Шведски мозъчен тръст: провалихме се на теста с войната в Грузия

Руски войници на пропускателен пункт близо до грузинското село Кекви в Южна Осетия. Снимка: Ройтерс

Неотдавнашната война между Русия и Грузия може да има „дълбоки последици“ за международните отношения, твърди шведският Изследователски институт по отбраната. „Руските действия бяха резултат от съзнателен и предварително обмислен избор“, коментира Роберт Ларсон решението на Русия да влезе в конфликта, да използва „сравнително голяма доза насилие“, след което да признае двете отцепнически републики в Грузия.

Ларсон представи проучването от 153 страници, озаглавено „Кавказкият лакмус: последиците и уроците от руско-грузинската война през август 2008 година“. Ларсон, който е един от 14-те автори на проучването и негов редактор, разкри, че то не вменява вина, но конфликтът може да се сравни с лакмусов тест. Така той загатна, че Русия вероятно е използвала интервенцията в Грузия, за да „изпробва реакциите“ на своите действия в международната общност.

„Руският урок показа, че международната общност не беше подготвена, не желаеше или не можеше да положи каквито и да било усилия срещу руските действия“, коментира Ларсон. Москва вероятно чувства, че е „постигнала успех“.

Друг съавтор на проучването, Ева Хагстром Фрисел, отбеляза, че конфликтът представлява „голямо предизвикателство“ за Европейския съюз, който трябва да постигне съгласие по въпроса за бъдещите си отношения с Русия, предвид разделението в блока от 27 страни. Един от възможните сценарии е конфликтът да доведе до по-интензивни усилия за приемането на Договора от Лисабон, който „ще ограничи уязвимостта на ротационното председателство на ЕС“, посредством избиране на президент на Европейския съвет и концентриране на всички дипломатически функции в ръцете на върховен представител по външната политика, смята тя.

Конфликтът може да има отражение и върху руската икономика, ако към отбранителния сектор се насочат повече ресурси и ако Москва се ориентира към „по-държавен капитализъм“, смята изследователят Йоханес Малминен. Той подчерта, че грузинското правителство се е опитало да спре изтичането на капитали и инвестиции от страната след конфликта.

Изследователите се надяват, че проучването на мозъчния тръст може в някаква степен да залегне в основата на предстоящо преразглеждане на политиката в областта на отбраната, сподели Ларсон. Неотдавна шведският министър на отбраната Стен Толгфорс обяви, че правителството ще отложи първоначално планираното за декември решение за бъдещето на шведската армия, заради настоящата неспокойна обстановка в Кавказ. Той поиска повече анализи на конфликта в Грузия, както и доклад за това, как Швеция би могла да мобилизира по-бързо въоръжените си сили.

През уикенда министър-председателят Фредрик Рейнфелд и другите трима партийни лидери в управляващата четирипартийна коалиция заявиха, че възнамеряват да отменят планираните по-рано съкращения в армията. През май главнокомандващият шведските въоръжени сили Хакан Сирен предупреди, че исканото съкращаване на разходите за отбрана сериозно ще навреди на способността на страната да се защитава и да участва в международни мироопазващи мисии. Председателката на опозиционната Шведска социалдемократическа работническа партия Мона Салин заяви, че нейната формация подкрепя идеята за дискусия между ръководителите на всички партии по въпросите на отбраната и сигурността. Тя подчерта необходимостта от дългосрочни решения, но същевременно разкритикува правителството заради честите промени в позицията му по отношение на отбраната. Преди една година Микаел Оденберг подаде оставка като министър на отбраната заради разногласия за разходите за отбрана, но макар събитията изглежда да доказват, че е бил прав, той отказа да вземе отношение по въпроса.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.