Испанската фиеста или как светците се обръщат в гроба

Биляна Иванова. Рисунка: Валентин Ангелов


И
спанската дума ¨fiesta¨ вече отдавна не се нуждае от превод на който и да е език. Още с първите по-топли дни на пролетта много градове и села започват трескава подготовка за своите патронални празници. Обикновено се чества деня на някой от светците в католическия календар. Но за разлика от Страстната седмица, която има подчертано религиозен характер, празничните мероприятия често нямат нищо общо с религията. Някои от тях са толкова налудничави, че светците вероятно се обръщат в гробовете при тези странни прояви на “набожност”.

Така например най-известният празничен спектакъл – коридата с бикове, чийто произход датира още от бронзовата епоха – е бил анатемосан от Католическата църква в продължение на векове. Стигнало се дотам, че папа Пий V (1566-1572) заплашил бикоборците с изключване от лоното на църквата и лишаване от правото на християнско погребение. По-късно тази позиция била смекчена, като само се забранявало да се организират кориди в дните на християнските празници. И, въпреки това, и до ден днешен различните игри с бикове са неотменна част от празниците, формално посветени на този или онзи католически светец. А самите бикоборци се показват като едни от най-религиозните хора, тъй като според жълтата преса опасната им професия често ги прави жертви на какви ли не суеверия.

Традиционните мадридски сладки се делят на умни (поръсени със захар) и глупави (с дупка в средата). Снимка: авторката


П
рез лятото са две от най-популярните летни фиести – патроналните празници на Сан Себастиян де лос Рейес в община Мадрид, наричани още Малката Памплона, и Ла Томатина в Буньол, Валенсия. Томатината е сравнително нов празник, чества се от 1945 година насам. Казват, че на едно от празничните шествия група младежи започнали да замерят участниците с домати от една сергия за зарзават на площада. И от тогава всяка година по време на празниците на патрона на Буньол – Свети Луис Бертран – в последната сряда на август, се организира едночасова битка с домати и доматен сок, в която взимат участие между 30 000 и 40 000 души. За целта в градчето докарват 120 000 килограма от специален сорт домати, които се произвеждат в област Кастейон само за да бъдат разплескани по улиците на Буньол в празничния ден.

В
много от селищата в областта на Валенсия се организират подобни фиести, но вместо с домати хората се гонят из улиците и се поливат с кофи с вода. Т. нар. фиести на водата се празнуват още на Канарските острови, в Сан Хуан, Аликанте и в Берга, Барселона. А в Мадрид всяко лято във втората събота на юли жителите на квартал Вайекас организират т. нар. “морска битка”. Празникът е част от седмицата посветена на Девата на Кармен (La Virgen del Carmen), една от покровителките на Мадрид. Хората пълнят всевъзможни съдове с вода и се пръскат с нея докато не остане нито един сух човек на улицата. Тази традиция е на малко повече от 20 години, като в последно време се празнува дори в разрез с препоръките на общината срещу сушата и неразумното пилеене на вода. Но вайекчани не се отказват така лесно от своята „морска” битка. Смятат, че този празник е в защита на една отколешна шеговита молба към властите, а именно да докарат морето до Мадрид, за да бъде той съвършеният испански град.

Морска битка в квартал Вайекас, Мадрид. Снимка: Туристически гайд на Мадрид

За младите патроналните празници са особено важни. Много от познантите ми мадридчани не пропускат нито година седмицата на своето село или, ако са родени в града – на селото на майка си или баща си, или на бабите и дядовците, или просто селото, в което семейството си е купило парцел и има вила. Мнозина планират отпуските си така, че да могат да участват в празниците, които обикновено продължават цяла седмица.
„Не пропускам празниците на моето село. Дядо ми навремето беше пръв във всички състезания, даже в това за най-бавно каране на колело.”, обяснява ми приятелят ми Алехандро. Той е на 26 години и е от Севилия. Изведнъж се оживява и очите му светват само при спомена на разни забавни моменти. „Почти всяка година има надпревара с дървени колички по нанадолнище. Пада голям смях! И трябва да видиш хората с какъв хъс ги изработват от подръчни материали, някои дори им слагат малки гуми като от детска количка. И най-странното е, че досега никой не си е счупил главата. Трябва да дойдеш някой път да го видиш.”

Да хванеш бика за опашката е особено опасно. От една страна бикът може и да се разсърди. А от друга неразумният може и да изяде боя от страна на по-сериозните местни бегачи. Снимки: авторката


В
ъпреки вековната традиция да се празнува с кориди на бикове, повечето млади хора не се интересуват от типичния спектакъл. Нормално на една корида се убиват бавно и мъчително по шест бика. И се организира по една всяка вечер докато траят празниците. Не е чудно, че според едно от последните изследвания на общественото мнение само 7,4% от испанците имат някакъв интерес към коридата. А доколкото съм чувала в Португалия вече от години организират кориди без да убиват бика.

М
ного по-вълнуващо за младите е тичането с бикове или т.нар. „енсиеро*”. Може да участва всеки, който пожелае. В по-малките села и градчета се ограждат централните улици и се отварят оборите, за да могат биковете да тичат из оградения маршрут. Всеки, който иска, може да влезе в оградената зона и да тича с биковете. Е, разбира се, трябва да му стиска. Никак не е безопасно и може би точно това го прави толкова привлекателно.

