Бижутерите работят със злато, сребро, камъчета, с цвят, а аз освен с формата, с идеята, с друго не мога да работя. Всъщност по-сложно е да си го представиш. Като си го представиш веднъж, става лесно. Защото няма много физическа работа, въпрос на майсторлък е, на вдъхновение”, категоричен е майсторът.

Знакът на розенкройцерите. Снимки: авторката

По-голямата част от бижутата Любен продава или подарява. Понякога се разделя с тях по необичаен начин. Разказва как веднъж занесъл бижута в местна галерия. Докато пиели кафе с уредничката и разглеждали нещата, край тях се събрала тълпа зяпачи. Дошли и двама младежи с вид на пътешественици – с наболи бради, войнишки обувки и раници на гърба. Казали, че идват от Барбадос. Много харесали бижутата и поискали да си купят нещо. Оказало се обаче, че са го закъсали с парите – цената на бижутата от 10-15 лева им била непосилна. „Казват: „За съжаление имаме само няколко лева”, но единият продължава: „Да знаеш чичо, аз ще имам много пари и ще мога всичко да купя” – разказва Любен – И аз викам: „Щом си толкова нахъсан, вярвам, че ще успееш. Това, дето си го харесал, ти го подарявам”. Той остана малко като гръмнат. Казва: „Щом може, благодаря, няма да забравя този жест, пък аз ще ти се отблагодаря по друг начин…”. Момчето извадило от раницата си голяма раковина и почнало да тръби с нея на площада. Звукът бил толкова силен, че стреснал минувачите и накарал група музиканти, свирещи наблизо, да спрат и да се заслушат. „Казах им, ей, благодаря ви, такова плащане досега не бях виждал!”, смее се видинският майстор. И допълва, че най-приятно му става, когато някой види творбите му и каже „Ей, откога търся точно такова нещо!”

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.