Ватиканът на лов за нов Микеланджело с 1 000 000 долара

Скулптурата на Джеф Кунс „Майкъл Джексън и Бабълс”. За да се превърне в основен покровител и вдъхновител на съвременното изкуство Ватиканът ще трябва да се откаже от предразсъдъците си и да даде пълна свобода на творците. Снимка: Ройтерс

Когато през 1993 година Ренцо Пиано скицирал първоначалните си планове за църквата на Сан Падре Пио в Пулия, Италия, той си представял съвременно пространство, декорирано с модерна интерпретация на римския католически символизъм, пише сп. „Нюзуик“. Той включил и доста от основите в дизайна на църквите като кътчета за светена вода, разпятия и статуи на Исус, Дева Мария и самия падре Пио. Архитектът обаче инкорпорирал и тента от 45 кв м с отпечатък на наричаната от него „весела интерпретация” на Апокалипсиса от Рой Лихтенщайн. По онова време Ватиканът се отваря за идеята за ярки модерни постройки вместо бароковите дворци за новите си църкви (затова Пиано получава поръчката), но все още няма волята да постигне компромис как те да бъдат украсени. „Стъпките ни отекваха в огромните зали на Ватикана, докато минавахме с 30-те фрагмента на щастливия ни апокалипсис, споделя пред „Нюзуик“ Пиано за деня, в който представил авангардната си идея пред Светия престол. Те обаче просто не искаха такова нещо. Обичаха дизайна на църквите си и нямаха проблем с тентата, но накрая трябваше да използвам официална интерпретация на Апокалипсиса от 12-и век от книга, одобрена от Ватикана.”

Някога католическата църква е била най-важният покровител на изкуството в света и „клиент №1”, както я нарича Пиано. Но от средата на 18 век тя няма реално влияние върху изкуството. През последните сто години църквата просто играе ролята на колекционер като придобива старо религиозно изкуство, но възлага доста малко поръчки. Тази есен обаче Светият престол се заема да възвърне предишната си слава като потърси артисти, желаещи да създадат нови интерпретации на умореното религиозно изкуство. Кампанията на Ватикана не е нищо повече от лов на гении за съвременен Микеланджело или Рафаело. „Постигнахме голям напредък в иновативния дизайн на църквите с помощта на топархитекти, казва пред „Нюзуик“ монсеньор Джанфранко Равази, който ръководи Папския съвет за култура, отговорен за проекта. Сега са ни необходими произведения на нивото, което вдъхновявахме преди векове. Трябва да се върнем към духа на 16-и век.”

Художниците ще бъдат избрани от комисия, съставена от критици и познавачи на изкуството. Равази предлага на художниците да бъде предложена тема – например светлина, страдание или смърт – или да получат като изходна точка фигура като Давид или някой от светците. Щом завършат произведенията си, Ватиканът ще поощри най-добрите от творците и може би дори ще ги изпрати на биеналето във Венеция – форум на съвременните творци, което Ватиканът някога заклейми като „падението на изкуството в съвременните времена”. Равази признава, че като насочва надпреварата към биеналето, Ватиканът се надява да убеди публиката, че приема концепцията на модерното изкуство, а не само променя критериите си за колекционерство на изкуство. Светият престол обаче няма привилегировани отношения с организаторите на биеналето и те може и да спънат църквата.

Папа Бенедикт XVI кръщава деца в Сикстинската капела във Ватикана. Снимка: Ройтерс

Ватиканът започва да работи старателно и да търси спонсори, или още по-добре богати покровители в стила на Медичи, далеч преди началото на лова на творци. Те трябва да възлагат задачи на автори като британския скулптор Аниш Капур или американеца Бил Виола. Ватиканът вече преговаря с един потенциален спонсор от Великобритания, който трябва да заложи за проекта около един милион долара. Тъй като старите църкви на Италия са препълнени с произведения на изкуството, усилията ще се концентрират към новите църкви – за каквито в Италия се приемат онези, строени през миналия век. Най-вероятно достойните художници ще получат поръчки да създадат скулптури, картини, мозайки и дори фрески на таваните на църкви. „Опитваме се да подновим диалога между църквата и художниците, казва Равази. През последните няколко века църквата и изкуството се движеха в различни посоки.”

За да влезе в крак с времето, Ватиканът ще трябва да преформулира убежденията си за модерното изкуство. Музеят на Ватикана има само малка секция, посветена на модерните творци като Джордо де Кирико и Анри Матис, а съвременното религиозно изкуство явно отсъства от епархиите в целия свят. Вместо него в декора на модерните църкви доминират копия на скулптури и репродукции на картини. Светият престол веднъж вече се опитва да включи съвременното изкуство в духовния си живот през 60-те години. Папа Павел VІ иска да прегърне съвременното изкуство и да го наложи в литургиите. Епархиите обаче отказват да се разделят със зависимостта от това, което църквата нарича „алегория” – точен образец, даващ на богомолците ясен образ, който да използват за размишление и молитва, а не абстрактен символ, който ще принуди вярващите да търсят по-дълбокото значение в собствените си души. По онова време един римски епископ обяснява, че неговите енориаши най-вероятно няма да могат да разберат съвременното изкуство. „По принцип църквата е за прости хора, казва той. Те трябва да могат да разбират това, което виждат.”

Равази приема, че църквата ще трябва да образова вярващите, за да станат по-отворени и да приемат съвременното религиозно изкуство по същия начин, както се доверяват на традиционните произведения. Борбата на църквата да представи убежденията си по най-добрия визуален начин става още по-трудна поради факта, че много от днешните творци разчитат на религиозния символизъм, който трябва да провокира, а не да вдъхновява. Миналата година германският артист Герхард Рихтер трябва да изработи модерен стъклопис в голямата катедрала в Кьолн, който да смени прозорец, разрушен през Втората световна война. Създаденият на компютър проект обаче е заклеймен от църквата като ексцентричен и неподходящ. Рихтер твърди, че изображението му описва божествения дух в хаоса от 11 200 цветни парчета стъкло. Но кардиналът на Кьолн Йоахим Майснер отхвърля стъклописа. „Ако искаме нов стъклопис, казва той, то тогава той трябва ясно да отразява нашата вяра, а не някакви стари убеждения.”

Корицата на „Тайните на Сикстинската капела: забранените послания на Микеланджело в сърцето на Ватикана” от равин Бенджамин Блех и Рой Долинър

Балансът между съвременните изразни средства и старата вяра не е ново предизвикателство. Когато Микеланджело изографисал Сикстинската капела преди 500 години, той имал проблем с папа Юлий ІІ и други свещеници за интерпретациите си и изображенията в сложния си стенопис. Новоизлязлата книга „Тайните на Сикстинската капела: забранените послания на Микеланджело в сърцето на Ватикана” твърди, че дори ренесансовите художници са се борили за свобода. Според авторите Микеланджело скрил тайни послания в тавана, които всъщност обиждали папата и католицизма. Равази определя книгата като нелепа пропаганда и я оприличава на произведението на Дан Браун за тайните общества на Ватикана. „Това все пак е Сикстинската капела, казва през смях Равази. Не вярвате, че те са наблюдавали всяко негово движение? Наблюдавали са го толкова отблизо, че няма начин да е вмъкнал някакво скрито послание.” Този път Ватиканът обещава да остане отворен за всичко, което предложат творците – стига да е в рамките на вярата. „Радвам се на започналото търсене, заявява Пиано. И мисля, че проектът е страхотна идея, но или ще трябва да дадат пълна свобода, или проектът няма да заработи.” Имай търпение, Ренцо. Нали Рим не е издигнат за един ден.

По сп. Нюзуик

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.