СофияПловдивВарнаБургасРусе

В Близкия изток цъка бомба, САЩ се правят, че проблем няма

в. Вашингтон пост

Палестинският президент Махмуд Абас на петъчна молитва от свещения за мюсюлманите месец Рамазан в Рамала. Снимка: Ройтерс

След като прекарах седмица сред израелци и палестинци, ми е трудно да избягам от впечатлението, че всичко е в застой. Дори докато продължават преговорите, израелците и палестинците предимно убиват времето в очакване на резултатите от политическия преход в Израел и в САЩ. Има обаче един въпрос, който тревожи както палестинци, така и израелци: Какво ще се случи през януари, когато изтече мандатът на Махмуд Абас като президент на палестинската автономия?

Засега е ясно, че изборите за президент са насрочени за година по-късно. Това създава потенциална липса на легитимност, ако Абас остане на длъжност, или вакуум във властта, ако той се оттегли. Като се има предвид, че „Хамас“ контролира Газа, Абас неотдавна издаде декрет, според който президентските избори трябва да се състоят едновременно с парламентарните избори през януари 2010 година. Така той всъщност отложи президентската надпревара, вероятно с надеждата, че междувременно нещо в Газа ще се промени.

„Хамас“ обаче се опитва да се възползва от празнината между края на мандата на Абас и насрочената дата за изборите. Лидерите на движението вече започнаха да твърдят, че Абас няма да е легитимен президент след изтичането на мандата му. Това вероятно не е толкова законов, колкото политически проблем. Но може би тук не става въпрос само за легитимността на Абас.

Според палестинската конституция, след овакантяването на президентския пост функциите на временен президент се поемат от председателя на парламента. В момента това е Абдел Азиз Дуейк, член на „Хамас“, който е в израелски затвор, или заместникът му Ахмад Бахар, който също е от „Хамас“ и е в Газа.

Дори „Хамас“ да не обяви, че постът е вакантен, има опасност Абас да реши да си тръгне през януари 2009 година, отчасти защото легитимността му е поставяна под въпрос.Все пак той периодично заплашва да направи това. Вместо да стоим и да чакаме дали ще се материализира криза в управлението (или по-лошо, постът да остане вакантен), защо да не изработим стратегия за справяне с проблема с Абас?

Вниманието на американския държавен секретар Кондълиза Райс е насочено другаде. Тя остава решена да постигне споразумение между израелци и палестинци по въпросите за трайния статут на Ерусалим, бежанците, сигурността и границите. Това може и да е желателно, но просто е невероятно. Както сподели високопоставен израелски служител: „Има само двама души в света днес, които мислят, че такава сделка е възможна сега: Ехуд Олмерт и Конди Райс“. Израелското правителство знае, че дните на Олмерт са преброени и не прегръща инициативите му за преговори, а палестинците не смятат, че е разумно да правят отстъпки пред някой, който едва ли ще може да изпълни своята част от сделката. Затова Райс ще бъде посъветвана да насочи вниманието си другаде и проблемът, който се очертава през януари, ще бъде добра отправна точка.

Всички арабски лидери, включително Абас, вероятно ще бъдат в Ню Йорк за сесията на Общото събрание на ООН по-късно този месец и Райс ще има прекрасна възможност да изработи стратегия за справяне с проблема около Абас. Тя трябва да конкретизира възможностите предварително, да събере арабска подкрепа за оставането на Абас на поста – нещо, което не би трябвало да е трудно, тъй като арабските лидери вероятно се опасяват както от празнина в палестинското лидерство, така и от перспективата Хамас да запълни тази празнина – и тогава да финализира подхода с Абас.

Трябва да се подготвят поне два варианта. Първият, да се осигури подкрепата на арабските лидери и на Четворката за Близкия изток (САЩ, ЕС, ООН и Русия) за декрета на Абас за организиране едновременно на президентските и парламентарни избори, при условие че той се ангажира да остане на поста дотогава. Това може да му даде както основание, така и причина да остане на поста.

Алтернативата е да се опитаме да вземем предимство и да поставим „Хамас“ в отбранителна позиция, като Абас (с обществена подкрепа от арабски лидери и Четворката) призове за президентски избори, които да бъдат толкова по-скоро, колкото сигурността в Газа позволи. Тези условия ще изискват поне някакво присъствие на силите за сигурност на палестинската власт заедно с международни наблюдатели, които на място да създадат правила, избирателни пунктове и условия, гарантиращи, че изборите ще са свободни и честни и че ще протекат без заплахи от страна на „Хамас“.

При подобни обстоятелства „Хамас“ или ще трябва да позволи някакво присъствие на палестинската власт и на наблюдатели за изборите, или ще го блокира и ще подкопае всички свои основания за легитимност и обвинения в липса на легитимност срещу Абас. За Абас легитимността е от съществено значение, ако иска да ръководи преговори, които в крайна сметка изискват компромис по основни въпроси в конфликта.

Независимо кой вариант ще бъде избран, администрацията трябва да се заеме с този зараждащ се проблем. Да изостава от събитията е за нещастие характерна черта на администрацията на Буш. Ако тя сериозно се опитва да предаде на своя приемник настоящия мирен процес, по-добре не само да запази преговорния процес, но и да гарантира, че при палестинците няма да възникне лидерска криза в момента, когато следващият американски президент встъпва в длъжност. Администрацията на Буш може и трябва да предотврати това, преди да е твърде късно.

*Авторът е бивш специален координатор за Близкия изток при президента Бил Клинтън и автор на книгата „Държавническото изкуство или как да възстановим позициите на Америка в света“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.