Суеверието е заложено в гените ни – като средство за оцеляване

Черната котка е повод за суеверия в цял свят. Снимка: аминус3

Сутринта преди победата си на първичните избори в Айова Барак Обама игра баскетбол и продължи традицията във всички последвали гласувания. Лекоатлетката Кели Холмс подрежда екипировката си в точно определен ред в нощта преди всяко състезание. Суеверните навици са нещо обикновено – кой не кръстосва пръсти като види черна котка, не чука на дърво или избягва да минава под стълби?

Суеверията изглеждат нелогични, но са се просмукали в живота ни. Биологът-еволюционист д-р Кевин Фостър от университета в Харвард и д-р Хана Коко от университета в Хелзинки публикуваха наскоро изследване, което показва, че суеверното поведение може да вродено. Откритията водят към възможността за съществуване на ген на суеверието, което по този начин спира да бъде странно и се превръща в нещо съвсем нормално.

Фостър твърди: „В свят, изграден от несигурност, трябва да избираме дали да вярваме или не.” Биологът дефинира суеверието безпристрастно: суеверно е когато вярваме, че едно нещо причинява нещо друго, дори да няма доказателства за това. Така че ако хороскопът ви казва, че планетите са в подходящо разположение за ново развитие, а партньорът ви получи повишение, значи сте предразположени да вярвате на великата британска астроложка Мистик Мег. Фостър продължава: „Всички животни демонстрират поведение, предполагащо причинно-следствена връзка, която не съществува.” Например гълъбите, които отлитат, когато плеснем с ръце. Гълъбите са достатъчно умни, за да различат изстрел с пистолет, който може да ги убие, от пляскане с ръце, което е безопасно – но въпреки това действат суеверно. По-добре да са сигурни в бъдещето си, отколкото да съжаляват.

Фостър и Коко са създали математически модел, за да вкарат суеверието в биологичен контекст. Те открили, че ако животните имат ген за суеверието и се държат суеверно, е по-вероятно да живеят по-добре и да предадат гените си на бъдещите поколения. „Резултатите са недвусмислени, казва Фостър. Суеверността е полезна в несигурния ни свят.” Животните, които са суеверни – държат се сякаш ги заплашва хищник, когато такъв няма наблизо – се справят по-добре с живота от по-невнимателните създания. Затова хората са толкова суеверни, твърдят учените. „Хората са силно повлияни както от културата, така и от еволюцията. Въпреки това анализът ни показва, че културното влияние се оформя от ясната тенденция събитията да се свързват лесно едно с друго, толкова лесно, че често индивидите правят грешки от суеверие.” В примитивните общества това може да означава да се танцува за дъжд. Модерните обаче са също толкова суеверни. „Суеверието не може да бъде превъзмогнато, твърди Фостър. Дори учените може да са суеверни.” Той посочва като пример алтернативната медицина: доказателствата, че действа са малко, но убедеността, че може и да повлияе добре, помага на хората да се оправят.

Според Фостър предположението, че е възможно и да съществува ген за суеверното поведение, може да ядоса психолозите. Билогът е прав: когато професор Брус Худ, психолог-експериментатор от университета в Бристъл, прочете данните от изследването, той каза: „Моделът не казва нищо за психологията на суеверните убеждения. Бих казал, че дефиницията им за суеверие е доста ограничена.” Худ, чиято книга „SuperSense: Why We Believe the Unbelievable“ ще излезе през следващата година, настоява: „Хората се раждат с мозък, предназначен да осмисля света, което понякога води до убеждения, които отиват отвъд естественото обяснение.” Теорията на Худ е, че по рождение се опитваме да разберем света и способността да осмисляме обкръжението си е същият механизъм, отговорен и за суеверните ни убеждения.

Тъй като живеем в свят, доминиран от случайни събития, които не можем да контролираме, според Худ използваме уменията си да осмисляме живота като действаме така, сякаш всеки предмет и всяко събитие наистина има смисъл. Затова суеверието не е лошо нещо – и според модела на Фостър може да ни помогне да разпространим гените си. Или както казва Фостър: „Това, което днес приемаме за магия, утре може да се окаже наука.”

По в. Индипендънт

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.