Квартален оркестър поддържа духа на празнуващите Сан Фермин в Памплона. Снимка: авторката
Квартален оркестър поддържа духа на празнуващите Сан Фермин в Памплона. Снимка: авторката
Квартален оркестър поддържа духа на празнуващите Сан Фермин в Памплона. Снимка: авторкатаЛа Томатина, Буньол, Валенсия. Снимка: официален сайт на фестивалаМорска битка в квартал Вайекас, Мадрид. Снимка: Туристически гайд на МадридТрадиционните мадридски сладки се делят на умни (поръсени със захар) и глупави (с дупка в средата). Снимка: авторкатаМалка чулапа на празника на Мадрид Сан Исидро. Снимка: авторкатаОбщината на Памплона. От високия балкон на тази емблематична сграда с изстрелването на малка ракета (т.нар. чупинасо) започва и свършва седмицата на Сан Фермин. Снимка: авторкатаЧулапос и чулапас - мадридчани облечени в традиционни костюми, танцуват по централните улици на Мадрид на всеки по-важен празник. Снимка: авторката

Миналата година имах възможност да го видя със собствените си очи в градчето Бриуега в област Гуадалахара, на около стотина километра от Мадрид. По време на празниците там всеки ден се тича из града сутрин и вечер, а по обяд се организира тичане с бикове в полето. По едно време се озовахме в центъра на площада. Видяхме, че биковете отминаха и най-спокойно взехме да се разхождаме. Това, което не бяхме взели предвид беше, че в това „енсиеро” биковете могат да тичат и в двете посоки и обикалят загражденията колкото пъти им скимне. Така изведнъж се оказа, че идват право към нас. Аз в началото като че ли не го взех много на сериозно. Моят скромен опит с този вид добичета е от кравите на дядо ми, които са бавни и кротки. Е, убедих се, че няма нищо общо. Тези бикове са бързи, интелигентни и способни да набележат цел и да я следват до край. Така че се наложи да тичам с всички сили, за да стигна до дървените ограждения и да успея да ги прескоча преди бикът и останалите бегачи да връхлетят отгоре им. Добре че поне набелязаната жертва не бях аз, нито някой от приятелите ми и накрая всички се разминахме само с уплахата. Повече не припарихме до оградената зона. Вечерта се разчу, че е починало едно младо момиче. Гледала изпълненията на бегачите покачена върху една от дървените прегради, но бикът я повалил и я наръгал в бедрото. Кръвоизливът бил толкова силен, че лекарите не могли да я спасят. До въпросната преграда видяхме голяма локва с кръв. Гледката отрезвява, даваш си сметка колко мимолетен може да бъде животът.

Опасни моменти при играта с малките бикове. Снимки: авторката


Т
ази година решихме да отидем до Памплона на празниците на Сан Фермин през юли. Аз вече си бях взела бележка от кратките, но наситени с опасност изживявания в Бриуега. А и нали живея тук, старая се да не приличам на типичната заблудена туристка с фотоапаратче в ръка, която испанците наричат с подигравателното „гири”. Така че, вместо да се ръгаме в тълпата, плътно обграждаща тесните улички на „енсиеро”-то, се запътихме направо към финалната му точка – Пласа де торос – арената на града. Платихме по 7 евро за билетче и седнахме на доста прилично място точно срещу централния вход, откъдето влизат биковете. Така с един билет уцелихме два заека, тъй като видяхме на живо от голям екран самото тичане на бикове и хора по 5-минутния маршрут. Този ден се размина само с няколко леко ранени. Основно чужденци и пияни. И след това имахме възможност да видим как хората вече вътре в арената се правят на тореадори срещу подрастващи бикчета, т.нар. vaquillas. Основен участник тук е самата публика, която освирква свирепо бегачите, които пристигат първи, около пет минути преди биковете, с викове „Страхливци! Глупаци!”. В началото свири оркестър и охраната отстранява всеки, който прескочи огражденията и стъпи върху пясъка на арената. Някои по-нахални се налага и да ги гонят под бурните освирквания на публиката от трибуните.

Но празниците на Сан Фермин далеч не са само сутрешното тичане с бикове. През деня има разни други състезания, като например традиционното в Наварра надпреварване по цепене на дънери. Истинското настроение обаче идва от самите хора. Цяла седмица всички ходят облечени само в бяло и червено, от бебетата до старите хора. Вечер след задължителната 15-минутна заря площадите се пълнят с танцуващи хора. Всеки квартал има своя малък оркестър, наречен „чаранга”. Обличат върху бяло-червените си дрехи ризи с един и същи отличителен цвят на квартала и свирят обикаляйки по улиците. Някои чаранги успяват да съберат тълпи от хора, нещо като спонтанно шествие от танцуващи. Има поне три големи сцени за концерти.

Жена, облечена в бяло и червено според традицията на празника, държи кучето си пред бронзовата фигура на бик на площада в Памплона. Снимки: авторката

Освен типичната поп-музика, която дъни от площади и барове, в парка Ла Таконера има сцена за авторска музика на местни групи, които пеят на баски език. Стилът е нещо като ска или модерен пънк, смесен с местни фолклорни мелодии. Имаше и такива музикални ентусиасти, които бяха спретнали импровизиран концерт в тревните площи зад сградата на затвора. Няма нужда да споменавам, че всички барове и дискотеки работят денонощно. Повечето са твърде малки, за да поберат огромния наплив от хора. Така че улиците и парковете служат едновременно за разходки, танци, надпивания, а когато се налага, и за тоалетна под открито небе. А ако на някого нощните маратони не са по физическите и психически възможности, остава му успокоението, че има и дневни маратони по баровете. Едно от най-големите удоволствия за памплончани и техните гости са обедните аперитиви из различните заведения, в които могат да се опитат изключителните наварски вина и вкусните местни мезета – панирани яйца, скариди или калмари, както и пълнени чушчици с гъбен мус.

––––––––––––

*
Буквално преведена думата „encierro” означава „затваряне”. В случая става дума за съпровождането на биковете от обора до арената, където отново се затварят в специални обори до вечерта, когато започва коридата.

Писмо отПисмо от Мадрид
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.